Риболовната ни дружинка в намален състав тръгна към един парк за каравани на река Согийн, където бе и нашата каравана. Прогнозата бе за хладно време и лек дъжд което би трябвало да докара още малко съомга и пъстърва от езерото. След като потегглихме в 11 часа бяхме на терена в 2 часа след обяд на един слънчев и дори топъл ден. Имаше добро количество рибари и от двата бряга на реката, но се виждаше че не ловят. Ние си отворихме по бира и седнахме на една пейка под боровете, от която имахме поглед на един участък от 500м от реката. Докато изпиме първат бира не видяхме нищо да се случки, както и по-нататък при следващите изпити бири нямаше кой знае какво да видим, но си стояхме и си бърборехме и така чак до към 5 часа.
В 5 станахме и нахлухме неопреновите гащеризони и нагласихме такъмите. Питър за пореден път ми даваше прът с макара за плувка, които обичайно ги отказвах, но тази вечер, след като ми омръзна да отказвам ги приех. Какво пък, и утре и в други ден бяхме предвидили да сме тук. Можех да загубя днешната вечер в опити да замятам с центърпин макара и да отплитам замотана корда....
Отправихме се право към бента където рибата се спираше за известно време. Имаше по 5-6 човека и от 2-те страни на реката, но и ние успяхме да се вместин някак си там. След като ми бе показано как да хвърлям, направих 3-4 тренировъчни мятания из плитчините след което бухнах плувката с 6-те оловца и куката с хайвера в един водовъртеж който ми се стори перспективен и така започнахме. Целта ми беше основно да хвърлям за упражнение. На 6-7 замятане обаче, рибите явно усетиха новака и нещо ми захапа стръвта. Закачих го. Ами сега! Тази част от упражнението не ми беше преподавана още..."Как да вадим риба на центърпин..." Няма аванс, няма дявол, а дългия прът (към 5 метра) въобще не ми дава представа какво натоварване оказвам на рибата. Притисках диска на макарата, като спирачка за да моря животинчето, но е трудно да се разбере кога е момент да навиваш и кога трябва да отпускаш. В крайна сметка след 5-6 минути на борба, задържах макарата когато не трябва и повода ми 0.20 бе откъснат. Предположих че беше съомга.
Броени минути след като смених куката обаче, отново закачих нещо. През цялото това време никой не извади и не закачи каквото и да било от 12 човека. Този път явно направих нещата по-добре и рибата бе сякаш по-малка защото успях да я извадя. Докато ходих за апарат, Питър наниза рибата на връв, вместо само да я пази...но какво да се прави. Беше женска американка от 61см - първата ми риба уловена по този начин на риболов.
"А, утре вече няма да видиш прът и макара.." - чух като коментар от Питър. Естествено цяла вечер при него нямаше ни един удар.
На другия ден. Буквално цял ден нещата вървяха наопаки. Първо аз не спак добре в тази каравана, в същност хич не спах. Сутринта ни посрещна с дъжд и....на пръта на Питър единия водач липсваше. Беше го счупил отпреди но едва сега видя. Естествено му предложих "моят" негов прът, и аз останах да ловя с моите си спинингови такъми. Но никакъв късмет ни при него ни при мен. На обяд почнаха едни такива гръмотевици, че ние разумно скатахме и отпрашихме към близкото градче за отмора. Върнахме се и се надявахме дъжда да е прогонил народа, но пак бента бе окупиран. Питър намери място, но аз се отказах от участие в този зоопарк. Тръгнах на една дълга и мъчителна разходка надолу. Сега пък изгря едно слънце......стапящо. На километри надолу нямаше никой, но нямаше и следа от риба. В крайна сметка се върнах към 6 вечерта на бента и намерих Питър доволен от "уловени" риби които до една му били скъсали и 2-ма спинингисти които в един момент почнаха да закачат и вадят съомги. Първо само една..после втора..сега вече и аз си сложих блесна...но после те хванаха още 2 а при мен вместо съомга удари само един костур.
На другата сутрин (днес) по радиото дадоха прогноза за слънце и 27'С. Естествено всеки реши че с риболова е свършено. Беше прекаленно топло за неопреное гащеризон.
Аз по шорти отивам в 10ч на бента и гледам и от 2-та бряга по 10-13 човека как нервно ловят, рамо до рамо. Стоя аз и чакам. Че като напекло онова ми ти слънце......И хоп един си тръгна после една дружинка от 3-ма от моята страна си тръгна, после втора и така до 1 час от моята страна бе останал един самотен рибар, а от другата само 4 човека. "А така.......аа.ааа.'
Слагам аз блесната и ги почвам от едно място и резултата е налице. Първо една съомга,
после докато експериментирах с воблери закачих и някакъв странен вид,
и накрая като се бе омел и последния рибар от моята страна закачам..ето тази американка.
И това в близо 12 часа по обяд. Питър обаче го гледам бере душа на тези 27'С на караваната. Било много лошо времето Не ставало за риболов. Абе изпий една студена бира под бора и трай там. Теб не те пече. А аз не се оплаквам...но неееее. Разбра той че не може ме догони в резултата този път и се изплъзна. Метнахме се в колата и се прибрахме тъкмо когато рибата кълвеше и целия бент със стотици скачащи съомги и пъстърви бе оставен само за нас.
Е те това не го разбира!
.
Питаш ли ме как ми търпи търпилото
