Бурни костури по Щъркелски
Публикувано на: Чет Дек 04, 2008 11:13 pm
Днеска, напук на всички писания за малко риба на Щъркела с Ивака се разходихме дотам. Него некой го излъгал че излизат по много и гоооооолеми костури...
И тъй у 7 сутринта се изтипосваме там. Първи сме, няма ни една кола на паркинга, чичето щастливо ни отмъкна 3 кинта с думите че ври от риба. Забързахме към брега и там ...никой!!!!
Чучнахме се направо на понтона и в тоя момент се приближи лодката на ИАРА. Огледаха ни и отминаха навътре. И у тоя момент отвсякъде заизлизаха хора. За минути брега почерня. По храстите ли се бяха крили, що ли...?
Първия естественно се позиционира до нас на понтона. На въпроса "Нема ли да си пречим?" отвърна , че щял да мета встрани. Да ама след него се задава още един и той скача до нас. Ся , красиви сме , ама чак па толкоз....
Следващите , поради невъзможност да ни притиснат повече се намърдаха по брега.
Много пенсионер , много нещо....
Като на конгрес на БСП - то. Че и се познават всичките и щом се развидели добре и моеха да се виждат през запотените очила заваляха едни гръмки поздрави.... малейййй
Наизвадиха се едни дънни и се почна една замятане.... покрай нас, през нас, над нас. Всите искаха да метат пред понтона.
От другия бряг същото. Замятат право насреща , до плувките ни, който бяха току пред върховете на въдиците.
Обаче и тия от нашия бряг не отстъпват... Мааат и те насреща им... заплитания , закачания, псувни, оплетени корди от единия до другия бряг.... Абе кой не е одил сскоро на панаир... там е!!!
Ивака веднага ги задърпа в едно бясно темпо и още повече вбеси пенсионерския клуб, тъй че зад нас скоро се образува втора линия рибари искащи да фъргат над раменете ни.
Наложи се многозначително да извадя ловния си нож и да го поставя на показно място за да охладя мераците им за пържен костур. Въпреки всичко скоро Ивака бе толкова наврян в мен, че пред неговия живарник имаше друг човек и той требеше да пълни рибетата си у моя....
Ловихме така час, час и половина и ни омръзна. КОстур след костур, дребни и средни.
Ивака изкара една цикада и с първото метане улови една каракуда. Хищник, майка...
Оттам взехме да се лигавим и да пробваме различни техники. Зимни блесни, цикади, даже и сафридско чепаре заметнахме по едно време.
Междувременно задуха бая силен вятър и няколко от дядовците на понтона ги фана морската болест и скочиха на твърдата земя.
Да обаче тоя вятър навра костура в брега и се започна едно лудо кълване в огромните , метрови вълни. Ловях до живарника си, толкова се набутаха в брега...
Така изкарахме до обяд, когато вятъра съвсем се разбуча и вълните почнаха да заливат половината понтон и вече не можехме дори да стигаме до живарниците и мятахме рибетата в кофата за захранка.
С триста зора и подобаващо намокряне успяхме да изкараме живарниците и ... кофата се напълни.
Оказа се че съм забравил апарата и Ивака измъкна един забравен от жабката на колата, ама паднаха батериите и успя да щракне само две или три снимки.
Взех си дваисетина рибета за бирата, подарихме малко на един колега от форума, който немаше нашия късмет и останалото замина обратно у водата , за ужас на партииното събрание , което зорко следеше действията ни.
М/у другото еди дядка закачи едно шаранче около половинка, но се беше кукнал на една скала и неможейки да го достигне, го поведе към друг колега , който го откачи от куката и веднага го метна обратно. Браво!
Аз също изкарах едно ама малко и след целувка отплува.
Ивака извади и няколко клена, единия нелош, аз се разписах с два по малки , извадихме и няколко каракудки.
Но определено дребния костур е доминиращата риба на Щъркела у момента.
И тъй: На който му се занимава със скубане на дребосъци, не се плаши от тълпи пенсионери и прелитащи над главата му олова да бега към Щъркела.
Снимки... като Ивака прочете темата... ако са станали де...
И тъй у 7 сутринта се изтипосваме там. Първи сме, няма ни една кола на паркинга, чичето щастливо ни отмъкна 3 кинта с думите че ври от риба. Забързахме към брега и там ...никой!!!!
Чучнахме се направо на понтона и в тоя момент се приближи лодката на ИАРА. Огледаха ни и отминаха навътре. И у тоя момент отвсякъде заизлизаха хора. За минути брега почерня. По храстите ли се бяха крили, що ли...?
Първия естественно се позиционира до нас на понтона. На въпроса "Нема ли да си пречим?" отвърна , че щял да мета встрани. Да ама след него се задава още един и той скача до нас. Ся , красиви сме , ама чак па толкоз....
Следващите , поради невъзможност да ни притиснат повече се намърдаха по брега.
Много пенсионер , много нещо....
Като на конгрес на БСП - то. Че и се познават всичките и щом се развидели добре и моеха да се виждат през запотените очила заваляха едни гръмки поздрави.... малейййй
Наизвадиха се едни дънни и се почна една замятане.... покрай нас, през нас, над нас. Всите искаха да метат пред понтона.
От другия бряг същото. Замятат право насреща , до плувките ни, който бяха току пред върховете на въдиците.
Обаче и тия от нашия бряг не отстъпват... Мааат и те насреща им... заплитания , закачания, псувни, оплетени корди от единия до другия бряг.... Абе кой не е одил сскоро на панаир... там е!!!
Ивака веднага ги задърпа в едно бясно темпо и още повече вбеси пенсионерския клуб, тъй че зад нас скоро се образува втора линия рибари искащи да фъргат над раменете ни.
Наложи се многозначително да извадя ловния си нож и да го поставя на показно място за да охладя мераците им за пържен костур. Въпреки всичко скоро Ивака бе толкова наврян в мен, че пред неговия живарник имаше друг човек и той требеше да пълни рибетата си у моя....
Ловихме така час, час и половина и ни омръзна. КОстур след костур, дребни и средни.
Ивака изкара една цикада и с първото метане улови една каракуда. Хищник, майка...
Оттам взехме да се лигавим и да пробваме различни техники. Зимни блесни, цикади, даже и сафридско чепаре заметнахме по едно време.
Междувременно задуха бая силен вятър и няколко от дядовците на понтона ги фана морската болест и скочиха на твърдата земя.
Да обаче тоя вятър навра костура в брега и се започна едно лудо кълване в огромните , метрови вълни. Ловях до живарника си, толкова се набутаха в брега...
Така изкарахме до обяд, когато вятъра съвсем се разбуча и вълните почнаха да заливат половината понтон и вече не можехме дори да стигаме до живарниците и мятахме рибетата в кофата за захранка.
С триста зора и подобаващо намокряне успяхме да изкараме живарниците и ... кофата се напълни.
Оказа се че съм забравил апарата и Ивака измъкна един забравен от жабката на колата, ама паднаха батериите и успя да щракне само две или три снимки.
Взех си дваисетина рибета за бирата, подарихме малко на един колега от форума, който немаше нашия късмет и останалото замина обратно у водата , за ужас на партииното събрание , което зорко следеше действията ни.
М/у другото еди дядка закачи едно шаранче около половинка, но се беше кукнал на една скала и неможейки да го достигне, го поведе към друг колега , който го откачи от куката и веднага го метна обратно. Браво!
Аз също изкарах едно ама малко и след целувка отплува.
Ивака извади и няколко клена, единия нелош, аз се разписах с два по малки , извадихме и няколко каракудки.
Но определено дребния костур е доминиращата риба на Щъркела у момента.
И тъй: На който му се занимава със скубане на дребосъци, не се плаши от тълпи пенсионери и прелитащи над главата му олова да бега към Щъркела.
Снимки... като Ивака прочете темата... ако са станали де...
Аде чакаме снимките от Ивчо 
