опит за летене в чужди води
Публикувано на: Чет Яну 22, 2009 11:05 am
По - миналата година бях цяло лято на йонийско море (кефалоня и корфу) и ловувах дребни брегови рибоци - някакъв вид морски костур, едни много малки торпедовидни тъмно кафяви рибки, които май плуваха и назад и искачаха дори и от шише напълнено с водачието име забравих, а българина с който ловувах ги наричаше "курви бегачки" че тях само вериги можело да ги озаптят да не бягат, едни други рибета с изумрудрно синьо-зелена окраска приличаща на коралова рибка, които връщахме защото повечето рибета бяха под 100 грама - а за тях местните казваха че били много вкусни, но мен ми беше жал да я унищожавам такава красота... даже и някой и друг октопод се хващаше на куката - стръвта бяха местни миди, които приличат на овнешки очи и едни малки рапанчета на които също взимаше добре, но основно ловяхме на купешка стръв-някакви корейски червеи със два клюна на устата...
Иначе 3 дни до понтончето до което ловяхме се мота една огромна (близо метър) черна риба и аз не издържах и тогава си купих от близкия град един ластичен харпун и тъкмо влязах да го пробвам и хитрия рибок изчезна и така и повече не се яви...
Почнах да се пробвам на друга риба с харпуна - имаше една риба която страшно прилича на кефал , даже и местните и викаха "кефалос" но върха ми не беше в тризъбец а с единичен (нали се бях приготвил за звяра...) а и никога преди това не бях ловувал с харпун, така че първита ми десет изстрла бяха капо... Затова няма да описвам радостта ми, когато ковнах едно добро кефалче между очите (отгоре по главата, като размера на рибата отгоре на ширина беше двоен колкото самата стрела...) Сигурно бойния ми рев от сполуката, чут през шнорхела е накарал майките на 100 метра наоколо да приберат децата си от морето
След това преминах на малко по-лесни цели като октоподи - там номера е да ги откриеш.
Местните ги ловяха с хавайски копия, ама нали и без това си бях купил харпун та вместо с прашка стрелях с пушка
Там номера с откриването ми помагаха морските костурчета, които винаги ми показваха къде има октподи. Те при забелязването ми винаги се обръщаха с главата си към върха на стрелата за 3-4 секунди и след като преценяваха че съм голям залък за тях (те 100 грама а аз 100 килограма) хукваха да се скрият под някои уширен отдолу подводен камък и във всеки втори случай там се намираше по някой октопод. За това ги кръстих костурчетата риби-предатели... после в деня на отпътуването помолих главния готвач на хотела в който бях да сготви за приятелската ни компания октоподите уловени до момента и съхранявани във фризер и си помислих че ще ги метне на скарата по класическия метод, а той направи нещо като винен кебап от тях и направо си изядохме ушите...
Иначе 3 дни до понтончето до което ловяхме се мота една огромна (близо метър) черна риба и аз не издържах и тогава си купих от близкия град един ластичен харпун и тъкмо влязах да го пробвам и хитрия рибок изчезна и така и повече не се яви...
Почнах да се пробвам на друга риба с харпуна - имаше една риба която страшно прилича на кефал , даже и местните и викаха "кефалос" но върха ми не беше в тризъбец а с единичен (нали се бях приготвил за звяра...) а и никога преди това не бях ловувал с харпун, така че първита ми десет изстрла бяха капо... Затова няма да описвам радостта ми, когато ковнах едно добро кефалче между очите (отгоре по главата, като размера на рибата отгоре на ширина беше двоен колкото самата стрела...) Сигурно бойния ми рев от сполуката, чут през шнорхела е накарал майките на 100 метра наоколо да приберат децата си от морето
След това преминах на малко по-лесни цели като октоподи - там номера е да ги откриеш.
Местните ги ловяха с хавайски копия, ама нали и без това си бях купил харпун та вместо с прашка стрелях с пушка
Там номера с откриването ми помагаха морските костурчета, които винаги ми показваха къде има октподи. Те при забелязването ми винаги се обръщаха с главата си към върха на стрелата за 3-4 секунди и след като преценяваха че съм голям залък за тях (те 100 грама а аз 100 килограма) хукваха да се скрият под някои уширен отдолу подводен камък и във всеки втори случай там се намираше по някой октопод. За това ги кръстих костурчетата риби-предатели... после в деня на отпътуването помолих главния готвач на хотела в който бях да сготви за приятелската ни компания октоподите уловени до момента и съхранявани във фризер и си помислих че ще ги метне на скарата по класическия метод, а той направи нещо като винен кебап от тях и направо си изядохме ушите...
