naRiba.com

Или защо да НЕ ядем трофейни риби.
Преди 5 години, по време на държавния си стаж посещавах за около месец лабораторията по Ветеринарно санитарна експертиза и екология. В същата тази лаборатория бяха правили изследвания на риба и яйца от грабливи птици за наличието на ДДТ и неговите производни. Честно казано вече съм забравил какъв точно метод бяха използвали (някаква хроматография), но много добре си спомням графиката на една проба от сом - апарата просто не беше могъл да хване концентрацията, толкова беше голяма, че се наложило да правят неколкократни разреждания, за да я установят.
Както е известно ДДТ е хлор съдържащ инсектицид с изключително дълъг период на полуразпад (около 15 години). Натрупва се по хранителната верига и засяга най-тежко животните който са на върха.
В организма се натрупва в мастната тъкан, като няма метаболитен път по който да бъде отделен.Отрицателно въздействие имат дори изключително ниски дози, без да има външни признаци на отравяне.
ДДТ нарушава структурата на генетичния апарат, повишава риска от рак, уврежда репродуктивната функция.
Масовото използване на ДДТ в България започва по време на Втората световна война, тогава той е бил смятан за абсолютно безвреден, хората са го поставяли под възглавниците и дюшеците си, за да се отърват от дървеници, бълхи, дрешни въшки и всякаква друга гад, която ги е тормозила по онова време. За борба с маларийния комар са били пръскани блатисти местности и водоеми. Използван е бил също и за унищожаване на вредители в земеделието. Изобщо трепали са с него всичко що лети и пълзи, и така до 1972 г., когато е забранен.
Днес все още се използва само в някой страни (Индия) за борба с маларията.
Не съм търсил обстойно, но и не ми е известно в България да е правено всеобхватно проучване на водоемите, и по-скоро на рибата за наличие на ДДТ и производните му. Но имайки предвид действително колко масово, и за какъв дълъг период от време (почти 30 г.) е бил използван ДДТ, дългия му период на полуразпад (производните му са не по-малко опасни), вероятността да го има в сравнително високи концентрации, особено в големите хищни риби е твърде голяма.
Така че, не рискувайте здравето си, пускайте трофейните екземпляри!
До тук, като лекар,
а като рибар - пускайте и останалата риба!
Без претенции за изчерпателност.

В крайна сметка този полу-разпад си остава вечен , защото атома се дели непрекъснато . И големите риби винаги ще си останат заразени .
Добре тях ще ги пускаме . Ами повечето такива големи трофейни риби са майки . Щом те са заразени и хайвера им ще е заразен. Та става една каша нямам думи . Колега имаш ли конкретна информация за някои водоеми . ДДТ-то влияели на разтежа на рибата или тя става само преносител на този препарат . Може би я изменя с някакви генни мутации ???

Koлега както ти каза ДДТ не се използва в България от повече от 30год.,в Европа също с изключение на СССР където е бил забранен в карая на 70-те години ако не се лъжа след екологичната катастрофа в Аралско море и въпросните концентрации на ДДТ в оклоната среда отдавна са в нормата е може би с малки изключения,когато ДДТ е бил изхвърлян или използван незаконно.
Що се отнася до пробата от сома най-вероятно става въпрос за грешка.При изледвания в лаборатория(химична,биологична,микробиологична,физикохимична и т.н.)основно правило е винаги да се правят минимум 3 измервания от които се взима една средна стойност за да се избегне допускането на грешка,ако някое от измерванията покаже голямо отколонение от другите не се разрежда,а измерването се анулира и се повтаря,защото най-вероятно е станало замърсяване на пробата от мръсни кювети,неопитен асистент,въобще от нестерилно провеждане на оптита.Пък и много по лесно е да се пренастрой въпросния апарат с който се прави хроматографията(незнам за каква хромаография става въпрос) отколокото да се разрежда въобще почнеш ли да разреждаш пробата на едно отделно измерване проваляш целия експеримент.
Не е изключено наистина да са измерени високи нива на ДДТ в въпросната проба,но от начина по които ти описа опита най-вероятно става въпрос за грешка и немърливост от страна на провеждащия измерванията.Разреждане на проби,не проверяване на получените данни няколко пъти и т.н е признак за некомпетентност или в случая с България и за липса на пари ,но едно е сигорно въпросните резултати не са достоверни.
Разбира се това не означава че на трофейните екземпляри не трябва да се правят изследвани,ако става въпрос за сом 40кг нагоре мисля че 15-20лв не са проблем,като се има предвит че много по често се срещат различни паразити във възрастните риби

мале колко ли ддт сме погълнали.....................

Най-вероятно хич.

За въпросното ДДТ бях чел преди време в един хърватски риболовен сайт. Статията се отнасяше за САЩ и техните опасения при консумацията на океанска сьомга и още няколко др. видове риби. В общи линии и там пишеше същите неприятни неща за това вещество и влиянието му върху човешкия организъм

Не мисля, че резултатите от конкретната проба са били грешни, до колкото си спомням апарата беше така калибриран, че да отчита значително по-ниски концентрации и при първото отчитане се беше получило така нареченото плато (пика е толкова висок, че не се вижда целия). Не съм работил с хроматография и не знам дали наистина не им е било по лесно да прекалибрират апарата, но така или иначе те бяха направили по-голямо разреждане, за да могат да установят конкретната концентрация.
Пробата беше донесена от някакъв човек, който е правил дисертация по темата.
Относно лабораторията: това е лабораторията на Искърско шосе, тя е акредитирана и през нея минават всички проби на храни, които са за износ в ЕС. За да получи разрешение да провежда изследване на определен показател лабораторията участва всяка година в контролни тестове-изпращат и проба с определена концентрация, която на тях не им е известна, изследват я и изпращат резултатите, ако те са в допустимите граници на отклонение получават разрешение да провеждат съответното изледване.
Не си спомням от кой водоем беше пробата.
Не твърдя, че всички водоеми и всички риби са засегнати, за подобно твърдение е необходимо всеохватно достоверно изследване. Просто казвам, че има голяма вертоятност големите хищни риби, особено от водоемите с голям водосбор в райони, където се е развивало интензивно селско стопанство да съдържат в себе си високи концентрации на споменатия инсектицид и производните му.

ако това го беше написал друг а не Левака дали щеше да се извиниш?

Разбирам те напълно
Винаги си давал добри съвети.
Наслука

Лично мен по ме притесняват плодовете, зеленчуците и месата продавани в България внос от къде ли не.Ама си ги ям,в крайна сметка "живота е болест с летален изход предавана по полов път"

Local написа:.......такива големи трофейни риби са майки . Щом те са заразени и хайвера им ще е заразен.

Това което се прави тук е следното:

Провеждат се изследвания за съдържанието на различни отрови главно тежки метали и ДДТ (PCB) в рарзличните видове риба и различните размери от един вид във езерата и реките. После резултатите се анализират и се публикуват в наръчника за консумиране на сладководна риба и там е казано, по колко може да се консумира от всеки вид в определен водоем на база на размерите на рибата.

Т.е. Малката рибка почва начисто да си се храни и да акумулира отрови. Макар и да е имало малко ДДТ в хайвера той после се размива при растежа на рибката.

Това което е видно е: Най-отровни са големите риби (над 60-70см), тези живеещи по дъното и хранещи се по-дъното. Тези които растат бавно. И основно тези които са в силно населени индустриални райони.

Представе си търчането на малките прасенца, кученца, лъвчета, хлапета и квото там се сетиш. По-възрастните индивиди си набавят храната с помощта на по-големия си опит, а не с търчане насам-натам

Малко да се отклоня от темата
Четейки поста на доктора се сещам се за един виц: На някаква поляна крави кротко си пасят, а отстрани 3 бика ги бройкат, готови за полови подвизи Най-младия бик не си губел времето. Кръвта му кипяла и той припкал насам-натам като "качвал" ту тази, ту онази кравичка. Средния по възраст бик нямал такава енергия, а се правел и той, че кротко пасе. Промъквал се така до някоя крава, хвърлял се отгоре й и купона започвал Най-стария обаче просто си седял под една дебела сянка и от време на време подвиквал: "Който е за е..не НАСАААМ"