Трофейни риби - ДДТ!
Публикувано на: Вто Сеп 20, 2005 3:38 pm
Или защо да НЕ ядем трофейни риби.
Преди 5 години, по време на държавния си стаж посещавах за около месец лабораторията по Ветеринарно санитарна експертиза и екология. В същата тази лаборатория бяха правили изследвания на риба и яйца от грабливи птици за наличието на ДДТ и неговите производни. Честно казано вече съм забравил какъв точно метод бяха използвали (някаква хроматография), но много добре си спомням графиката на една проба от сом - апарата просто не беше могъл да хване концентрацията, толкова беше голяма, че се наложило да правят неколкократни разреждания, за да я установят.
Както е известно ДДТ е хлор съдържащ инсектицид с изключително дълъг период на полуразпад (около 15 години). Натрупва се по хранителната верига и засяга най-тежко животните който са на върха.
В организма се натрупва в мастната тъкан, като няма метаболитен път по който да бъде отделен.Отрицателно въздействие имат дори изключително ниски дози, без да има външни признаци на отравяне.
ДДТ нарушава структурата на генетичния апарат, повишава риска от рак, уврежда репродуктивната функция.
Масовото използване на ДДТ в България започва по време на Втората световна война, тогава той е бил смятан за абсолютно безвреден, хората са го поставяли под възглавниците и дюшеците си, за да се отърват от дървеници, бълхи, дрешни въшки и всякаква друга гад, която ги е тормозила по онова време. За борба с маларийния комар са били пръскани блатисти местности и водоеми. Използван е бил също и за унищожаване на вредители в земеделието. Изобщо трепали са с него всичко що лети и пълзи, и така до 1972 г., когато е забранен.
Днес все още се използва само в някой страни (Индия) за борба с маларията.
Не съм търсил обстойно, но и не ми е известно в България да е правено всеобхватно проучване на водоемите, и по-скоро на рибата за наличие на ДДТ и производните му. Но имайки предвид действително колко масово, и за какъв дълъг период от време (почти 30 г.) е бил използван ДДТ, дългия му период на полуразпад (производните му са не по-малко опасни), вероятността да го има в сравнително високи концентрации, особено в големите хищни риби е твърде голяма.
Така че, не рискувайте здравето си, пускайте трофейните екземпляри!
До тук, като лекар,
а като рибар - пускайте и останалата риба!
Без претенции за изчерпателност.
Преди 5 години, по време на държавния си стаж посещавах за около месец лабораторията по Ветеринарно санитарна експертиза и екология. В същата тази лаборатория бяха правили изследвания на риба и яйца от грабливи птици за наличието на ДДТ и неговите производни. Честно казано вече съм забравил какъв точно метод бяха използвали (някаква хроматография), но много добре си спомням графиката на една проба от сом - апарата просто не беше могъл да хване концентрацията, толкова беше голяма, че се наложило да правят неколкократни разреждания, за да я установят.
Както е известно ДДТ е хлор съдържащ инсектицид с изключително дълъг период на полуразпад (около 15 години). Натрупва се по хранителната верига и засяга най-тежко животните който са на върха.
В организма се натрупва в мастната тъкан, като няма метаболитен път по който да бъде отделен.Отрицателно въздействие имат дори изключително ниски дози, без да има външни признаци на отравяне.
ДДТ нарушава структурата на генетичния апарат, повишава риска от рак, уврежда репродуктивната функция.
Масовото използване на ДДТ в България започва по време на Втората световна война, тогава той е бил смятан за абсолютно безвреден, хората са го поставяли под възглавниците и дюшеците си, за да се отърват от дървеници, бълхи, дрешни въшки и всякаква друга гад, която ги е тормозила по онова време. За борба с маларийния комар са били пръскани блатисти местности и водоеми. Използван е бил също и за унищожаване на вредители в земеделието. Изобщо трепали са с него всичко що лети и пълзи, и така до 1972 г., когато е забранен.
Днес все още се използва само в някой страни (Индия) за борба с маларията.
Не съм търсил обстойно, но и не ми е известно в България да е правено всеобхватно проучване на водоемите, и по-скоро на рибата за наличие на ДДТ и производните му. Но имайки предвид действително колко масово, и за какъв дълъг период от време (почти 30 г.) е бил използван ДДТ, дългия му период на полуразпад (производните му са не по-малко опасни), вероятността да го има в сравнително високи концентрации, особено в големите хищни риби е твърде голяма.
Така че, не рискувайте здравето си, пускайте трофейните екземпляри!
До тук, като лекар,
а като рибар - пускайте и останалата риба!
Без претенции за изчерпателност.