Строй на фидера
Публикувано на: Чет Мар 26, 2009 1:59 pm
Увод
Купих си първия фидер, лових на язовири със средни грамажи хранилки. Не съм имал проблем с точността на замятане, но имах сериозен проблем с постигането на дистанция. Точността е на първо място при риболова с фидер, но за мен дистанцията стана приоритет. Оказа се че проблема е в пръчката и в нейния строй (акция). Четох много във форума и си купих втория фидер. Исках да купя пръчка която благодарение на своя строй (акция) да постига добра дистанция с лекота и финес, без прилагане на много сила, за да не изпада по-рехавата храна от кошницата. Точността е на първо място, но лекото и плавно хвърляне води и до по-голяма точност. Реших че най-важното като избирам фидер е той да може да хвърля! Да хвърля на голяма дистанция, възможно най-голям диапазон грамажи хранилки. Няма значение какъв беше първия и какъв е втория фидер, но има значение какво си мислех и какво разбрах докато чета за строй, акция и конструкция на въдиците като цяло, защото информация конкретно за строя фидеровите пръчки няма. Искам да го споделя, а вие ще кажете дали е така и дали е вярно. Ако се окаже че правилно съм схванал нещата темата ще бъде полезна на всички преди покупката на първия фидер и ако се развие в правилна посока ще отговори на фундаменталния въпрос - кой фидер е хубав и кой не е.
Строй на фидера
Има условно три вида акция (строй) - върхова (бърза), полупараболична и параболична (бавна). При върховата акция пръчката се огъва само при върха, при полупараболичната се огъва до средата и при параболичната се огъва почти цялата пръчка до дръжката. При пръчка с върхова акция работи (изхвърля тежестта) само върха, при полупараболичната работи половината пръчка и при параболичната - цялата. По тази логика би трябвало параболичната акция да хвърля на най-голяма дистанция и да е подходяща за фидер. Фидер с върхова акция не може да има, просто защото фидера няма връх. При фидера върха само отчита кълването, без да участва в хвърлянето или ваденето на рибата и трябва да се разглежда като отделна от пръчката част. Ако няма фидер с върхова акция, остават другите два вида полупараболичната и бавната, като аз предпочитам бавната акция заради по-доброто хвърляне. Полупараболичната има предимство само при ваденето на закачената риба, когато трябва да се обърне посоката на движение на рибата защото пръчката е по-твърда, но има и по-голям риск от късане, докато при параболичната акция пръчката абсорбира ударите по-добре и изпълнява функцията на аванс тъй като е по-мека.
Мисля че има пряка между вида на акцията и дебелината на бланката при дръжката. Колкото е по-тънка бланката при дръжката толкова е по-лесно да се огъне и да даде параболата и обратното. За да е тънка и да се сгъва без да се чупи, бланката (пръчката) трябва да е от висок клас карбон на съответната висока цена. Добрия карбон дава добра елестичност в двете посоки - както при сгъването, така и при връщането в изходна позиция, което трябва да е бързо и без колебания.
Друга зависимост която същестува е между дебелината на бланката при дръжката и дължината на фидера. Един фидер с дебелина при дръжката "Х" милиметра и дължина 4,20 ще даде много по-лесно парабола, от колкото фидер със същата дебелина и дължина 3,30. В този ред на мисли по-тънък и дълъг фидер е по-добър от късия и дебел фидер.
Има и фидери с "никаква" акция. Това са фидерите които са дебели при дръжката почти колкото самата дръжка и имат конструкцията на пръчка с върхова акция, без да имат връх. Това са пръчки които сработват (евентуално) при натоварване с големи грамажи хранилки, но не се справят с хвърлянето на по-леките и средните грамажи хранилки. За това е важен показателя ОТ колко до колко грама е акцията (в смисъла на изхвърляща тежест). Едно е акцията да е от 50 до 150 грама и друго е само 150 грама. Едно е фидера да е хеви и да хвърля както леки така и по-тежки хранилки, и друго е фидера да хвърля само тежки хранилки защото е "дърво" и не може да се огъне. Мисля че е по-трудно и скъпо да се направи фидер с параболичен строй и малка акция който да работи с голям диапазон грамажи хранилки, от колкото хеви фидер който да работи добре само с тежки хранилки.
Нещо друго което може да развали строя на фидера е удължителя. Ако разглеждаме цялата пръчка като един конус, то при пръчката с удължител от дръжката тръгва конус, после преминава в цилиндър, после продъжава пак на конус към върха.
Теле фидерите също са компромис със строя за сметка на транспортната дължина и обратното - фидерите на 2 части + връх имат добър строй, но голяма транспортна дължина.
Теле фидера не е с добър строй защото всяка сглобка (снадка, коляно, втулка ...) разваля плавната парабола. Същото е и при пръчките сглобявани на втулки, колкото по-малко са колената толкова е по-добър строя. Обикновено фидерите се разглобяват и транспортират на три равни по дължина части - 1. върха + първата част, 2. средната част, 3. останалата част към дръжката.
Има и фидери с друга конструкция, на две равни по дължина части, като върха е отделно. При втората схема имаме едно коляно по-малко, следователно по-добър строй, но много голяма транспортна дължина. Има и други конструкции примерно при фидерите на две дължини с удължител.
Всичко това разбира се е в някакви граници и НЕ е до безкрайност. Не бива да се отива и в другата крайност, на прекалено финните пръчки. Както и не може да се каже че болонезе с дължина 8 метра и акция 2 грама е най-добре за фидер
. Всяка пръчка трябва да има заложен в конструкцията си резерв от здравина и надеждност.
Написаното до тук се отнася за карбоновите, но не и за стъклопластовите пръчки. Със "стъклените" фидери не съм много на ясно, но мисля че те също могат да дадат един хубав параболичен строй, тъй като бланките им са плътни и позволяват по-лесно огъване и здравина при по-малък диаметър. Така че някои "стъклени" фидери могат да се окажат по-добри от някои карбонови.
Заключение
Моята дефиниция за добър и лош фидер, ако приоритет е дистанцията е следната:
Добрия фидер е скъп, с бавен параболичен строй, с тънка бланка при дръжката, възможно по-голям диапазон на акцията, по-голяма дължина и по-малко колена.
Лошия фидер е дебел при дръжката, трудно се огъва, особено ако е по-къс и следователно трудно постига добра дистанция при хвърляне с леки и средни грамажи хранилки.
Купих си първия фидер, лових на язовири със средни грамажи хранилки. Не съм имал проблем с точността на замятане, но имах сериозен проблем с постигането на дистанция. Точността е на първо място при риболова с фидер, но за мен дистанцията стана приоритет. Оказа се че проблема е в пръчката и в нейния строй (акция). Четох много във форума и си купих втория фидер. Исках да купя пръчка която благодарение на своя строй (акция) да постига добра дистанция с лекота и финес, без прилагане на много сила, за да не изпада по-рехавата храна от кошницата. Точността е на първо място, но лекото и плавно хвърляне води и до по-голяма точност. Реших че най-важното като избирам фидер е той да може да хвърля! Да хвърля на голяма дистанция, възможно най-голям диапазон грамажи хранилки. Няма значение какъв беше първия и какъв е втория фидер, но има значение какво си мислех и какво разбрах докато чета за строй, акция и конструкция на въдиците като цяло, защото информация конкретно за строя фидеровите пръчки няма. Искам да го споделя, а вие ще кажете дали е така и дали е вярно. Ако се окаже че правилно съм схванал нещата темата ще бъде полезна на всички преди покупката на първия фидер и ако се развие в правилна посока ще отговори на фундаменталния въпрос - кой фидер е хубав и кой не е.

Строй на фидера
Има условно три вида акция (строй) - върхова (бърза), полупараболична и параболична (бавна). При върховата акция пръчката се огъва само при върха, при полупараболичната се огъва до средата и при параболичната се огъва почти цялата пръчка до дръжката. При пръчка с върхова акция работи (изхвърля тежестта) само върха, при полупараболичната работи половината пръчка и при параболичната - цялата. По тази логика би трябвало параболичната акция да хвърля на най-голяма дистанция и да е подходяща за фидер. Фидер с върхова акция не може да има, просто защото фидера няма връх. При фидера върха само отчита кълването, без да участва в хвърлянето или ваденето на рибата и трябва да се разглежда като отделна от пръчката част. Ако няма фидер с върхова акция, остават другите два вида полупараболичната и бавната, като аз предпочитам бавната акция заради по-доброто хвърляне. Полупараболичната има предимство само при ваденето на закачената риба, когато трябва да се обърне посоката на движение на рибата защото пръчката е по-твърда, но има и по-голям риск от късане, докато при параболичната акция пръчката абсорбира ударите по-добре и изпълнява функцията на аванс тъй като е по-мека.
Мисля че има пряка между вида на акцията и дебелината на бланката при дръжката. Колкото е по-тънка бланката при дръжката толкова е по-лесно да се огъне и да даде параболата и обратното. За да е тънка и да се сгъва без да се чупи, бланката (пръчката) трябва да е от висок клас карбон на съответната висока цена. Добрия карбон дава добра елестичност в двете посоки - както при сгъването, така и при връщането в изходна позиция, което трябва да е бързо и без колебания.
Друга зависимост която същестува е между дебелината на бланката при дръжката и дължината на фидера. Един фидер с дебелина при дръжката "Х" милиметра и дължина 4,20 ще даде много по-лесно парабола, от колкото фидер със същата дебелина и дължина 3,30. В този ред на мисли по-тънък и дълъг фидер е по-добър от късия и дебел фидер.
Има и фидери с "никаква" акция. Това са фидерите които са дебели при дръжката почти колкото самата дръжка и имат конструкцията на пръчка с върхова акция, без да имат връх. Това са пръчки които сработват (евентуално) при натоварване с големи грамажи хранилки, но не се справят с хвърлянето на по-леките и средните грамажи хранилки. За това е важен показателя ОТ колко до колко грама е акцията (в смисъла на изхвърляща тежест). Едно е акцията да е от 50 до 150 грама и друго е само 150 грама. Едно е фидера да е хеви и да хвърля както леки така и по-тежки хранилки, и друго е фидера да хвърля само тежки хранилки защото е "дърво" и не може да се огъне. Мисля че е по-трудно и скъпо да се направи фидер с параболичен строй и малка акция който да работи с голям диапазон грамажи хранилки, от колкото хеви фидер който да работи добре само с тежки хранилки.
Нещо друго което може да развали строя на фидера е удължителя. Ако разглеждаме цялата пръчка като един конус, то при пръчката с удължител от дръжката тръгва конус, после преминава в цилиндър, после продъжава пак на конус към върха.
Теле фидерите също са компромис със строя за сметка на транспортната дължина и обратното - фидерите на 2 части + връх имат добър строй, но голяма транспортна дължина.
Теле фидера не е с добър строй защото всяка сглобка (снадка, коляно, втулка ...) разваля плавната парабола. Същото е и при пръчките сглобявани на втулки, колкото по-малко са колената толкова е по-добър строя. Обикновено фидерите се разглобяват и транспортират на три равни по дължина части - 1. върха + първата част, 2. средната част, 3. останалата част към дръжката.
Има и фидери с друга конструкция, на две равни по дължина части, като върха е отделно. При втората схема имаме едно коляно по-малко, следователно по-добър строй, но много голяма транспортна дължина. Има и други конструкции примерно при фидерите на две дължини с удължител.
Всичко това разбира се е в някакви граници и НЕ е до безкрайност. Не бива да се отива и в другата крайност, на прекалено финните пръчки. Както и не може да се каже че болонезе с дължина 8 метра и акция 2 грама е най-добре за фидер

Написаното до тук се отнася за карбоновите, но не и за стъклопластовите пръчки. Със "стъклените" фидери не съм много на ясно, но мисля че те също могат да дадат един хубав параболичен строй, тъй като бланките им са плътни и позволяват по-лесно огъване и здравина при по-малък диаметър. Така че някои "стъклени" фидери могат да се окажат по-добри от някои карбонови.
Заключение
Моята дефиниция за добър и лош фидер, ако приоритет е дистанцията е следната:
Добрия фидер е скъп, с бавен параболичен строй, с тънка бланка при дръжката, възможно по-голям диапазон на акцията, по-голяма дължина и по-малко колена.
Лошия фидер е дебел при дръжката, трудно се огъва, особено ако е по-къс и следователно трудно постига добра дистанция при хвърляне с леки и средни грамажи хранилки.