Смяна на тактиката при риболов на плувка
Публикувано на: Пет Мар 27, 2009 9:59 pm
Риболовът на плувка е доволно прост. Но ако желаете да имате успех в нестандартни ситуации на водоема, е необходимо винаги да бъдете готов да преустроите линията си по подходящия начин.
При внимателно запознаване с живота на рибите ще се убедим, че те съвсем не са глупави същества. В язовирите те се придържат на почтително разстояние от брега, по-далеч от риболовците, отправили своите очакващи погледи към водата. Но, от една страна, рибата се плаши от стоящия риболовец, а от друга, не спира да търси лакомства, които изобилстват в прибрежната зона. И така тя търси участъци, в които да може да се храни в безопасност. Това са най-често тръстики, затревени и обрасли с водорасли зони, недостъпни за риболовците брегове, островчета, пясъчни плитчини, далеч от брега, и други места, където тя се чувства спокойна. Ето защо, за да хванем риба, ние трябва да прибягваме към внимателни техники на риболов. Любителите на риболова с плувка обичат тънките и леки линии. Но основното правило е да подберем тази линия, която би ни позволила облавянето на най-големи дистанции.
Такъв тип линия е тази за риболов с ваглер, с мачова пръчка с дължина 4 м, с пъргав връх и акция. По-дълга пръчка ни се налага да ползваме сравнително по-рядко, имайки предвид, че голяма част от нашите водоеми са обрасли по брега с храсти и дървета, които пречат на работата ни. На доста водоеми има и широки, и чисти ивици - даже с плажова ивица, които обаче най-често са заети от почиващи и шумни компании. Това със сигурност не е по вкуса на повечето от риболовците. Затова е по-добре да отидем да ловим някъде другаде, дори с по-къса пръчка.
Ще разгледаме риболова на две различни зони. Мерейки дълбочината на няколко места на еднаква дистанция, попадаме на зона с богата хранителна тиня. Захранваме мястото с лека и ароматна захранка, която бързо се разпада и по този начин не потъва в тинята. Недалеч от брега, малко вдясно, попадаме на чисто глинесто дъно със средна дълбочина, където играят средни по размер шарани. За това място приготвяме захранка, състояща се от груби гранули, коноп, бял червей и царевични зърна. На дистанцията с тинесто дъно ловим с утежнен ваглер с тяло за далечни дистанции. Ваглерът е фиксиран отгоре и отдолу с оловни съчми, които съставляват и по-голямата част от утежнението. На 10 см от куката монтираме два малки дропера на разстояние 5-7 см един от друг и те утежняват плувката по такъв начин, че антената стърчи над водата едва 2 см. С такава линия едно разстояние от 40 м се достига и работи без проблем. Плувката е регулирана на малко по-голяма дълбочина така, че стръвта ни да е върху тинестото дъно, но без да потъва в него. Дори и единият дропер да попадне на дъното, то стръвта няма да се загуби в тинята поради малкото му тегло. Шараните кълват предпазливо. Те само леко пипат примамката и бързо я пускат. Ако разстоянието между дроперите и куката е твърде голямо, нямате никакви шансове да регистрирате слабото кълване. Когато това разстояние е едва 10 см, то долният дропер би реагирал дори и при най-лекото пипане. Трябва да бъдете доста внимателни. Пръчката дръжте в ръка, като опирате само върха на стойка. При най-лекото трепване на плувката засичайте. Често пъти първите риби могат да бъдат каракуди или червеноперки вместо очаквания шаран, но с течение на времето може да бъдете сигурни, че мустакатият хитрец ще бъде привлечен от вашата храна.
Но внезапно времето се променя – появява се вятър и е необходимо да изменим тактиката на риболов. Избираме ваглер без тяло, неутежнен, с носимост 3 г. Отново фиксираме плувката с оловни съчми отгоре и отдолу. Тъй като вече ще ловим на твърдо глинесто дъно, монтираме на долното утежнение повече съчми. Дълбочината регулираме така, че поне 2-3 от тях да лежат на дъното. По този начин задържаме стръвта на хранителното петно без опасност тя да бъде преместена от вятъра или течение, а и да не може да потъне на дъното. И следва кълване. Първото кълване обаче изпускам. Второто - също. Явно шараните са се активизирали. За да имате успех, трябва правилно да се ориентираме към начина на кълване. При третото изчезване на плувката изчаквам и първият шаран вече е закачен. Скоро той е последван и от други. Ясно е, че без правилна тактика на един непознат ние трудно бихме хванали риба.ПОЛЕЗНО. Някъде из интернета.
При внимателно запознаване с живота на рибите ще се убедим, че те съвсем не са глупави същества. В язовирите те се придържат на почтително разстояние от брега, по-далеч от риболовците, отправили своите очакващи погледи към водата. Но, от една страна, рибата се плаши от стоящия риболовец, а от друга, не спира да търси лакомства, които изобилстват в прибрежната зона. И така тя търси участъци, в които да може да се храни в безопасност. Това са най-често тръстики, затревени и обрасли с водорасли зони, недостъпни за риболовците брегове, островчета, пясъчни плитчини, далеч от брега, и други места, където тя се чувства спокойна. Ето защо, за да хванем риба, ние трябва да прибягваме към внимателни техники на риболов. Любителите на риболова с плувка обичат тънките и леки линии. Но основното правило е да подберем тази линия, която би ни позволила облавянето на най-големи дистанции.
Такъв тип линия е тази за риболов с ваглер, с мачова пръчка с дължина 4 м, с пъргав връх и акция. По-дълга пръчка ни се налага да ползваме сравнително по-рядко, имайки предвид, че голяма част от нашите водоеми са обрасли по брега с храсти и дървета, които пречат на работата ни. На доста водоеми има и широки, и чисти ивици - даже с плажова ивица, които обаче най-често са заети от почиващи и шумни компании. Това със сигурност не е по вкуса на повечето от риболовците. Затова е по-добре да отидем да ловим някъде другаде, дори с по-къса пръчка.
Ще разгледаме риболова на две различни зони. Мерейки дълбочината на няколко места на еднаква дистанция, попадаме на зона с богата хранителна тиня. Захранваме мястото с лека и ароматна захранка, която бързо се разпада и по този начин не потъва в тинята. Недалеч от брега, малко вдясно, попадаме на чисто глинесто дъно със средна дълбочина, където играят средни по размер шарани. За това място приготвяме захранка, състояща се от груби гранули, коноп, бял червей и царевични зърна. На дистанцията с тинесто дъно ловим с утежнен ваглер с тяло за далечни дистанции. Ваглерът е фиксиран отгоре и отдолу с оловни съчми, които съставляват и по-голямата част от утежнението. На 10 см от куката монтираме два малки дропера на разстояние 5-7 см един от друг и те утежняват плувката по такъв начин, че антената стърчи над водата едва 2 см. С такава линия едно разстояние от 40 м се достига и работи без проблем. Плувката е регулирана на малко по-голяма дълбочина така, че стръвта ни да е върху тинестото дъно, но без да потъва в него. Дори и единият дропер да попадне на дъното, то стръвта няма да се загуби в тинята поради малкото му тегло. Шараните кълват предпазливо. Те само леко пипат примамката и бързо я пускат. Ако разстоянието между дроперите и куката е твърде голямо, нямате никакви шансове да регистрирате слабото кълване. Когато това разстояние е едва 10 см, то долният дропер би реагирал дори и при най-лекото пипане. Трябва да бъдете доста внимателни. Пръчката дръжте в ръка, като опирате само върха на стойка. При най-лекото трепване на плувката засичайте. Често пъти първите риби могат да бъдат каракуди или червеноперки вместо очаквания шаран, но с течение на времето може да бъдете сигурни, че мустакатият хитрец ще бъде привлечен от вашата храна.
Но внезапно времето се променя – появява се вятър и е необходимо да изменим тактиката на риболов. Избираме ваглер без тяло, неутежнен, с носимост 3 г. Отново фиксираме плувката с оловни съчми отгоре и отдолу. Тъй като вече ще ловим на твърдо глинесто дъно, монтираме на долното утежнение повече съчми. Дълбочината регулираме така, че поне 2-3 от тях да лежат на дъното. По този начин задържаме стръвта на хранителното петно без опасност тя да бъде преместена от вятъра или течение, а и да не може да потъне на дъното. И следва кълване. Първото кълване обаче изпускам. Второто - също. Явно шараните са се активизирали. За да имате успех, трябва правилно да се ориентираме към начина на кълване. При третото изчезване на плувката изчаквам и първият шаран вече е закачен. Скоро той е последван и от други. Ясно е, че без правилна тактика на един непознат ние трудно бихме хванали риба.ПОЛЕЗНО. Някъде из интернета.
