Аз... Бракониерът!!!
Публикувано на: Вто Мар 31, 2009 8:54 pm
Миналата седмица ми се отвори път , по работа, до едно селце нейде в Балкана. Пътуваики, близо до него, от колата видях че тече малка рекичка.
Приличаше по-скоро на блато, но важното е че е вода...
Вечерта, на масата, естественно завъртях разговора около реката.
На въпросите ми получих отговор, че има големи кефали, като се препържели били чудесни. Това с препържването ми даде представа за размера на рибите, а и големината на реката не предполагаше трофейни екземпляри като тези , които ловихме в Гърция скоро, но така или иначе не остана време да проверя плътноста на популацията им.
Вчера отново ми се отвори път натам и този път реших вече да пробвам колко са големи тея кленоци.
Поразсъждавах малко и реших , че около селото, поради вероятните бракониери ( какво да се прави, такава е действителността на село, всеки приема реката като своя и тараши как може) едва ли има ммного останала ненаплашена риба. Та реших да се отдалеча малко. И по-точно, да пробвам реката на няколко километра по-нагоре от селото.
Рано, рано, по тъмно още се натоварих в колата и поехме. Работата ми в селото бе следобяд, тъй че имах време за експедиция.
Пристигайки там ни посрещна намусено, облачно време. Облаците се бяха скупчили ниско над селските къщи, сякаш искаха да ги притиснат и само колоните пушек от селските къщи ги подпираха, недавайки им да се стоварят над разбудилото се вече село.
Жена ми ми каза че съм луд да тръгна за риба в това време (сякаш аз си го незнам
), но не можа да ме разубеди. Предната вечер бях прегледал един синоптичен сайт и там го даваха слънце.
Та оставих я в селото и поех нагоре по планинските пътеки. Минах може би километър и небето реши да направи напук на синоптичната прогноза и закапа дъжд, който след малко вече беше доста сериозен. Якето ми е гумирано, така че не се притесних особено и само се закачулих и продължих. Е доста гадно беше, но не може един дъжд да ме уплаши щом става дума за риболов.
Вървя си аз по пътеката, проклинам дъжда и се успокоявам , казвайки си че в това време клендаците са пощурели и само мене чакат...
Изведнъж, през капките дъжд, които се стичат пред лицето ми по качулката на якето, зървам пред себе си някаква особена огромна гъба:
Приближавам се и какво да видя...ЧАДЪР!!!
Седи отворен на средата на пътеката, там сред нищото в планината!!!
Те това е знак свише!!!
Да намериш отворен чадър посред гората, по време на проливен дъжд си мяза на научна фантастика. ЗА миг се почувствах като герой от "Пътеводителя на галактическия стопаджия". Даже притеснено се огледах, но отникъде не атакуваха тълпи извънземни и се успокоих.
Размислих се и реших , че явно вятъра го е отвлякъл от някой заблял се по чукарите турист вчера, когато наоколо вероятно са се навъртали подобни, както аз ги наричам, ОЙЛАРИПИТА.
Все пак го приех като добър знак и набързо го наместих над главата си
Повървях още около2 километра и реших че е време да започвам с риболова. Вече се бях отдалечил достатъчно, а и дъжда бе понамалял и сега само кротко ръмеше, приятно шушнейки по разпънатия чадър.
Избрах си перспективен (според мен) вир и набързо завързах една "Моска"1.
Водата бе леко замътена, вероятно от топящия се сняг по билата, които между другото изглеждаха много чисти в белите си премени, извисени високо над гората, гледащи гордо над малките хора с техните прозаични мисли и мечти.
ЗАметнах в средата на вира и завъртях ръчката на макарата. Още на второто, третото завъртане, почувствах плътен, тежък удар и пръчката уплашено се сви. Сърцето ми също подскочи. Явно рибата бе едра и ожесточено се съпротивляваше на опитите ми да я притегля, дърпайки все надолу, към дъното. Скоро обаче успях да я поукротя и да я придърпам. Видя ми се някак тъмна и особена през очилата, но в следващия миг пак наби надолу и я изгупих. На свой ред и аз я напънах и след момент над водата се показа прекрасната главица на те това:
Прекрасна балканка около 30-те сантиметра. Сърцето ми пак се разтуптя. Само това не бях очаквал да ми се случи през този ден. Но след случката с чадъра вече бях готов на всичко.
Кълване с първото замятане и то на прекрасна, горска принцеса. Това ако вече не е добър знак, здраве му кажи.
Целувки снимки и релииз обратно да ме чака, защото определено ще се върна пак.
С приповдигнато настроение продължих нагоре. Минах през няколко вира и на поредното замятане отново усетих удар. Този път бе кефал:
Скоро го последваха още два, но по малки. Явно и тях ги има тъдява...
Впредвид размера на кефалите, реших да се опитам да ги игнорирам и асложих един воблер от новата колекция самоделки. Все пак трябва да ги изпитам в бойна обстановка.
Помятах доста време преди следващия удар. Даже се бях поотчаял и кълването ме изненада. Тъкнмо прекарах воблера покрай паднал във водата клон и зареях поглед нанякъде, когато пръчката почти бе отскубната от ръката ми и изпънатата корда зазвъня. Очаквах улова да се състой от средни кефали и затова бях с монофил 0.14.
Рибата упорито напъваше навътре, но за щастие в чистата вода, далеч от закачките. Поотпуснах и малко аванс и скоро успях да я умиря. Зашеметен наблюдавах полегналата пред мен риба. Имах чувството , че сънувам. Изненадите през този луд ден нямаха край:
Тази бе още по-едра. Явно бях попаднал в девсвен и чист участък от реката, където планинските красавици спокойно се наслаждаваха на свободата си.
Окрилен продължих нагоре. Катеренето по тесните, стръмни пътеки, повечето от тях прокарани от диви животни, бе доста трудно и изморително, а и скоро взех да се потя под лъчите на появилото се отнейде слънце.
Но скоро бях възнаграден за упоритоста си. Върха на въдицата отново се сви под напъните на едра риба, сърцето ми също, че се бях наврял в едни шубраци и само върха на спинингарката ми се подаваше пред тях, но скоро успях да я укротя и в ръцете ми се озова риба с големината на предната. Красавица над 30 санта:
Пак целувки, снимки...
Седнах да почина. Време бе да се връщам. Окрилен от радостта от срещите с петнистите красавици бях забравил, че времето упорито напредва.
В ускорен темп се понесох надоле. Сега поне бе нанадолнище , та се вървеше по-лесно. Високите ботуши пречеха доста, но пък бяха незаменими където се налагаше да пресичам реката.
Все пак не забравях да замятам тук там по бързейте, като съзнателно избягвах вировете, където бих се заблеял и забавил.
Скоро, в дълбок, едва 30-тина сантиметра вир, една сянка се изстреля и скоро още една 30 сантиметрова красавица излезе да се запознае вс тоя неземен юнак де броди из горите тилилейски ( секунди за самореклама):
Малко по-надолу излъгах още една, но понеже ми се видя около 25 сантиметра, дори не я снимах а направо си замина да расте. Тъй де, гора е ама знае ли човек отде може да го дебне някой прокурор. Само това ми липсваше. Дело за любов с непълнолетна. Власта на спи!!!
Не че другите рибета ги не ошпущх обратно де. Малко резили:
И накрая героя на деня, гордо позирящ с прекрасна дама:
Така завърши (откъм риболов) този луд, луд "бракониерски" понеделник
Приличаше по-скоро на блато, но важното е че е вода...
Вечерта, на масата, естественно завъртях разговора около реката.
На въпросите ми получих отговор, че има големи кефали, като се препържели били чудесни. Това с препържването ми даде представа за размера на рибите, а и големината на реката не предполагаше трофейни екземпляри като тези , които ловихме в Гърция скоро, но така или иначе не остана време да проверя плътноста на популацията им.
Вчера отново ми се отвори път натам и този път реших вече да пробвам колко са големи тея кленоци.
Поразсъждавах малко и реших , че около селото, поради вероятните бракониери ( какво да се прави, такава е действителността на село, всеки приема реката като своя и тараши как може) едва ли има ммного останала ненаплашена риба. Та реших да се отдалеча малко. И по-точно, да пробвам реката на няколко километра по-нагоре от селото.
Рано, рано, по тъмно още се натоварих в колата и поехме. Работата ми в селото бе следобяд, тъй че имах време за експедиция.
Пристигайки там ни посрещна намусено, облачно време. Облаците се бяха скупчили ниско над селските къщи, сякаш искаха да ги притиснат и само колоните пушек от селските къщи ги подпираха, недавайки им да се стоварят над разбудилото се вече село.
Жена ми ми каза че съм луд да тръгна за риба в това време (сякаш аз си го незнам
), но не можа да ме разубеди. Предната вечер бях прегледал един синоптичен сайт и там го даваха слънце. Та оставих я в селото и поех нагоре по планинските пътеки. Минах може би километър и небето реши да направи напук на синоптичната прогноза и закапа дъжд, който след малко вече беше доста сериозен. Якето ми е гумирано, така че не се притесних особено и само се закачулих и продължих. Е доста гадно беше, но не може един дъжд да ме уплаши щом става дума за риболов.
Вървя си аз по пътеката, проклинам дъжда и се успокоявам , казвайки си че в това време клендаците са пощурели и само мене чакат...
Изведнъж, през капките дъжд, които се стичат пред лицето ми по качулката на якето, зървам пред себе си някаква особена огромна гъба:
Приближавам се и какво да видя...ЧАДЪР!!!
Седи отворен на средата на пътеката, там сред нищото в планината!!!
Те това е знак свише!!!
Да намериш отворен чадър посред гората, по време на проливен дъжд си мяза на научна фантастика. ЗА миг се почувствах като герой от "Пътеводителя на галактическия стопаджия". Даже притеснено се огледах, но отникъде не атакуваха тълпи извънземни и се успокоих.
Размислих се и реших , че явно вятъра го е отвлякъл от някой заблял се по чукарите турист вчера, когато наоколо вероятно са се навъртали подобни, както аз ги наричам, ОЙЛАРИПИТА.
Все пак го приех като добър знак и набързо го наместих над главата си
Повървях още около2 километра и реших че е време да започвам с риболова. Вече се бях отдалечил достатъчно, а и дъжда бе понамалял и сега само кротко ръмеше, приятно шушнейки по разпънатия чадър.
Избрах си перспективен (според мен) вир и набързо завързах една "Моска"1.
Водата бе леко замътена, вероятно от топящия се сняг по билата, които между другото изглеждаха много чисти в белите си премени, извисени високо над гората, гледащи гордо над малките хора с техните прозаични мисли и мечти.
ЗАметнах в средата на вира и завъртях ръчката на макарата. Още на второто, третото завъртане, почувствах плътен, тежък удар и пръчката уплашено се сви. Сърцето ми също подскочи. Явно рибата бе едра и ожесточено се съпротивляваше на опитите ми да я притегля, дърпайки все надолу, към дъното. Скоро обаче успях да я поукротя и да я придърпам. Видя ми се някак тъмна и особена през очилата, но в следващия миг пак наби надолу и я изгупих. На свой ред и аз я напънах и след момент над водата се показа прекрасната главица на те това:
Прекрасна балканка около 30-те сантиметра. Сърцето ми пак се разтуптя. Само това не бях очаквал да ми се случи през този ден. Но след случката с чадъра вече бях готов на всичко.
Кълване с първото замятане и то на прекрасна, горска принцеса. Това ако вече не е добър знак, здраве му кажи.
Целувки снимки и релииз обратно да ме чака, защото определено ще се върна пак.
С приповдигнато настроение продължих нагоре. Минах през няколко вира и на поредното замятане отново усетих удар. Този път бе кефал:
Скоро го последваха още два, но по малки. Явно и тях ги има тъдява...
Впредвид размера на кефалите, реших да се опитам да ги игнорирам и асложих един воблер от новата колекция самоделки. Все пак трябва да ги изпитам в бойна обстановка.
Помятах доста време преди следващия удар. Даже се бях поотчаял и кълването ме изненада. Тъкнмо прекарах воблера покрай паднал във водата клон и зареях поглед нанякъде, когато пръчката почти бе отскубната от ръката ми и изпънатата корда зазвъня. Очаквах улова да се състой от средни кефали и затова бях с монофил 0.14.
Рибата упорито напъваше навътре, но за щастие в чистата вода, далеч от закачките. Поотпуснах и малко аванс и скоро успях да я умиря. Зашеметен наблюдавах полегналата пред мен риба. Имах чувството , че сънувам. Изненадите през този луд ден нямаха край:
Тази бе още по-едра. Явно бях попаднал в девсвен и чист участък от реката, където планинските красавици спокойно се наслаждаваха на свободата си.
Окрилен продължих нагоре. Катеренето по тесните, стръмни пътеки, повечето от тях прокарани от диви животни, бе доста трудно и изморително, а и скоро взех да се потя под лъчите на появилото се отнейде слънце.
Но скоро бях възнаграден за упоритоста си. Върха на въдицата отново се сви под напъните на едра риба, сърцето ми също, че се бях наврял в едни шубраци и само върха на спинингарката ми се подаваше пред тях, но скоро успях да я укротя и в ръцете ми се озова риба с големината на предната. Красавица над 30 санта:
Пак целувки, снимки...
Седнах да почина. Време бе да се връщам. Окрилен от радостта от срещите с петнистите красавици бях забравил, че времето упорито напредва.
В ускорен темп се понесох надоле. Сега поне бе нанадолнище , та се вървеше по-лесно. Високите ботуши пречеха доста, но пък бяха незаменими където се налагаше да пресичам реката.
Все пак не забравях да замятам тук там по бързейте, като съзнателно избягвах вировете, където бих се заблеял и забавил.
Скоро, в дълбок, едва 30-тина сантиметра вир, една сянка се изстреля и скоро още една 30 сантиметрова красавица излезе да се запознае вс тоя неземен юнак де броди из горите тилилейски ( секунди за самореклама):
Малко по-надолу излъгах още една, но понеже ми се видя около 25 сантиметра, дори не я снимах а направо си замина да расте. Тъй де, гора е ама знае ли човек отде може да го дебне някой прокурор. Само това ми липсваше. Дело за любов с непълнолетна. Власта на спи!!!
Не че другите рибета ги не ошпущх обратно де. Малко резили:
И накрая героя на деня, гордо позирящ с прекрасна дама:
Така завърши (откъм риболов) този луд, луд "бракониерски" понеделник
