Великденски Кефал на Луда Камчия
Публикувано на: Вто Апр 21, 2009 4:44 pm
Здравейте на всички и честит празник със закъснение.
Да напиша и аз за моя риболов.
Събота и неделя си бях на село и естествено отидох за риба.
В събота започнах изпълнен с надежди и зареден с воблерчета.
От тук тръгнах.

Вървях нагоре по течението като сменях различни примамки.

Така проверих доста вирове и бързеи, но нямах удар, нито пък видях някаква риба.
Прибрах се, защото взе да се стъмва, а пък и трябваше да се празнува.
На другия ден отново същата история. Този път продължих от мястото, до което бях стигнал.
Вървя и си хвърлям и така. Времето супер. Засякох и стари познати, които не бях виждал отдавна.
Те и те нищо. Продължих нагоре, докато стигнах едно място, където за първи път видях едно кефалче да гоне воблера.
Малко по късно и един едър се спусна, но не атакува.
Така стигнах до този вир

Хвърлих два-три пъти на едно малко воблерче, след което смених с един по-голям.
Заметнах и 2-3 метра, след като започнах да водя, изведнъж усетих силен удар и макарата спря.
Усетих приятна тежест и кефала тръгна настрани. Беше силен и борбен.
След известна борба и малко труден бряг имах честа да го извадя.
Сърцето ми биеше учестено. Все още имало "батета" в реката на моето детство.
Снимах го, порадвах се и го пущих да си ходи.
Ето го и него. Не знам колко е голям, защото нямах никви измервателни уреди.

Стига ми това, че усетих познатата и несравнима тръпка.
Реката е невероятна, защото сега има вода и водораслите не са се развили.
До следващия път на Лудата река.
Да напиша и аз за моя риболов.
Събота и неделя си бях на село и естествено отидох за риба.
В събота започнах изпълнен с надежди и зареден с воблерчета.
От тук тръгнах.

Вървях нагоре по течението като сменях различни примамки.

Така проверих доста вирове и бързеи, но нямах удар, нито пък видях някаква риба.
Прибрах се, защото взе да се стъмва, а пък и трябваше да се празнува.
На другия ден отново същата история. Този път продължих от мястото, до което бях стигнал.
Вървя и си хвърлям и така. Времето супер. Засякох и стари познати, които не бях виждал отдавна.
Те и те нищо. Продължих нагоре, докато стигнах едно място, където за първи път видях едно кефалче да гоне воблера.
Малко по късно и един едър се спусна, но не атакува.
Така стигнах до този вир

Хвърлих два-три пъти на едно малко воблерче, след което смених с един по-голям.
Заметнах и 2-3 метра, след като започнах да водя, изведнъж усетих силен удар и макарата спря.
Усетих приятна тежест и кефала тръгна настрани. Беше силен и борбен.
След известна борба и малко труден бряг имах честа да го извадя.
Сърцето ми биеше учестено. Все още имало "батета" в реката на моето детство.
Снимах го, порадвах се и го пущих да си ходи.
Ето го и него. Не знам колко е голям, защото нямах никви измервателни уреди.

Стига ми това, че усетих познатата и несравнима тръпка.
Реката е невероятна, защото сега има вода и водораслите не са се развили.
До следващия път на Лудата река.