Близки срещи с пъстрият вид
Публикувано на: Пон Май 25, 2009 7:12 pm
Събота е!
Отдавна чаканата и бленувана събота!
Време е да навестя планинските си владения, да проверя там ли са още ония прекрасни принцеси, срещите с които всеки път карат сърцето ми да тръпне.
Рано, още по тъмно почти, се изнасям от вкъщи към плануваната дестинация. Пътят е дълъг , но почти не го усещам, мислите ми са там, нейде високо в планината. В съзнанието си вече водя битки с митични риби, прехвърлям тактики и евентуални маршути, които да ми осигурят победата в неравностойната битка с принцесите на планината, където аз, в ролята си на нашественик, съм в по-неизгодната позиция.
Най-накрая пристигам. Слизам от колата и буквално онемявам от приказната гледка. Зелено, още зелено и само зелено! Това е властващия цвят в пролетната планина. дървета, поляни, храсти... всичко е неописуемо зелено. Зелени са даже и вечно сивите , неприветливи скали, сега покрити с напъпил пролетен мъх.
Поглеждам ги заканително изодолу. Колко величествени са те извисени високо над мен и колко нищожен аз:
С нетърпение ги атакувам. Те са първия бастион в отбраната на горските владетели. Задъхан се катеря между разхвърляните балвани, които препречват пътя ми, опитвайки се да спрат нашествието ми.
Най-накрая съм горе. Тъкмо навреме за да уловя изгрева на огромното, блестящо слънце. Дискът му бавно се подава над короните на дърветата , обрамчили отвсякъде реката, опитвайки се да ме заслепи.
Без съмнение владетелите са го впрегнали като втори кръг на отбраната си!
Слагам поляризационните очила и успявам да усмиря навиращите се в очите ми лъчи.
Но следва третия отбранителен кръг. Неземно красивите планински цветя, чиито вид ме кара да спра и улисан да ги гледам безпаметно, забравяйки същинската цел на нашествието си. Щом се освестявам вадя апарата и нащраквам продължителна фотосесия
Сеца вече мога да ги почвам. Окрилен от споделените от планината красоти се приближавам към реката. Но не съм познал. Властелините са ми приготвили още едно, последно, изпитание.
Забелязвам раздвижване в тревата, вглеждам се и пред очите ми бавно, с цялото великолепие на рицарската си премяна се показва поредният защитник на планинските тайни. Прекрасен дъждовник се изправя пред мен опитвайки се да ме сплаши с войнстеното жълто, което безумно контрастира с основния черен цвят на кожата му. Отново вядя апарата и увековечавам Последната битка:
Отчаян от смелоста ми и непознатото оръжие в ръцете ми, което дяволски святка и жужи насреща му, той огорчен се оттегля нейде в подземните си скривалища, където самотно и гордо да преглътне поражението в битката.
И тогава, след като е изчерпил всичките си средста за отбрана, пред мен смирено се изправя и самият властелин, в едно вече познато отпреди превъплъщение:
Без съмнение иска да поднесе почитанията си на смелия нашественик, устоял на всиките му хитрости и успял да превземе гордата твърдина на неговите владения. Натъженият му поглед издава противоречивите чувства, които безспорно раздират гърдите му, но той е горд и успява да ги преглътне и да сведе глава пред нашественика:
После бавно се обръща и потъва в горските дебри, предоставяйки на милостта ми свойте владения.
Окрилен от победата бързам да се възползвам от плодовете й. Набързо стъкмявам въдицата и скоро вече обстрелвам с железа и дръве смълчаните вирове. Първата риба не издържа и скоро успях да извадя от водата прекрасен кефал:
Полагам го за бърза снимка в тучната трева и с усмивка му подарявам свободата. Пленници днес няма да взимам!
С ведро настроение продължавам напред. Скоро обаче попадам на гледка , която ме изкарва извън кожата ми:
Без съмнение остатъци от нечии пикник. Иска ми се да заваря тези варвари на местопрестъплението, тогава найстина бих влязъл в ролята на войн и...
Набързо събирам боклуците и нямайки как да ги нося със себе си ги заравям в плитка дупка, която затискам с няколко камъка.
Скоро се озовавам до голям , дълбок вир. Замятам отвисоко, от скалата над него и придърпвайки леко, принуждавам воблерчето да се потопи дълбоко. Дразнещата му игра почти веднага провокира атака и след секунди държах в ръжете си първата принцеса. Не можейки да намокря ръцете си, я хващам през мрежата на кепчето и само след една сника, от страх да не я травмирам я пускам обратно в скривалището й:
Преминавам на следващия вир и още с първото замятане чувствам лек удар и от водата се показва един бебок, който необяснимо как успя да се измъкне от ръката ми :
Продължавам нагоре като внимателно се взирам в бистрите води. Скоро виждам спотайла се зад камъните принцеса:
Още една снимка за недовиждащите :
Решавам, че няма как да и подам блесната в плитката вода и решавам да експериментирам. Махам блесната и на вирбелчето поставям повод с кука на която нанизвам скакалец. ЗАмятам и веднага следва удар и ...красавицата позира за снимка:
После, отново необяснимо как, и тази успява някак си да се измъкне от ръката ми :
Следващата риба не закъсня. Скоро една почти 30 сантиметрова красавица разпори заспалата водна повърхност , мъчейки се да се освободи от капана в който я постави воблерчето, което тя взе за палава, лекомислена рибка:
След снимката и тя замина ресто. Много хлъзгави станале тия риби бе!!!
Замятам отново в същия вир, ей така за проба и изненадата ми е пълна когато голяма сянка се стрелва и захапва воблера. Кратка борба и най-голямата риба за деня се оказва на сухото за да позира за снимка:
После, леко-леко и тая се измъкна:
Решавам че ми стига за днес. Слънцето вече се е издигнало високо и безмилостно препича. Стъкмявам една плувка и приседам в сянката на шубрака, на брега на зашумен вир. Скоро добро кефалче не издържа и захапа скакалчето , предложено за стръв:
Достоен завършек на излета!
Прибирам и се понесям надолу, към цивилизацията, която ме посрещна така:
Ми така е! На който са му "пипкави" ръцете и "изпуска" обратно рибите му се налага да се задоволи с Цаца! Е, и с ледено "Шуменско"... за утеха
Отдавна чаканата и бленувана събота!
Време е да навестя планинските си владения, да проверя там ли са още ония прекрасни принцеси, срещите с които всеки път карат сърцето ми да тръпне.
Рано, още по тъмно почти, се изнасям от вкъщи към плануваната дестинация. Пътят е дълъг , но почти не го усещам, мислите ми са там, нейде високо в планината. В съзнанието си вече водя битки с митични риби, прехвърлям тактики и евентуални маршути, които да ми осигурят победата в неравностойната битка с принцесите на планината, където аз, в ролята си на нашественик, съм в по-неизгодната позиция.
Най-накрая пристигам. Слизам от колата и буквално онемявам от приказната гледка. Зелено, още зелено и само зелено! Това е властващия цвят в пролетната планина. дървета, поляни, храсти... всичко е неописуемо зелено. Зелени са даже и вечно сивите , неприветливи скали, сега покрити с напъпил пролетен мъх.
Поглеждам ги заканително изодолу. Колко величествени са те извисени високо над мен и колко нищожен аз:
С нетърпение ги атакувам. Те са първия бастион в отбраната на горските владетели. Задъхан се катеря между разхвърляните балвани, които препречват пътя ми, опитвайки се да спрат нашествието ми.
Най-накрая съм горе. Тъкмо навреме за да уловя изгрева на огромното, блестящо слънце. Дискът му бавно се подава над короните на дърветата , обрамчили отвсякъде реката, опитвайки се да ме заслепи.
Без съмнение владетелите са го впрегнали като втори кръг на отбраната си!
Слагам поляризационните очила и успявам да усмиря навиращите се в очите ми лъчи.
Но следва третия отбранителен кръг. Неземно красивите планински цветя, чиито вид ме кара да спра и улисан да ги гледам безпаметно, забравяйки същинската цел на нашествието си. Щом се освестявам вадя апарата и нащраквам продължителна фотосесия
Сеца вече мога да ги почвам. Окрилен от споделените от планината красоти се приближавам към реката. Но не съм познал. Властелините са ми приготвили още едно, последно, изпитание.
Забелязвам раздвижване в тревата, вглеждам се и пред очите ми бавно, с цялото великолепие на рицарската си премяна се показва поредният защитник на планинските тайни. Прекрасен дъждовник се изправя пред мен опитвайки се да ме сплаши с войнстеното жълто, което безумно контрастира с основния черен цвят на кожата му. Отново вядя апарата и увековечавам Последната битка:
Отчаян от смелоста ми и непознатото оръжие в ръцете ми, което дяволски святка и жужи насреща му, той огорчен се оттегля нейде в подземните си скривалища, където самотно и гордо да преглътне поражението в битката.
И тогава, след като е изчерпил всичките си средста за отбрана, пред мен смирено се изправя и самият властелин, в едно вече познато отпреди превъплъщение:
Без съмнение иска да поднесе почитанията си на смелия нашественик, устоял на всиките му хитрости и успял да превземе гордата твърдина на неговите владения. Натъженият му поглед издава противоречивите чувства, които безспорно раздират гърдите му, но той е горд и успява да ги преглътне и да сведе глава пред нашественика:
После бавно се обръща и потъва в горските дебри, предоставяйки на милостта ми свойте владения.
Окрилен от победата бързам да се възползвам от плодовете й. Набързо стъкмявам въдицата и скоро вече обстрелвам с железа и дръве смълчаните вирове. Първата риба не издържа и скоро успях да извадя от водата прекрасен кефал:
Полагам го за бърза снимка в тучната трева и с усмивка му подарявам свободата. Пленници днес няма да взимам!
С ведро настроение продължавам напред. Скоро обаче попадам на гледка , която ме изкарва извън кожата ми:
Без съмнение остатъци от нечии пикник. Иска ми се да заваря тези варвари на местопрестъплението, тогава найстина бих влязъл в ролята на войн и...
Набързо събирам боклуците и нямайки как да ги нося със себе си ги заравям в плитка дупка, която затискам с няколко камъка.
Скоро се озовавам до голям , дълбок вир. Замятам отвисоко, от скалата над него и придърпвайки леко, принуждавам воблерчето да се потопи дълбоко. Дразнещата му игра почти веднага провокира атака и след секунди държах в ръжете си първата принцеса. Не можейки да намокря ръцете си, я хващам през мрежата на кепчето и само след една сника, от страх да не я травмирам я пускам обратно в скривалището й:
Преминавам на следващия вир и още с първото замятане чувствам лек удар и от водата се показва един бебок, който необяснимо как успя да се измъкне от ръката ми
:Продължавам нагоре като внимателно се взирам в бистрите води. Скоро виждам спотайла се зад камъните принцеса:
Още една снимка за недовиждащите
:Решавам, че няма как да и подам блесната в плитката вода и решавам да експериментирам. Махам блесната и на вирбелчето поставям повод с кука на която нанизвам скакалец. ЗАмятам и веднага следва удар и ...красавицата позира за снимка:
После, отново необяснимо как, и тази успява някак си да се измъкне от ръката ми
:Следващата риба не закъсня. Скоро една почти 30 сантиметрова красавица разпори заспалата водна повърхност , мъчейки се да се освободи от капана в който я постави воблерчето, което тя взе за палава, лекомислена рибка:
След снимката и тя замина ресто. Много хлъзгави станале тия риби бе!!!
Замятам отново в същия вир, ей така за проба и изненадата ми е пълна когато голяма сянка се стрелва и захапва воблера. Кратка борба и най-голямата риба за деня се оказва на сухото за да позира за снимка:
После, леко-леко и тая се измъкна:
Решавам че ми стига за днес. Слънцето вече се е издигнало високо и безмилостно препича. Стъкмявам една плувка и приседам в сянката на шубрака, на брега на зашумен вир. Скоро добро кефалче не издържа и захапа скакалчето , предложено за стръв:
Достоен завършек на излета!
Прибирам и се понесям надолу, към цивилизацията, която ме посрещна така:
Ми така е! На който са му "пипкави" ръцете и "изпуска" обратно рибите му се налага да се задоволи с Цаца! Е, и с ледено "Шуменско"... за утеха
!Браво Кърца! 
