Белопопци-24.05
Публикувано на: Вто Май 26, 2009 9:45 am
След цял ден слънце и вятър на Веринско напълнихме чувала с каракуди се прибрахме в София.
Явно ставането в 2.45 и слънцето ми бяха размътили мозъка, защото реших в неделя да ходя на Белопопци.
Взех vlado-fidera и фидера му и към 7 вече мъкнехме планината багаж към най-доброто и естествено най-далечното място. Гьола ни посрещна тих, красив и слънчев, а шараните подскачаха весело. Избрахме си масто на около 50м от оградата в плиткия край на язовира и разпънахме.
Владо реши да лови на фидер, все пак е vlado-fidera, а аз се спрях на мача, че продадох всички други въдици
Дълбочината беше около 1.5м, като на около 20-20+ метра пред мен имаше прагче от около 10-15см.
Лових на самото ръбче, там и храних. Много стройна научна организация създадох, стрелях царевица по часовник, абе превърнах се в робот и така до 5 вечерта бях с една каракудка и капо от към шарани
Владко имаше едно късане на фидера и толкова, а варварите около нас ги дърпаха на пружините, все едно ловят уклей.
Ей това гладах 6-7-8 часа, докато бушмените ритаха, псуваха и валяха шараните в калта.
После заваля страхотен пролетен дъждец и пасмита се изнесе, а с нея отшумяха псувните и свирните.
С последните капки всичко започна от начало, свежо и красиво
Но този път с епоявиха и рибоците
Ето го №1
№2 е на преглед при др.Фидер
№3 нямаше кой да го снима, но беше симпатяга .
Владо се налови и реши да ме щракне няколко пъти и мен
и обратно в легена
Докато се моткаше фотографа около мен, фидера му си гънеше като змия, а аванса ръмжеше, като стара дърворезачка.
Фидерчето не се предаде и напъваше здраво
Ето го и виновника
Преглед на гърлото
Късно вечерта и мойта захранка проработи и сабра ятото направо в краката ми
Ами това е, хванахме по 4 шарана, сутринта гледахме мъглата после се пекохме на слънца, валя ни дъждец, а язовира ни изпрати с красива усмивка
Явно ставането в 2.45 и слънцето ми бяха размътили мозъка, защото реших в неделя да ходя на Белопопци.
Взех vlado-fidera и фидера му и към 7 вече мъкнехме планината багаж към най-доброто и естествено най-далечното място. Гьола ни посрещна тих, красив и слънчев, а шараните подскачаха весело. Избрахме си масто на около 50м от оградата в плиткия край на язовира и разпънахме.
Владо реши да лови на фидер, все пак е vlado-fidera, а аз се спрях на мача, че продадох всички други въдици
Дълбочината беше около 1.5м, като на около 20-20+ метра пред мен имаше прагче от около 10-15см.
Лових на самото ръбче, там и храних. Много стройна научна организация създадох, стрелях царевица по часовник, абе превърнах се в робот и така до 5 вечерта бях с една каракудка и капо от към шарани
Владко имаше едно късане на фидера и толкова, а варварите около нас ги дърпаха на пружините, все едно ловят уклей.
Ей това гладах 6-7-8 часа, докато бушмените ритаха, псуваха и валяха шараните в калта.
После заваля страхотен пролетен дъждец и пасмита се изнесе, а с нея отшумяха псувните и свирните.
С последните капки всичко започна от начало, свежо и красиво
Но този път с епоявиха и рибоците
Ето го №1
№2 е на преглед при др.Фидер
№3 нямаше кой да го снима, но беше симпатяга .
Владо се налови и реши да ме щракне няколко пъти и мен
и обратно в легена
Докато се моткаше фотографа около мен, фидера му си гънеше като змия, а аванса ръмжеше, като стара дърворезачка.
Фидерчето не се предаде и напъваше здраво
Ето го и виновника
Преглед на гърлото
Късно вечерта и мойта захранка проработи и сабра ятото направо в краката ми
Ами това е, хванахме по 4 шарана, сутринта гледахме мъглата после се пекохме на слънца, валя ни дъждец, а язовира ни изпрати с красива усмивка
..Браус!
Продаде си уинера и сега не мое да фанеш 1 бабушка. 