Риболов по паркетчийски
Публикувано на: Пон Юни 08, 2009 9:57 pm
Уф, дочакахме го най сетне туй откриване.
Сутринта бех толкова развълнуван, че дори не се сетих да щракна некоя снимка на иначе прекрасния изгрев, а си заслужаваше. Мъглата която се стелеше по повърхноста и скриваше отсрещния бряг, придавайки му тайнственост и навявайки ми мисли какви ли гооолеми риби се крият по непристъпните му брегове, бавно бе разсечена от бляскащите мечове на слънчевите лъчи. Много скоро в нея се почвиха и кървавите рани от пробожданията на мечовете, а скоро бяха останали само отделни, недоубити късове, който бързо се изпариха.
До това време вече бях успял да си хвана няколко рибета за стръв и скоро две дънни за бяла риба бяха заметнати във водата. Една на рибе , а другата на любимото ми филенце, (т.е. парченце от рибка).
Тъкмо се отпуснах на тучната зелена трева и в главата ми взеха да се появяват мисли за околната красота, и дори посегнах да взема апарата и ... сигнализатора на едната въдица пое решително навътре в язовира, подобно на атакуваща вражеска подводница.
По кълването усетих че е дребна риба, но все пак е първата за сезона. Не я чаках много, за да не и дам възможност да нагълта и засякох. Приятната тежест на рибето отсреща ме изпълни с благодарност към небето(или който там се грижи за съдбите и душите ни). Скоро те тоя дребосък бе в ръцете ми:
яяяяяяяяяяяяя марш обратно да растеш, калпазанин такъв:
Измъкнах от живарника ново костурче и с бърз, саблен удар по главата го пратих в рибешкия рай. За съжаление ми трябваше само опашката му, която моментално, кървава още, бе закачена на куката и заметната в дълбините язовирски.
Нема и 15 минути и... подводницата пак атакува. Засечка и поредния малчуган увисна на куката:
Скарах му се и на тоя и го натирих при майка му да го накаже за непослушанието:
Ново костуче бе принесено в жертва. Последното!
Извадих пак болобезата и започнаха мъките.Ни един дребосък не иска да клъвне и да ме ощастливи. Мен и некоя гооооооооляма бяла...
По едо време отклоних поглед от плувката и какво да видя? Сигнализатора на другата ми въдица уверено набира скорост на десетина метра от брега. Скочих и засякох. Скоро извадих това:
Повода ми бе монофил 0.14.
Накарах му се и на него , даже леко го чукнах с кохера по главата, та белким влезе нещо в нея и ...айде:
Единствената останала ми стръв бе главата на едно костурче, тъй че заметнах на нея и пак се насочих към плувката. Но там нема никой. Къде се покри тоя дребосък идея си нямам. Черни мисли взеха да се въртят из главата ми, но поглеждам към дънните и забелязвам леко помръдване на сигнализатора. Насочих вниманието си натам и скоро го видях как внимателно потегля. Засечка и пак лека тежест отдолу. Взех да навивам, като същевременно наум сипех попържни към лакомите дребосъци, които зяносват дефицитната ми стръв. Докарах рибето на десетина метра и изведнъж то ПОРАСНА. Както си идваше покорно, без много увъртания, към мен, изведнъж рибока реши да се бори и даже аванса взе да проскърцва. ААА, тука имаме достоен участник в състезанието май
Кратка борба и:
Добро рибе, около двете кила.
Значи и големите са тук. Захвърлих настрани дънната, за която бездруго нямах стръв и се хванах за спининга. Време е за силикони. Пометах десетина минути и имах едно нереализирано кълване, когато с периферното си зрение видях как плувката ми потегля. Захвърлих спининга и докопах болонезето. След секунди бях щастлив притежател на добра бабушка. Последва моментално разрязване и зареждане на дънните.
После пак фанах спининга, но същевременно слънцето се вдигна високо и скоро ме отказа от идейте за спинингов риболов на бели риби. Скрих се на сянка под чадъра, но рибите не ме оставиха да си почина и скоро още две близначки на голямата риба се озоваха в живарника:
Време е за фотосесия:
От толкова снимки ожаднях, та се пресегнах към шишето с вода , а то... полупразно. А сънцето пече ли пече. Май ще ми е по добре на климатика в колата, въпреки че пътя към София е дълъг.
Речено сторено . Набързо събрах, като не забравих преди това да направя това:
Две от рибите си заминаха по живо , по здраво. И без това бяха над нормата. Третата бе предала богу дух, така че бе нарочена за жертвоприношение с бира
ВЕчерта се чухме с Наско2 и Ивака и след хвалбите от моя страна, двамата ме навиха на другия ден пак да сме там. Да направим един фирмен ( http://standartparket.com/ ) тиим билдинг, дет се вика. Тя работата нема да избяга. Паркета е вечен и може да изчака един два
дни
ОКаза се че Наско има една кофа накисната царевица, която е взела да ферментира, та копнееше да я хвърли някъде. Ивака свари две кила жито и бяхме готови.
Ставане по нощите и лудо каране в тъмното. Рано, рано сутринта бехме заели позици.
Кепа е първи
Този път имах опит и избрах място със сянка. Заметнахме 4 дънни на косъм и Ивака взе да среля жито със прашката, която после му бе конфискувана от Наско за да постреля царевица над дънните си. Скоро на житото се събраха каракуди и с Ивака ги задърпахме в добро темпо
Наско приседна до нас и риболова стана весел. Сред шеги и закачки двамата с Ивака си дърпахме каракуда след каракуда.
Но... далечни гръмотевици ни сепнаха. Уф тея метеоролози, пак не познаха. Скоро пороя ни навря под капака на комбито , да бистрим политиката
И баш взе да намалява дъжда и откъм дънните на Наско се чу РЪН. (Нали така му казваха шаранджиите?).
Наскачахме веднага в калта и Наско засече. Рибока отсреща обаче не поддава. Ивака се втурна за кепа, който се оказа пълен с каракуди (ползвахме го за живарник, за по-лесно). Е натопихме го с все рибите в него и успяхме да загребем рибето. Даже и неколко каракуди останаха вътре.
Те го майстора:
Таман се нарадвахме на рибока и какво да видя. Извила се една дъга, направо немам думи:
Застопорихме се пак на плувките, но скоро небето пак се зачерни и все да гърми, тъй че взехме да се притесняваме дали ще можем да излезем по черния път. Решихме да не рискуваме и набързо събрахме.
Задължителната фотосесия с живарника:
И оттогава циклим паркети и си мечтаем пак да идем за риба
Сутринта бех толкова развълнуван, че дори не се сетих да щракна некоя снимка на иначе прекрасния изгрев, а си заслужаваше. Мъглата която се стелеше по повърхноста и скриваше отсрещния бряг, придавайки му тайнственост и навявайки ми мисли какви ли гооолеми риби се крият по непристъпните му брегове, бавно бе разсечена от бляскащите мечове на слънчевите лъчи. Много скоро в нея се почвиха и кървавите рани от пробожданията на мечовете, а скоро бяха останали само отделни, недоубити късове, който бързо се изпариха.
До това време вече бях успял да си хвана няколко рибета за стръв и скоро две дънни за бяла риба бяха заметнати във водата. Една на рибе , а другата на любимото ми филенце, (т.е. парченце от рибка).
Тъкмо се отпуснах на тучната зелена трева и в главата ми взеха да се появяват мисли за околната красота, и дори посегнах да взема апарата и ... сигнализатора на едната въдица пое решително навътре в язовира, подобно на атакуваща вражеска подводница.
По кълването усетих че е дребна риба, но все пак е първата за сезона. Не я чаках много, за да не и дам възможност да нагълта и засякох. Приятната тежест на рибето отсреща ме изпълни с благодарност към небето(или който там се грижи за съдбите и душите ни). Скоро те тоя дребосък бе в ръцете ми:
яяяяяяяяяяяяя марш обратно да растеш, калпазанин такъв:
Измъкнах от живарника ново костурче и с бърз, саблен удар по главата го пратих в рибешкия рай. За съжаление ми трябваше само опашката му, която моментално, кървава още, бе закачена на куката и заметната в дълбините язовирски.
Нема и 15 минути и... подводницата пак атакува. Засечка и поредния малчуган увисна на куката:
Скарах му се и на тоя и го натирих при майка му да го накаже за непослушанието:
Ново костуче бе принесено в жертва. Последното!
Извадих пак болобезата и започнаха мъките.Ни един дребосък не иска да клъвне и да ме ощастливи. Мен и некоя гооооооооляма бяла...
По едо време отклоних поглед от плувката и какво да видя? Сигнализатора на другата ми въдица уверено набира скорост на десетина метра от брега. Скочих и засякох. Скоро извадих това:
Повода ми бе монофил 0.14.
Накарах му се и на него , даже леко го чукнах с кохера по главата, та белким влезе нещо в нея и ...айде:
Единствената останала ми стръв бе главата на едно костурче, тъй че заметнах на нея и пак се насочих към плувката. Но там нема никой. Къде се покри тоя дребосък идея си нямам. Черни мисли взеха да се въртят из главата ми, но поглеждам към дънните и забелязвам леко помръдване на сигнализатора. Насочих вниманието си натам и скоро го видях как внимателно потегля. Засечка и пак лека тежест отдолу. Взех да навивам, като същевременно наум сипех попържни към лакомите дребосъци, които зяносват дефицитната ми стръв. Докарах рибето на десетина метра и изведнъж то ПОРАСНА. Както си идваше покорно, без много увъртания, към мен, изведнъж рибока реши да се бори и даже аванса взе да проскърцва. ААА, тука имаме достоен участник в състезанието май
Кратка борба и:
Добро рибе, около двете кила.
Значи и големите са тук. Захвърлих настрани дънната, за която бездруго нямах стръв и се хванах за спининга. Време е за силикони. Пометах десетина минути и имах едно нереализирано кълване, когато с периферното си зрение видях как плувката ми потегля. Захвърлих спининга и докопах болонезето. След секунди бях щастлив притежател на добра бабушка. Последва моментално разрязване и зареждане на дънните.
После пак фанах спининга, но същевременно слънцето се вдигна високо и скоро ме отказа от идейте за спинингов риболов на бели риби. Скрих се на сянка под чадъра, но рибите не ме оставиха да си почина и скоро още две близначки на голямата риба се озоваха в живарника:
Време е за фотосесия:
От толкова снимки ожаднях, та се пресегнах към шишето с вода , а то... полупразно. А сънцето пече ли пече. Май ще ми е по добре на климатика в колата, въпреки че пътя към София е дълъг.
Речено сторено . Набързо събрах, като не забравих преди това да направя това:
Две от рибите си заминаха по живо , по здраво. И без това бяха над нормата. Третата бе предала богу дух, така че бе нарочена за жертвоприношение с бира
ВЕчерта се чухме с Наско2 и Ивака и след хвалбите от моя страна, двамата ме навиха на другия ден пак да сме там. Да направим един фирмен ( http://standartparket.com/ ) тиим билдинг, дет се вика. Тя работата нема да избяга. Паркета е вечен и може да изчака един два
дни
ОКаза се че Наско има една кофа накисната царевица, която е взела да ферментира, та копнееше да я хвърли някъде. Ивака свари две кила жито и бяхме готови.
Ставане по нощите и лудо каране в тъмното. Рано, рано сутринта бехме заели позици.
Кепа е първи
Този път имах опит и избрах място със сянка. Заметнахме 4 дънни на косъм и Ивака взе да среля жито със прашката, която после му бе конфискувана от Наско за да постреля царевица над дънните си. Скоро на житото се събраха каракуди и с Ивака ги задърпахме в добро темпо
Наско приседна до нас и риболова стана весел. Сред шеги и закачки двамата с Ивака си дърпахме каракуда след каракуда.
Но... далечни гръмотевици ни сепнаха. Уф тея метеоролози, пак не познаха. Скоро пороя ни навря под капака на комбито , да бистрим политиката
И баш взе да намалява дъжда и откъм дънните на Наско се чу РЪН. (Нали така му казваха шаранджиите?).
Наскачахме веднага в калта и Наско засече. Рибока отсреща обаче не поддава. Ивака се втурна за кепа, който се оказа пълен с каракуди (ползвахме го за живарник, за по-лесно). Е натопихме го с все рибите в него и успяхме да загребем рибето. Даже и неколко каракуди останаха вътре.
Те го майстора:
Таман се нарадвахме на рибока и какво да видя. Извила се една дъга, направо немам думи:
Застопорихме се пак на плувките, но скоро небето пак се зачерни и все да гърми, тъй че взехме да се притесняваме дали ще можем да излезем по черния път. Решихме да не рискуваме и набързо събрахме.
Задължителната фотосесия с живарника:
И оттогава циклим паркети и си мечтаем пак да идем за риба
Супер репортажи,супер риби и белите а и шаркото 
