не всичко е риболов приятели
Публикувано на: Вто Юни 23, 2009 5:45 pm
Здравейте мили приятели,
след като тази година се бях отдал изцяло само и единствено на спинингов риболов,
нещо отвътре ме глождеше да взема плувката и да се отправя на малко риболовно пътешествие, с лек привкус от спомени размисли и още нещо.
Петък, събота и неделя вече бяха факт...
Ден първи.
Късния следобед пристигнах на село при баба, за мен винаги е било и все още е голямо удоволствие да си ходя там,
та нали там съм израснал най-хубавите си години съм прекарал на село а имено безгрижното детство,
лятните ваканции, белите, които сме правили с комшииските деца, първите гаджета опааа тръгнах в друга посока, май пишех за риболов.
При всички тези спомени изпували в главата ми желанието да отида на риба бе неудържимо, да минеа по пътеките, по които съм крачил,
когато съм бил невзрачен гаврош. Малко раздумка с бабето, заявка за вечеря, метнах торбичката на рамо взех си въдичката и отпраших,
в буквалния смисъл на думата, вище защо
а селцето се згушило в подножието на балкана все по-тихо и по-тихо със всяка изминала година без огласянето от детска глъч
причината всеки е знае обезлюдяване на едни и презаселване на други места, малко ми става кофти като се сетя как беше и как е в момента
Но целта бе напрет към реката а не назад към спомените макар, че човек без спомени, е като човек без история.
в подножието на тези прекрасни планини се намира целта ми а имено реката на спомените
безмилосното слънце се е погрижило да изсуши прекрасните полянки
Ето я и нея маловодна, но пълна с живот
Приключението ми започна тук под водопада
рекичката с характерния за нея цвят
Първата рибка не заксъсня
хванах и няколко мренки на това място
неможете да си представите какво удоволсвие доставя този риболова в такава маловодна река
После продължих по течението на реката към невероятно красиви местенца и вирчета
зад мен старата мелница се издига като мемореал за идните поколения, които не идват на село.
риболова продължи все така активно през целия следобед
отстрани на голямия камък имах най голям успех извадих страхотни мренки
слънцето започна да приваля, което бе знак, че трябва да вървя, във вкъщи ме чакаше истудена ракийка и мешана салатка на сладка раздумка с бабето
с която мохабета винаги върви
И сега за критиците държа да отбележа, че този ден си взех рибка, която възнамерявах да пръжна по-късно същата вечер
снимка за довиждане пред римския мост
а това е улова за 3 часовия излет, което от своя страна си е постижение за това маловодие.
Вечерта мина, както и очаквах полята със студена бира за начало и ледена ракийка в прекрасната компания на баба ми.
Ден втори.
Въодушавен от предния ден и успешния излет,
сутринта станах в 6 и отпраших пак към реката, но този път бях решил да тръгна от водопадчето нагоре.
С години не бях стъпвал там, причината беше изтровена риба.
един Прозд селянин си измил варела от някакви химикали нагоре по течението и бе съсипал цялото биологично равновесие в реката.
Обаче природата е невъобразимо устойчива кък всякакви паразити, от който най-голямият е човека съм се обедил в това
и реката отново вреше и кипеше от живот
вижте сами
това е само на метър от мен рибата дори не се страхува
и успехите не сакъсняха
обратно в реката
хванах още няколко рибки и оставих въдицата зада се полюбувам на гледката около мен
беше станало 3 часът и трябваше да се прибирам, както всички знаете или повечето от вас,
на село винаги има какво да се прави, имам в предвит работи.
последни няколко снимки, но негативите (оригиналите) останаха в главата ми
Ден трети.
След цялата тази картина която ви описх до колкото можах,
в събота вечерта се уговорихме с приятели за неделята да отскочим до Голям беглик(Васил Коларов)
За мен беше по-скоро разходка с лек нюанс на риболова, мойто си го бях взел предните два дни.
речено сторено в неделя тръгнахме по-късничко към 8, 8 и нещо
към 10 бяхме вече на язовира
еййй казвам ви няма по-красиви язовири от поредицата родопски (батак,тошков чарк, беглиците голям и малък, широката поляна, доспат)
за да несъм голословен вижте
заехме се с разпъването на такъма без да се бавим, без това вече закъснявахме
рибата се очертаваше да е много слабо активна, но имаше и переодични емоционални изблици
Дневния ни бивак
а Мето не преставаше да дърпа хищни костурчета и да ПуШИ
а ние завалишките само опитвахме ли опитвахме
някой трябваше да ни отсрами
Времето захладня доста с напредване на часовете и женското съсловие взе да дава зор да си одим
стегнахме такъма и се метнахме в колите УЖ да си вървим ама сърце ти недава да се прибереш, при гледката на тучните поляни на малък беглик.
Пак разпънахме чаршията времето беше по-меко и това беше предпоставка да останем още няколко часа.
От там снимки няма апарата остана на дъното на багажа, но всеки който е минавал или ходил там може да предположи как сме си изкарали.
Риба не хванахме, но си поставихме за цел другия път с преспиване да изловим всичката
Надявам се разказите ми да са ви харесали и ако е така ще следва продължение
Поздрави Спас/pa4o
след като тази година се бях отдал изцяло само и единствено на спинингов риболов,
нещо отвътре ме глождеше да взема плувката и да се отправя на малко риболовно пътешествие, с лек привкус от спомени размисли и още нещо.
Петък, събота и неделя вече бяха факт...
Ден първи.
Късния следобед пристигнах на село при баба, за мен винаги е било и все още е голямо удоволствие да си ходя там,
та нали там съм израснал най-хубавите си години съм прекарал на село а имено безгрижното детство,
лятните ваканции, белите, които сме правили с комшииските деца, първите гаджета опааа тръгнах в друга посока, май пишех за риболов.
При всички тези спомени изпували в главата ми желанието да отида на риба бе неудържимо, да минеа по пътеките, по които съм крачил,
когато съм бил невзрачен гаврош. Малко раздумка с бабето, заявка за вечеря, метнах торбичката на рамо взех си въдичката и отпраших,
в буквалния смисъл на думата, вище защо
а селцето се згушило в подножието на балкана все по-тихо и по-тихо със всяка изминала година без огласянето от детска глъч
причината всеки е знае обезлюдяване на едни и презаселване на други места, малко ми става кофти като се сетя как беше и как е в момента
Но целта бе напрет към реката а не назад към спомените макар, че човек без спомени, е като човек без история.
в подножието на тези прекрасни планини се намира целта ми а имено реката на спомените
безмилосното слънце се е погрижило да изсуши прекрасните полянки
Ето я и нея маловодна, но пълна с живот
Приключението ми започна тук под водопада
рекичката с характерния за нея цвят
Първата рибка не заксъсня
хванах и няколко мренки на това място
неможете да си представите какво удоволсвие доставя този риболова в такава маловодна река
После продължих по течението на реката към невероятно красиви местенца и вирчета
зад мен старата мелница се издига като мемореал за идните поколения, които не идват на село.
риболова продължи все така активно през целия следобед
отстрани на голямия камък имах най голям успех извадих страхотни мренки
слънцето започна да приваля, което бе знак, че трябва да вървя, във вкъщи ме чакаше истудена ракийка и мешана салатка на сладка раздумка с бабето
с която мохабета винаги върви
И сега за критиците държа да отбележа, че този ден си взех рибка, която възнамерявах да пръжна по-късно същата вечер
снимка за довиждане пред римския мост
а това е улова за 3 часовия излет, което от своя страна си е постижение за това маловодие.
Вечерта мина, както и очаквах полята със студена бира за начало и ледена ракийка в прекрасната компания на баба ми.
Ден втори.
Въодушавен от предния ден и успешния излет,
сутринта станах в 6 и отпраших пак към реката, но този път бях решил да тръгна от водопадчето нагоре.
С години не бях стъпвал там, причината беше изтровена риба.
един Прозд селянин си измил варела от някакви химикали нагоре по течението и бе съсипал цялото биологично равновесие в реката.
Обаче природата е невъобразимо устойчива кък всякакви паразити, от който най-голямият е човека съм се обедил в това
и реката отново вреше и кипеше от живот
вижте сами
това е само на метър от мен рибата дори не се страхува
и успехите не сакъсняха
обратно в реката
хванах още няколко рибки и оставих въдицата зада се полюбувам на гледката около мен
беше станало 3 часът и трябваше да се прибирам, както всички знаете или повечето от вас,
на село винаги има какво да се прави, имам в предвит работи.
последни няколко снимки, но негативите (оригиналите) останаха в главата ми
Ден трети.
След цялата тази картина която ви описх до колкото можах,
в събота вечерта се уговорихме с приятели за неделята да отскочим до Голям беглик(Васил Коларов)
За мен беше по-скоро разходка с лек нюанс на риболова, мойто си го бях взел предните два дни.
речено сторено в неделя тръгнахме по-късничко към 8, 8 и нещо
към 10 бяхме вече на язовира
еййй казвам ви няма по-красиви язовири от поредицата родопски (батак,тошков чарк, беглиците голям и малък, широката поляна, доспат)
за да несъм голословен вижте
заехме се с разпъването на такъма без да се бавим, без това вече закъснявахме
рибата се очертаваше да е много слабо активна, но имаше и переодични емоционални изблици
Дневния ни бивак
а Мето не преставаше да дърпа хищни костурчета и да ПуШИ
а ние завалишките само опитвахме ли опитвахме
някой трябваше да ни отсрами
Времето захладня доста с напредване на часовете и женското съсловие взе да дава зор да си одим
стегнахме такъма и се метнахме в колите УЖ да си вървим ама сърце ти недава да се прибереш, при гледката на тучните поляни на малък беглик.
Пак разпънахме чаршията времето беше по-меко и това беше предпоставка да останем още няколко часа.
От там снимки няма апарата остана на дъното на багажа, но всеки който е минавал или ходил там може да предположи как сме си изкарали.
Риба не хванахме, но си поставихме за цел другия път с преспиване да изловим всичката
Надявам се разказите ми да са ви харесали и ако е така ще следва продължение
Поздрави Спас/pa4o
