С фидер на Пясъчник - прелъстен и изоставен.
Публикувано на: Сря Юни 24, 2009 5:44 pm
Здравейте колеги!
С малко закъснение реших да сложа няколоко редчета за последния ми излет на Пясъчник на 21 /неделя/.
Излет е неправилно определение за пребиваването ми на язовира по следните „уважителни „ причини:
1. Организацията по това богоугодно риболовно дело започна още на 20 /събота/ с обиколка за стръв и захранка и последвало зареждане с провизии на зеленчуковия пазар и в близкия супермаркет.
2. Обсъждането на техниките и тактиките започна с блага раздумка на салатка, мезенца и хладна ракийца, продължи през барбекюто ми в двора и ледени бироции.В късна доба, час и половина след полунощ единственното което се уточни беше мястото и шофьора – моя милост.
3.В 5.30 тръгнах да събирам бандата, но в 6.30 след обиколката по домовете им останах сам със „топлите пожелания към близки мои роднини” от нежните и не чак толкова нежни половинки на дружината.
И така в 7.00, „прелъстен и изоставен” с кафе в пластмасова бутилка и две мазни банички потеглих с мътен поглед.
Както се очакваше на язовира беше митинг.След хиляди отбивки стигнах до Беловица, където дозаредих кафе и се пуснах към ръкава.Там същия митинг от колеги, някои от които бяха пренощували.Намерих си едно полуостровче, което до скоро е било залято, тъй като при стъпване около мен излизаше вода.На петнадесет метра от брега нивото беше не повече от метър.След кратко колебание реших да си тренирам Фидера на по-голяма дистанция.
Последва бъркане на манджа /този път послушах съвета на Дидо-Сенсас и се изръсих яко ..../, добавки, шарени червейчета, царевички и кълцан торен.Докато опъне малко захранката – сглобяване на такъм и проверка за подходящо място.Тук вече видях „зор” – колкото и да бях чел, гледал и слушал на дистанция от около 50 метра ми беше адски трудно да опипам дъното.След 20-тина замятания и придърпвания усетих, че ме гледат странно околните и тъкмо да се откажа тежеста започна да слиза по бавно към дъното.Реших, че там е моето място, защипах на клипса и вкарах 5 кошнички захранка преди да я доовлажня.
Няма да се спирам на модел куки, монтаж, тежест на кошницата, ако някой иска мога на ЛС да му драсна.Доовлажних, заредих, боднах царевичка, последвана от бял, пинки и пак бял, старателен поглед в ориентира замах и ..... не доразвих влакното.Бързо събиране и нов опит – този път на място.
Сложих си тоягата на стойките и реших да си допия кафето за да прогледна изцяло.
След две минути най-нежното връхче от комплекта палаво завибрира и първата каракуда беше при мен.
И се почна .... .
За пръв път изпита тръпката от интензивен риболов на фидер.До скоро не можех да повярвам, че нещо може да се сравни с интензивен риболов на плувка.Явно човек цял живот се учи....
Лошото се случи малко по-късно, когато язовира беше огласен от луд бас на техноритъм /от някакъв палатков лагер/, който премина през няколко стила, установявайки се на дива чалга, подкрепена с опити за пеене на микрофон от странни създания.Цялата ми емоция се помрачи, подводните обитатели, които имат по-добри естетически виждания от сухоземната твар събрана по брега моментално се затри някъде.Това ми даде възможност да установа, че стройното ми 100 килограмово тяло е добило цвят на домат, а очилата ми се бяха фиксирали трайно с бял оттенък върху правилното ми аристократично лице.
Водна баня, охлаждане, чадър ... дойде ред на баничките ... няколко телефонни разговора в които понапсувах дребните душици дето ме зарязаха и пак .... .
Май се поулисах в писанието.Равносметката беше три шаранчета окло 500 гр. И каракуди които излизаха като джапанки без никаква съпротива.
Рибата по родните си места, а аз в колата изгорял и приятно уморен към Пловдив.
Макар, че не се насладих докрай на досега си с природата, поради посочените вече причини си направих доста изводи и поуки за грешки, които съм допускал и много въпроси на които не мога да си отговоря.Примерно:
Като ползвам клипса, как ще използвам аванса?
Ако ползвам маркер как ще стопирам ако изобщо успея да видя маркирания участък при лов на далечна дистанция, така че храната да пада на едно и също място?
Опита ми с ластиче на шпулата не бяха успешни, защото или изпуска и стръвта не пада в захранения участък или пък от нарушеното редене на влакното не замятам достатъчно и ред други въпроси които трябва да си изясня.
Ако някои все пак е стигнал до края .... наслука!
С малко закъснение реших да сложа няколоко редчета за последния ми излет на Пясъчник на 21 /неделя/.
Излет е неправилно определение за пребиваването ми на язовира по следните „уважителни „ причини:
1. Организацията по това богоугодно риболовно дело започна още на 20 /събота/ с обиколка за стръв и захранка и последвало зареждане с провизии на зеленчуковия пазар и в близкия супермаркет.
2. Обсъждането на техниките и тактиките започна с блага раздумка на салатка, мезенца и хладна ракийца, продължи през барбекюто ми в двора и ледени бироции.В късна доба, час и половина след полунощ единственното което се уточни беше мястото и шофьора – моя милост.
3.В 5.30 тръгнах да събирам бандата, но в 6.30 след обиколката по домовете им останах сам със „топлите пожелания към близки мои роднини” от нежните и не чак толкова нежни половинки на дружината.
И така в 7.00, „прелъстен и изоставен” с кафе в пластмасова бутилка и две мазни банички потеглих с мътен поглед.
Както се очакваше на язовира беше митинг.След хиляди отбивки стигнах до Беловица, където дозаредих кафе и се пуснах към ръкава.Там същия митинг от колеги, някои от които бяха пренощували.Намерих си едно полуостровче, което до скоро е било залято, тъй като при стъпване около мен излизаше вода.На петнадесет метра от брега нивото беше не повече от метър.След кратко колебание реших да си тренирам Фидера на по-голяма дистанция.
Последва бъркане на манджа /този път послушах съвета на Дидо-Сенсас и се изръсих яко ..../, добавки, шарени червейчета, царевички и кълцан торен.Докато опъне малко захранката – сглобяване на такъм и проверка за подходящо място.Тук вече видях „зор” – колкото и да бях чел, гледал и слушал на дистанция от около 50 метра ми беше адски трудно да опипам дъното.След 20-тина замятания и придърпвания усетих, че ме гледат странно околните и тъкмо да се откажа тежеста започна да слиза по бавно към дъното.Реших, че там е моето място, защипах на клипса и вкарах 5 кошнички захранка преди да я доовлажня.
Няма да се спирам на модел куки, монтаж, тежест на кошницата, ако някой иска мога на ЛС да му драсна.Доовлажних, заредих, боднах царевичка, последвана от бял, пинки и пак бял, старателен поглед в ориентира замах и ..... не доразвих влакното.Бързо събиране и нов опит – този път на място.
Сложих си тоягата на стойките и реших да си допия кафето за да прогледна изцяло.
След две минути най-нежното връхче от комплекта палаво завибрира и първата каракуда беше при мен.
И се почна .... .
За пръв път изпита тръпката от интензивен риболов на фидер.До скоро не можех да повярвам, че нещо може да се сравни с интензивен риболов на плувка.Явно човек цял живот се учи....
Лошото се случи малко по-късно, когато язовира беше огласен от луд бас на техноритъм /от някакъв палатков лагер/, който премина през няколко стила, установявайки се на дива чалга, подкрепена с опити за пеене на микрофон от странни създания.Цялата ми емоция се помрачи, подводните обитатели, които имат по-добри естетически виждания от сухоземната твар събрана по брега моментално се затри някъде.Това ми даде възможност да установа, че стройното ми 100 килограмово тяло е добило цвят на домат, а очилата ми се бяха фиксирали трайно с бял оттенък върху правилното ми аристократично лице.
Водна баня, охлаждане, чадър ... дойде ред на баничките ... няколко телефонни разговора в които понапсувах дребните душици дето ме зарязаха и пак .... .
Май се поулисах в писанието.Равносметката беше три шаранчета окло 500 гр. И каракуди които излизаха като джапанки без никаква съпротива.
Рибата по родните си места, а аз в колата изгорял и приятно уморен към Пловдив.
Макар, че не се насладих докрай на досега си с природата, поради посочените вече причини си направих доста изводи и поуки за грешки, които съм допускал и много въпроси на които не мога да си отговоря.Примерно:
Като ползвам клипса, как ще използвам аванса?
Ако ползвам маркер как ще стопирам ако изобщо успея да видя маркирания участък при лов на далечна дистанция, така че храната да пада на едно и също място?
Опита ми с ластиче на шпулата не бяха успешни, защото или изпуска и стръвта не пада в захранения участък или пък от нарушеното редене на влакното не замятам достатъчно и ред други въпроси които трябва да си изясня.
Ако някои все пак е стигнал до края .... наслука!
палиш ми фитилите с тоя фидер 
. Ако трябва да сме съвсем точни, истината е във фидера,водката и месното мезе 
