Tихият
Публикувано на: Сря Юни 24, 2009 11:29 pm
ЗА ПОЛЗАТА ОТ ЗАРИБЯВАНЕТО 2
(Линк към първата част http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=1&t=10673)
Уж съм си избрал приятна и галеща ухото мелодиика за будилника на телефона , но когато я чувам в ранни зори направо бърка в мозъка. Пипнешком намирам телефона в тъмното и го изключвам, после пак се отпускам в леглото. Събирам мислите си и изведнъж ми светва защо звъни толкова рано. Ще ходя на риба. И то не за каква да е!
Решил съм да посветя излета в търсене на оня тих, загадъчен обитател на шаварите, който прекарва дългия си самотен живот тихо и скромно. Оня загадъчен златисто-зелен красавец, толкова непознат и толкова причудлив. Рибата за която много рибари само са чували, а други (в това число и аз) са ловили само инцидентно.
Познахте ли го? Да, става дума за ЛИНА.
Преди години бяхме зарибили няколко язовирчета с линчета и сега бях решил да проверя дали са успели да създадат популация.
Набързо се измъквам от леглото и грабвам приготвените от предната вечер такъми. А колко са малко... две въдици на плувка, кутиика червеи, кофичка захранка и живарник... че аз на спинингов риболов ходя с повече багаж.
Изстрелвам се в тъмното и влажния, хладен въздух ме обгръща. След снощния дъжд въздуха е някак по бистър и чист и аз отпивам от него с пълни гърди, не можейки да му се наситя. Шляпам през локвите, докато над мен звездите бавно чезнат и отстъпват мястото си на далечното още слънце, чийто пръв предвестник е изсветляването на небето в далечината.
Малко по малко зората се приближава към мен и скоро вече мога да различа очертанията на околните храсти, от които събуждащите се птици отправят възхваляващи трели към настъпващия ден.
По асфалта препускат охлюви, забързани да открият любовта на живота си, а ето тук даже два вече са се открили и са се отдали на порочния танц на любовта , сплели телата си в безумна поза, за каквато дори и автора на "Камасутра" не би се сетил. Дори и къщичките на гърба им не им пречат и не им тежат. Ех, любов ... любов, както се казваше в една реклама, ама там за брускети ставаше въпрос, не за охлюви. Ма кат се замисля те 'талянците и охлювите ги ручат много... или франсетата беха.
Замислен над тези любовно - международни въпроси неусетно стигам до язовирчето:
Тишината , която властва в ранния сутрешен час над водата е оглушителна и ме кара да занемея и аз и замаян да се отпусна на мократа трева в съзерцание.
Надвесените над водата, сякаш за да отпият от нея, клони се оглеждат в кафявата вода, а гъстите тръстики безумно й контрастират с пищния си зелен цвят. Тук там кръгове от скачащи рибета раздират заспалата водна повърхност, съобщавайки на света, че тук, в това мъничко късче от рая, се крие живот. Напук на издевателствата от човека!
Тихо се приближавам до брега и внимателно, без излишни шумове и движения подготвям въдиците. Подавам няколко топчици захранка досами стъблата на тръстиката, нанизвам едри земни червеи на куките и замятам двете въдици:
После присядам сред високата трева и започва чакането. Скоро едната плувка се размърда, нещо леко я допря отдолу, сякаш дребосък се бореше с чевея, но скоро, едва забележимо, плувката пое встрани. Лека засечка, последвана от приятен отпор отдолу и скоро на повърхността се появи тъй дълго бленувания златист красавец. Пресегнах се с кепа
и в ръцете ми вече бе първия ми сериозен лин:
Бърза снимка с прекрасната риба:
Дълго се любувах на невероятните му цветове които преливаха от зелено, през златно до кафяво и почти черно.
Огледах се да не ме наблюдава някой и засрамено го премерих с педя. Педя и пет пръста. Почти 30 сантиметра.
Притесних се че срещата ни продължава много дълго и може да му причиня травми, но не ми се разделяше с него. Толкова е красив.
Все пак разума надделя и :
Как величествено отплува:
Заметнах отново въдиците и се заредих с нова доза търпение. От време на време замятах по малко захранка , а през останалото време се наслаждавах на ярките, червени цветове на десетките макове, които като напръскани с четката на нехаен художник искряха сред зелената трева:
С ъгъла на окото забелязах движение откъм плувката и докато хвана въдицата тя вече бе потънала. Засечка и сериозен отпор отсреща. Даже и аванса проскърцва. Добре че напъваше навътре, а не в шаварите.
Поборихме се малко и успях да гребна рибока. Изненадата ми бе пълна:
В ръцете си държах сериозен костур, който бе нагълтал дълбоко едрия земен червей.
Кратка фотосесия и:
ЗАметнах отново, но същевремено слънцето се бе издигнало вече високо и започваше да напича неприятно. А и изглежда борбата с костура подплаши рибите, та успях да уловя само няколко слънчевки, които напразно вдигаха адреналина ми до небето щом клъвнат. Май е време да прибирам. Метнах останалата ми захранка във водата и събрах. Надявах се да проработи до вечерния сеанс.
Надвечер , щом слънцето милостиво намали лъчите си и тръгна да се прибира зад хоризонта отново бяхме на язовирчето заедно с брат ми. ЗАметнахме по една плувка и търпеливо зачакахме.
Захранката явно бе събрала риби и скоро брат ми успя да измъкне сериозна каракуда. Но тя бе беше цел на излета и затова моментално замина обратно. Скоро и няколко лина ни посетиха и се преселиха в живарника:
Между тях се обаждаха едри слънчаци:
който тормозеха брат ми. Аз от своя страна бях нападнат от костурчета колкото пръст, които съситваха така ценните червеи.
Върха беше когато в кепа се оказа те това:
Явно и тя не бе устояла на захранката
След поредното кълване въдицата на брат ми се сви. Отначало помислихме че е поредната едра каракуда , но напъваше все навътре, в шаварите. Щом се показа на повърхноста останахме изумени!
Прекрасен лин омаломощено лежеше на повърхността. Внимателно го гребнах с кепа и трофея бе наш:
Внушителна риба. 42 -43 см и със сигурност доста над кило
Решихме че борбата с рибока сигурно е изплашила рибите наоколо и набързо събрахме. Изсипахме линовете в голяма кофа и бързо се отправихме към друг водоем.
На брега направихме фотосесия на трофея:
После рибока замина на оглед в новия си дом:
и май му хареса:
За да не му е самотно добавихме и компания:
Дано имат късмета да оцелеят и новия дом да им хареса, та след години да се видим отново. Особенно с големия!
А това е язовирчето в което ги заселихме :
(Линк към първата част http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=1&t=10673)
Уж съм си избрал приятна и галеща ухото мелодиика за будилника на телефона , но когато я чувам в ранни зори направо бърка в мозъка. Пипнешком намирам телефона в тъмното и го изключвам, после пак се отпускам в леглото. Събирам мислите си и изведнъж ми светва защо звъни толкова рано. Ще ходя на риба. И то не за каква да е!
Решил съм да посветя излета в търсене на оня тих, загадъчен обитател на шаварите, който прекарва дългия си самотен живот тихо и скромно. Оня загадъчен златисто-зелен красавец, толкова непознат и толкова причудлив. Рибата за която много рибари само са чували, а други (в това число и аз) са ловили само инцидентно.
Познахте ли го? Да, става дума за ЛИНА.
Преди години бяхме зарибили няколко язовирчета с линчета и сега бях решил да проверя дали са успели да създадат популация.
Набързо се измъквам от леглото и грабвам приготвените от предната вечер такъми. А колко са малко... две въдици на плувка, кутиика червеи, кофичка захранка и живарник... че аз на спинингов риболов ходя с повече багаж.
Изстрелвам се в тъмното и влажния, хладен въздух ме обгръща. След снощния дъжд въздуха е някак по бистър и чист и аз отпивам от него с пълни гърди, не можейки да му се наситя. Шляпам през локвите, докато над мен звездите бавно чезнат и отстъпват мястото си на далечното още слънце, чийто пръв предвестник е изсветляването на небето в далечината.
Малко по малко зората се приближава към мен и скоро вече мога да различа очертанията на околните храсти, от които събуждащите се птици отправят възхваляващи трели към настъпващия ден.
По асфалта препускат охлюви, забързани да открият любовта на живота си, а ето тук даже два вече са се открили и са се отдали на порочния танц на любовта , сплели телата си в безумна поза, за каквато дори и автора на "Камасутра" не би се сетил. Дори и къщичките на гърба им не им пречат и не им тежат. Ех, любов ... любов, както се казваше в една реклама, ама там за брускети ставаше въпрос, не за охлюви. Ма кат се замисля те 'талянците и охлювите ги ручат много... или франсетата беха.
Замислен над тези любовно - международни въпроси неусетно стигам до язовирчето:
Тишината , която властва в ранния сутрешен час над водата е оглушителна и ме кара да занемея и аз и замаян да се отпусна на мократа трева в съзерцание.
Надвесените над водата, сякаш за да отпият от нея, клони се оглеждат в кафявата вода, а гъстите тръстики безумно й контрастират с пищния си зелен цвят. Тук там кръгове от скачащи рибета раздират заспалата водна повърхност, съобщавайки на света, че тук, в това мъничко късче от рая, се крие живот. Напук на издевателствата от човека!
Тихо се приближавам до брега и внимателно, без излишни шумове и движения подготвям въдиците. Подавам няколко топчици захранка досами стъблата на тръстиката, нанизвам едри земни червеи на куките и замятам двете въдици:
После присядам сред високата трева и започва чакането. Скоро едната плувка се размърда, нещо леко я допря отдолу, сякаш дребосък се бореше с чевея, но скоро, едва забележимо, плувката пое встрани. Лека засечка, последвана от приятен отпор отдолу и скоро на повърхността се появи тъй дълго бленувания златист красавец. Пресегнах се с кепа
и в ръцете ми вече бе първия ми сериозен лин:
Бърза снимка с прекрасната риба:
Дълго се любувах на невероятните му цветове които преливаха от зелено, през златно до кафяво и почти черно.
Огледах се да не ме наблюдава някой и засрамено го премерих с педя. Педя и пет пръста. Почти 30 сантиметра.
Притесних се че срещата ни продължава много дълго и може да му причиня травми, но не ми се разделяше с него. Толкова е красив.
Все пак разума надделя и :
Как величествено отплува:
Заметнах отново въдиците и се заредих с нова доза търпение. От време на време замятах по малко захранка , а през останалото време се наслаждавах на ярките, червени цветове на десетките макове, които като напръскани с четката на нехаен художник искряха сред зелената трева:
С ъгъла на окото забелязах движение откъм плувката и докато хвана въдицата тя вече бе потънала. Засечка и сериозен отпор отсреща. Даже и аванса проскърцва. Добре че напъваше навътре, а не в шаварите.
Поборихме се малко и успях да гребна рибока. Изненадата ми бе пълна:
В ръцете си държах сериозен костур, който бе нагълтал дълбоко едрия земен червей.
Кратка фотосесия и:
ЗАметнах отново, но същевремено слънцето се бе издигнало вече високо и започваше да напича неприятно. А и изглежда борбата с костура подплаши рибите, та успях да уловя само няколко слънчевки, които напразно вдигаха адреналина ми до небето щом клъвнат. Май е време да прибирам. Метнах останалата ми захранка във водата и събрах. Надявах се да проработи до вечерния сеанс.
Надвечер , щом слънцето милостиво намали лъчите си и тръгна да се прибира зад хоризонта отново бяхме на язовирчето заедно с брат ми. ЗАметнахме по една плувка и търпеливо зачакахме.
Захранката явно бе събрала риби и скоро брат ми успя да измъкне сериозна каракуда. Но тя бе беше цел на излета и затова моментално замина обратно. Скоро и няколко лина ни посетиха и се преселиха в живарника:
Между тях се обаждаха едри слънчаци:
който тормозеха брат ми. Аз от своя страна бях нападнат от костурчета колкото пръст, които съситваха така ценните червеи.
Върха беше когато в кепа се оказа те това:
Явно и тя не бе устояла на захранката
След поредното кълване въдицата на брат ми се сви. Отначало помислихме че е поредната едра каракуда , но напъваше все навътре, в шаварите. Щом се показа на повърхноста останахме изумени!
Прекрасен лин омаломощено лежеше на повърхността. Внимателно го гребнах с кепа и трофея бе наш:
Внушителна риба. 42 -43 см и със сигурност доста над кило
Решихме че борбата с рибока сигурно е изплашила рибите наоколо и набързо събрахме. Изсипахме линовете в голяма кофа и бързо се отправихме към друг водоем.
На брега направихме фотосесия на трофея:
После рибока замина на оглед в новия си дом:
и май му хареса:
За да не му е самотно добавихме и компания:
Дано имат късмета да оцелеят и новия дом да им хареса, та след години да се видим отново. Особенно с големия!
А това е язовирчето в което ги заселихме
:
ТО ХУБАВО ПОЕТИЧНО 
О ТДЕ ТОЛКО ВРЕМЕ ЗА РИБОЛОВ 
