По реката с брат ми...
Публикувано на: Чет Юни 25, 2009 12:56 pm
... В ранното утро на неделния ден, а именно 21.06, двама сънливи младежа с раници на гръб и с по един калъф в ръка се залутаха из Централна Гара в търсене на мотрисата за Кюстендил...
А тези младежи бяхме брат ми и аз, горди членове на негласно новосвормирания аматьорски спининг клуб "С Брат ми".
И така в пълен състав клубът ни се натовари на влакчето. Предстояха ни 2 часа кандилкане и сънливо мълчание, но тъй като сме свикнали с 8 часови "разходки" наизток с влак, 2-3 глътки кафе набързо ни развързаха езиците и ето че двата часа отлетяха бързо бързо...
Пристигаме на гарата и "О! Всеки втори е с въдица!"
Хайде! Няма за къде да се вайкаме и лутаме!
Теренът ни е познат само от снимките в Google и с усет на стари кучета, търсещи път към нов колбасарски цех, поехме към реката...
Пресякохме отсреща при ЖП моста под гарата.
Кратка суетня по такъмите и екипировката и...
"Все напред към подвизи и слава!... Туушеее!!"
А хълмовете ни посрещнаха сънливи, мъгливи и леко сръдливи, че ги пробуждаме с бодрата си и весела стъпка...
И се затътрихме покрай брега, избирайки и пробвайки различни позиции, които ни изглеждаха добри и най-вече безопасни за замятане, без риск да изгубим някой метър влакно и най-вече това, което бяхме окачили в края му...
А реката като усети ведрината и ентусиазма ни постепенно се разтвори за нас и пропъди облацита, в които се криеше свенливо от хорски погледи...
Всъщност имаше и не малко други колеги по реката, но за наша радост бяха плувкаджии, т.е. нямаха срекмета, парашути, акумолатори...
... И така двамата младежи продължаваха да облавят всеки сантиметър, до който можеха да поднесат железните си дрънкулки, а това никак не беше много... Все пак сме аматьорски клуб....
И в един момент се светнах! Абе... Аз съм с ботуши...
И с доста внимание и прилягане към реката запълзях към отсрещните подмоли и надвисналите над тях клони и си мислех...
"Тук трябва да се криеш... Знам го... Усещам те... Само се покажи..."
Бях се прицелил да заметна в тясната ивица бавно течение между подмолите и бързата река. Првите два пъти бяха неуспешни
Блесничката падаше една идея по-близо към границата на различните течения... Но на третият път...
Блесната, жълта на червени точки, пльокна точно там където исках. Завъртях няма и два пъллни оборота на шпулата и изведнъж видях блесната си на 20cm над водата
А зад нея едно яростно и стръвно жълто-бакърено петно!
Ето я! Появи се!
Атаката беше толкова бърза, че в първия миг пръта олекна, но след леко засичане вече усещах онази приятната играеща тежест на балканка между 25-30cm, която те кара да ослепееш и оглушееш за всичко наоколо...
Е, погледнах брат си с радостния поглед на "дете-идиотче"...
Борбата не беше дълга, но пък беше качествена, а обратът тепърва предстоеше...
Намирах се по средата на реката, нямах кепче... Какво да правя?... Рибата беше вече на около 2m от мен...
За миг се засуетих, а тя, опитната хитруша, съзря шанса си и не го изпусна...
Обърна се леко и погледите ни се срещнаха за миг... Почти като във филмите с Чарлз Бронсън или Клинт Истууд...
След този миг на покой, рибата беше събрала сили за последен отчаян порив... Замахна мощно с опашка, завъртя се във въздуха и цопна във водата свободна!
С все още неразбиращ поглед видях как се скри в дебелите бързеи като жълто-бакърено петно, същото, което преди малко така внезапно се появи...
Е... Довиждане!
Тази случка не ме ядоса, нито отчая, а напротив - хванах риба, да откачи се, но фактът че я намерих и хванах си оставаше. Чувствах се като победител!
Брат ми също се развълнува - ето, че риба имаше и даже кълвеше!
Веднага мина и той на жълта блесничка с червени точки...
Той се прицели от брега и започна ритмично да подава примамката под този клон /най-близкия/...
А аз продължавах да дебна из съседните подмоли...
Но резултатът си беше само този...
И изведнъж иззад мен се чу приплясване!
Обръщам се и виждам една пъсърва да подскача по повърхността и постепенно да отива към брега!
Брат ми се разписваше!
И като по съобразителен от мен, стигна до фотосесията...
Е представете си сега как се чувствахме!
Клубът набираше сила!
И разходката продължи...
Независимо от старанието ни обаче, повече рибки нямаше...
Но настроението вече беше стигнало своите върхови стойности.
Чудесно време, чудна разходка...
А брат ми овладя новото си пръчле за нула време и постигна такъв напредък с кастинга, че не само ме задмина, ами кога ли и аз ще мога да мятам така...
Е... Оставихме не една блесна да окрасява отсрещните дънери, клони, подмоли... Няма как...
Дистрибуторската мрежа да ни очаква!
И тук решихме, че е време за почивка, т.е. биричка, а и мястото беше подходящо за повратна точка.
А след като изпихме по едно кенче бира...
...никак не ни се излизаше изпод прохладната орехова сянка...
И с леко замаяни глави и поомекнали крака тръгнахме назад... Сега вече можехме и да отделим внимание и на пейзажите... А тях дори не можехме да осъзнаем! Свикналите вече с градска среда и компютърни монитори очи много трудно успяха да обхванат величието на картините, които дефилето щедро откриваше пред нас...
А това е релсата на "Crazy Train" на Ози
...
Слънцето вече здраво беше напекло...
И Мишо се светна, че като няма ботуши може и така
Доста класическа картинка се получи
Но като не ще... няма да се изстива я
Остана време и за позьорстване
И за още красоти...
Пробвахме и местата от сутринта, но... ние ли бъркахме нещо или наистина анонсът на рибите за това раздаване беше пас и играеха "мор"...
Приятно впечатление ми направи и фактът, че в препечените от слънцето плитчини се виждаха всякакви пасажи ситни рибки, като имаше и един пасаж "кандидат" балканки, което наистина е страхотно. Дано имат късмет...
Постепенно обаче излезе хладен ветрец и първият сивеещ облак висна над нас. Беше ясно накъде отиват нещата и с първите по-едри какпки започнахме да скатаваме "гръмоотводите". Изглежда трябва да стегна старат стъклопластова "Germina" за случаи като този...
Докато стигнем гарата отнесохме не лоша порция дъжд на едри капки...
... А до влака осатваха още цели 3 часа. А сега какво?
Как?! В РСВ-то естествено!
А ето и един ентусиаст, който ни изпрати...
И така след тежко 2-часово пътуване прави във вагон пълен с цялата колоритност на пострумието, в която всеки индивидуален отблясък на уникалност засенчваше всеки друг, пристигнахме в София...
ПП
Извинявам се на колегите, с които съм споделял риболовни излети, моля да не се обиждат или засягат, но по-добра и стабилна компания от брата няма. Особено ако е моят Специално му благодаря за което
А тези младежи бяхме брат ми и аз, горди членове на негласно новосвормирания аматьорски спининг клуб "С Брат ми".
И така в пълен състав клубът ни се натовари на влакчето. Предстояха ни 2 часа кандилкане и сънливо мълчание, но тъй като сме свикнали с 8 часови "разходки" наизток с влак, 2-3 глътки кафе набързо ни развързаха езиците и ето че двата часа отлетяха бързо бързо...
Пристигаме на гарата и "О! Всеки втори е с въдица!"
Хайде! Няма за къде да се вайкаме и лутаме!
Теренът ни е познат само от снимките в Google и с усет на стари кучета, търсещи път към нов колбасарски цех, поехме към реката...
Пресякохме отсреща при ЖП моста под гарата.
Кратка суетня по такъмите и екипировката и...
"Все напред към подвизи и слава!... Туушеее!!"
А хълмовете ни посрещнаха сънливи, мъгливи и леко сръдливи, че ги пробуждаме с бодрата си и весела стъпка...
И се затътрихме покрай брега, избирайки и пробвайки различни позиции, които ни изглеждаха добри и най-вече безопасни за замятане, без риск да изгубим някой метър влакно и най-вече това, което бяхме окачили в края му...
А реката като усети ведрината и ентусиазма ни постепенно се разтвори за нас и пропъди облацита, в които се криеше свенливо от хорски погледи...
Всъщност имаше и не малко други колеги по реката, но за наша радост бяха плувкаджии, т.е. нямаха срекмета, парашути, акумолатори...
... И така двамата младежи продължаваха да облавят всеки сантиметър, до който можеха да поднесат железните си дрънкулки, а това никак не беше много... Все пак сме аматьорски клуб....
И в един момент се светнах! Абе... Аз съм с ботуши...
И с доста внимание и прилягане към реката запълзях към отсрещните подмоли и надвисналите над тях клони и си мислех...
"Тук трябва да се криеш... Знам го... Усещам те... Само се покажи..."
Бях се прицелил да заметна в тясната ивица бавно течение между подмолите и бързата река. Првите два пъти бяха неуспешни
Блесничката падаше една идея по-близо към границата на различните течения... Но на третият път...Блесната, жълта на червени точки, пльокна точно там където исках. Завъртях няма и два пъллни оборота на шпулата и изведнъж видях блесната си на 20cm над водата
А зад нея едно яростно и стръвно жълто-бакърено петно!Ето я! Появи се!
Атаката беше толкова бърза, че в първия миг пръта олекна, но след леко засичане вече усещах онази приятната играеща тежест на балканка между 25-30cm, която те кара да ослепееш и оглушееш за всичко наоколо...
Е, погледнах брат си с радостния поглед на "дете-идиотче"...
Борбата не беше дълга, но пък беше качествена, а обратът тепърва предстоеше...
Намирах се по средата на реката, нямах кепче... Какво да правя?... Рибата беше вече на около 2m от мен...
За миг се засуетих, а тя, опитната хитруша, съзря шанса си и не го изпусна...
Обърна се леко и погледите ни се срещнаха за миг... Почти като във филмите с Чарлз Бронсън или Клинт Истууд...
След този миг на покой, рибата беше събрала сили за последен отчаян порив... Замахна мощно с опашка, завъртя се във въздуха и цопна във водата свободна!
С все още неразбиращ поглед видях как се скри в дебелите бързеи като жълто-бакърено петно, същото, което преди малко така внезапно се появи...
Е... Довиждане!
Тази случка не ме ядоса, нито отчая, а напротив - хванах риба, да откачи се, но фактът че я намерих и хванах си оставаше. Чувствах се като победител!
Брат ми също се развълнува - ето, че риба имаше и даже кълвеше!
Веднага мина и той на жълта блесничка с червени точки...
Той се прицели от брега и започна ритмично да подава примамката под този клон /най-близкия/...
А аз продължавах да дебна из съседните подмоли...
Но резултатът си беше само този...
И изведнъж иззад мен се чу приплясване!
Обръщам се и виждам една пъсърва да подскача по повърхността и постепенно да отива към брега!
Брат ми се разписваше!
И като по съобразителен от мен, стигна до фотосесията...
Е представете си сега как се чувствахме!
Клубът набираше сила!
И разходката продължи...
Независимо от старанието ни обаче, повече рибки нямаше...
Но настроението вече беше стигнало своите върхови стойности.
Чудесно време, чудна разходка...
А брат ми овладя новото си пръчле за нула време и постигна такъв напредък с кастинга, че не само ме задмина, ами кога ли и аз ще мога да мятам така...
Е... Оставихме не една блесна да окрасява отсрещните дънери, клони, подмоли... Няма как...
Дистрибуторската мрежа да ни очаква!
И тук решихме, че е време за почивка, т.е. биричка, а и мястото беше подходящо за повратна точка.
А след като изпихме по едно кенче бира...
...никак не ни се излизаше изпод прохладната орехова сянка...
И с леко замаяни глави и поомекнали крака тръгнахме назад... Сега вече можехме и да отделим внимание и на пейзажите... А тях дори не можехме да осъзнаем! Свикналите вече с градска среда и компютърни монитори очи много трудно успяха да обхванат величието на картините, които дефилето щедро откриваше пред нас...
А това е релсата на "Crazy Train" на Ози
...Слънцето вече здраво беше напекло...
И Мишо се светна, че като няма ботуши може и така
Доста класическа картинка се получи
Но като не ще... няма да се изстива я
Остана време и за позьорстване
И за още красоти...
Пробвахме и местата от сутринта, но... ние ли бъркахме нещо или наистина анонсът на рибите за това раздаване беше пас и играеха "мор"...
Приятно впечатление ми направи и фактът, че в препечените от слънцето плитчини се виждаха всякакви пасажи ситни рибки, като имаше и един пасаж "кандидат" балканки, което наистина е страхотно. Дано имат късмет...
Постепенно обаче излезе хладен ветрец и първият сивеещ облак висна над нас. Беше ясно накъде отиват нещата и с първите по-едри какпки започнахме да скатаваме "гръмоотводите". Изглежда трябва да стегна старат стъклопластова "Germina" за случаи като този...
Докато стигнем гарата отнесохме не лоша порция дъжд на едри капки...
... А до влака осатваха още цели 3 часа. А сега какво?
Как?! В РСВ-то естествено!
А ето и един ентусиаст, който ни изпрати...
И така след тежко 2-часово пътуване прави във вагон пълен с цялата колоритност на пострумието, в която всеки индивидуален отблясък на уникалност засенчваше всеки друг, пристигнахме в София...
ПП
Извинявам се на колегите, с които съм споделял риболовни излети, моля да не се обиждат или засягат, но по-добра и стабилна компания от брата няма. Особено ако е моят
Специално му благодаря за което 
Браво !!! 
