река Велека 30.06 - 03.07.2009
Публикувано на: Нед Юли 05, 2009 10:25 pm
След дълга подготовка, след много дерзания и огромни копнежи от моя страна за няколко дни, прекарани сред красотата на Странджа планина и Великата Велека, това най-после стана факт. Събота късен следобед, придружаван от буреносните облаци над Странджа планина, спрях пред моста на Велека преди Синеморец. Жадно впих поглед в зеленината около реката и няколкото колеги, които блажено се наслаждаваха на мига и кръвта ми кипна. Форсаж на колата, бегом да се настаня и оправя багажите и след час бях на брега, без такъми, жаден за допир до природата, до реката, до Странджа... Лека разходка, смених няколко думи с колеги по брега, поех доза смях и веселба от няколкото минути с бай Любо "лодкаря", видях няколко уловени пред мен лупавци, научих за високите котировки на сладката царевица и вареното жито сред обитателите на Велека и се прибрах към къщи. Следващият ден започна с утринна разходка до Резово и дебрите на Странджа, а следобед се установих на 3-4 км. след моста на Велека, от страната на гората - много красиво място, диво, изобилие от растителност, отсрещният бряг беше целият в тръстика, а от моята страна водните лилии бяха абсолютни царе на брега. Абе, красота отвсякъде! Захраних със сладка царевица и жито (така бяха ме посъветвали предния ден) и зачаках. След около половин час се появи и първият лупавец. Последва леко затишие и игра с многото уклейки, които отмъкваха всичко, но след около час дойде и вторият лупавец, който доста поогъна директната шестица и ми напълни душата. Слава Богу това беше само началото, прекрасните лупавци следваха на интервали от около десетина минути, като калибърът според окомера ми беше около 400-500гр. Понеже не съм фен на прибирането на рибата, всяко едно рибе, което ме правеше щастлив беше моментално връщано при Майката природа и Великата Велека. Този ден слуката определено беше с мен, удоволствие бе да се срещам директно с помощта на директния с прекрасни лупавци, за съжаление обаче морският кефал беше абсолютно апатичен. Търсих го както на фидер със стръв царевица, така и на харесваната от него гранулка, но него просто не го вълнуваше. Прилагам няколко снимки от първия ми излет на реката и нейната велика красота:
доста перспективно място и за речен кефал:
хармонията на Велека и дебелите сенки на гората:
Следващият ден рано-рано сутринта бяхме на Велека при Бродилово - прекрасно и китно странджанско селце, което заварихме потънало в "ясника", свежата лятна мъгла, извираща от дебрите на Странджа. Там реката е доста по-тясна, даваща прекрасно убежище за кленове - паднали дървета, надвиснали върби и стръмни брегове. Уви, нямах среща с добри екземпляри, успях да излъжа само няколко дребни кленчета, което си го обясних с падналия през нощта дъжд и доста мътната вода на реката. Но така или иначе, прекарах деня до обед на бреговете край Бродилово и по обед си бих камшика. Този ден не беше с добра слука откъм риболов, но нирваната ми беше пълна след спиращите дъха гледки на китното селце, потънало в зеленината на планината, утринния "ясник" и кръжащите над главите ни, необезпокоявани от цивилизацията орли.
Третият излет, който направих на реката беше на третия ден, следобед. Дестинацията - на около километър навътре в гората над моста при Синеморец. Мястото беше доста перспективно с надвисналите над водата клонове вляво от мен, паднала върба вдясно и дълбочина около 2 метра фронтално пред мен. Последва захранка от сладка царевица и жито отново, изчакване и отново рибата беше пред мен. С една малка подробност - този път лупавецът го нямаше. Успях да уловя 3 прекрасни екземпляра, които не мога да идентифицирам
приличаха много на уклей, но бяха около 400гр, издължена и много красива риба, абе с две думи казано нещо като уклей, но в петорни размери (че и повече). За съжаление не разполагам със снимки на тази риба и от този риболов, понеже Мърфи за пореден път ми се показа с рога на главата - батерията на фотото просто умря от сутринта докато снимах утринта над Странджанската гора 
Последният излет, който имах на Велека беше по-скоро импровизация на риболовен излет - комбинация между риболовен излет и плажуване. Излетът беше долу на устието, където не познавах спецификата на риболов и навиците на рибата. Бях с една тежка пръчка, монтирана на спирала стръв царевица и една подвижна плувка. Абе, с две думи, леко на майтап
Спиралата беше засилена в отсрещните тръстики, но остана безмълвна до края. С плувката се занимавах с дребни лупавци на сладка царевица. По едно време до мен дойде колега с лодка, който си разпъна двата директни, захрани с варено житце и малко гранула и не след дълго успя да улови прекрасен речен кефал. Бе последван от втори, след малко и друг. В този момент забравих за благоприличието и срам не срам отидох до него, изгарящ от любопитство каква е неговата тактика. Човекът се оказа много разбран, за което му благодаря сърдечно, заговорихме се и докато си говорихме, поредният чудесен кефал беше на брега - стръв варено жито и гранула беше успешната формула. Щракнах една снимка на уловените до този миг рибета от колегата:
Прилагам още няколко снимки, правени по Великата Велека, които оставям без коментар... за мен времето, прекарано край тази река е най-хубавото, което ми се е случило през годината, но имам един огромен апел към всички колеги, които посещават тези места - хора, нека си чистим боклуците, ГРЕХОТА е да омерзяваме чистата природа на Странджа и Велека...
доста перспективно място и за речен кефал:
хармонията на Велека и дебелите сенки на гората:
Следващият ден рано-рано сутринта бяхме на Велека при Бродилово - прекрасно и китно странджанско селце, което заварихме потънало в "ясника", свежата лятна мъгла, извираща от дебрите на Странджа. Там реката е доста по-тясна, даваща прекрасно убежище за кленове - паднали дървета, надвиснали върби и стръмни брегове. Уви, нямах среща с добри екземпляри, успях да излъжа само няколко дребни кленчета, което си го обясних с падналия през нощта дъжд и доста мътната вода на реката. Но така или иначе, прекарах деня до обед на бреговете край Бродилово и по обед си бих камшика. Този ден не беше с добра слука откъм риболов, но нирваната ми беше пълна след спиращите дъха гледки на китното селце, потънало в зеленината на планината, утринния "ясник" и кръжащите над главите ни, необезпокоявани от цивилизацията орли.
Третият излет, който направих на реката беше на третия ден, следобед. Дестинацията - на около километър навътре в гората над моста при Синеморец. Мястото беше доста перспективно с надвисналите над водата клонове вляво от мен, паднала върба вдясно и дълбочина около 2 метра фронтално пред мен. Последва захранка от сладка царевица и жито отново, изчакване и отново рибата беше пред мен. С една малка подробност - този път лупавецът го нямаше. Успях да уловя 3 прекрасни екземпляра, които не мога да идентифицирам
приличаха много на уклей, но бяха около 400гр, издължена и много красива риба, абе с две думи казано нещо като уклей, но в петорни размери (че и повече). За съжаление не разполагам със снимки на тази риба и от този риболов, понеже Мърфи за пореден път ми се показа с рога на главата - батерията на фотото просто умря от сутринта докато снимах утринта над Странджанската гора Последният излет, който имах на Велека беше по-скоро импровизация на риболовен излет - комбинация между риболовен излет и плажуване. Излетът беше долу на устието, където не познавах спецификата на риболов и навиците на рибата. Бях с една тежка пръчка, монтирана на спирала стръв царевица и една подвижна плувка. Абе, с две думи, леко на майтап
Спиралата беше засилена в отсрещните тръстики, но остана безмълвна до края. С плувката се занимавах с дребни лупавци на сладка царевица. По едно време до мен дойде колега с лодка, който си разпъна двата директни, захрани с варено житце и малко гранула и не след дълго успя да улови прекрасен речен кефал. Бе последван от втори, след малко и друг. В този момент забравих за благоприличието и срам не срам отидох до него, изгарящ от любопитство каква е неговата тактика. Човекът се оказа много разбран, за което му благодаря сърдечно, заговорихме се и докато си говорихме, поредният чудесен кефал беше на брега - стръв варено жито и гранула беше успешната формула. Щракнах една снимка на уловените до този миг рибета от колегата:Прилагам още няколко снимки, правени по Великата Велека, които оставям без коментар... за мен времето, прекарано край тази река е най-хубавото, което ми се е случило през годината, но имам един огромен апел към всички колеги, които посещават тези места - хора, нека си чистим боклуците, ГРЕХОТА е да омерзяваме чистата природа на Странджа и Велека...
