В друго измерение
Публикувано на: Вто Юли 07, 2009 10:23 am
След последния риболов, който осъществих на яз. Порой, определено се нуждаех от тихо и спокойно местенце, където да зареда поизтощените батерии.
От друга страна, отдавна бях обещал на жената и децата да ги заведа на плаж, та в главата ми се завъртя дестинация, която не бях посещавал близо 10 години - устието на р. Ропотамо. Достъпът с МПС до там естествено беше невъзможен, затова с колата бяхме до тук.

Предстоеше поход сред невероятна природа, а морето изглеждаше като видение над клоните на многогодишните дървета:


Натоварен с 7-8 кг. багаж, пътят до жадуваното място ми се стори цяла вечност
. След близо половин часов преход, малкия пръв забеляза морето, а сияйната му усмивка ме накара да забравя цялата умора
. Не вярвахме на очите си, че все още има подобни райски местенца по нашето крайбрежие
.








Първоначално реших да вляза с харпуна да огледам за наличие на кефалови риби, но близо час не видях нещо значимо, по което да натисна спусъка. Естествено бях помислил и за резервен вариант, монтирах на мача потъваща бомбарда, закачих морски червей за стръв и се почна




Изкарах няколко мушморока от тези, но силното слънце бързо ме накара да отида под чадъра
. Следобед реших да вляза за последно с харпуна и този път упорството ми даде резултат

Неусетно времето напредна, а за обратния път към колата просто не ми се говори
. В момента съм с мускулна треска на краката, но като се замисля - заслужаваше си! 
От друга страна, отдавна бях обещал на жената и децата да ги заведа на плаж, та в главата ми се завъртя дестинация, която не бях посещавал близо 10 години - устието на р. Ропотамо. Достъпът с МПС до там естествено беше невъзможен, затова с колата бяхме до тук.

Предстоеше поход сред невероятна природа, а морето изглеждаше като видение над клоните на многогодишните дървета:


Натоварен с 7-8 кг. багаж, пътят до жадуваното място ми се стори цяла вечност











Първоначално реших да вляза с харпуна да огледам за наличие на кефалови риби, но близо час не видях нещо значимо, по което да натисна спусъка. Естествено бях помислил и за резервен вариант, монтирах на мача потъваща бомбарда, закачих морски червей за стръв и се почна






Изкарах няколко мушморока от тези, но силното слънце бързо ме накара да отида под чадъра


Неусетно времето напредна, а за обратния път към колата просто не ми се говори

