Рибки по Струма, а и нещо, което ме натъжи много!
Публикувано на: Чет Юли 09, 2009 7:05 pm
Здравейте приятели,
Какво се случи днес. Накратко - бях решил да потърся скобарското присъствие на баражите. Това така и не се състоя. Риба бол, ама скубита нанайси. Та реших да ловя аз със стандартното оборудване:
с такава захранка :
и такава стръв:
Под шапката има и една филийка хлебче, което така и не даде резултат.
До тук добре. Започнах рано, рано риболова, към 08.00 ч. някъде. След вкарване на 5 топки храна и 3 дропера с червей, след около 3,4 минути рибата полудя. Щом вкарах, задържам 2 сек. и веднага следва удар. Мрянка след мрянка, тук там по някоя морунажче. И така до 10.00 ч. През 3,4 мин. им подавах по едно топче от храната, за да ги държа пред мен. Системата работеше безотказно.
Защо се нетъжих.... и то много... Някъде около 10.00 ч. гледам, че един човечец едвам крета по брега и нещо търси. Едвам се добра до мен. Видях, че човека е инвалид, а и освен това слаб като сламка. Толкова ми дожаля. Попита ме как е и приседна до мен. Сълзите му бяха на очите. Тъжна картинка. Попитах до дали се е хранил скоро, защото вида му не предвещаваше такова нещо. Отговори, че последно преди 2 дни..... направо онемях..... Станах и му донесох храната, която бях взел за деня за мен. Човека се разплака от умиление. На мен така или иначе храна не ми трябваше, я колкав съм мъж. Човечеца излапа почти половин палка салам за норматив, като говореше на пресекулки, заради пълната уста. Да го ожали човек. Като свърши разказа, че някога е имал хубава работа в някакъв завод, но заради здравословни проблеми да го махнали и сега едвам свързва двата края. А и вида му беше точно такъв......... Попитах го какво дири покрай реката, опасно е, може да падне и ...... Човека ми отговори, че търсил рибки, ако някой някъде е оставил, забравил или изхвърлил, както и остатъци от храна. Знаел, че на баражите се събират много хора и все остава по нещо, а понякога някой му дава от улова си. Извадих веднага живарника и му изтърсих рибките в един плик. Имаше някъде около 50, 60 мренки и дузина морунажи. Човека недоумяваше какво става. Попита ме дали не ме е обидил с нещо, че си тръгвам. Отговорих му, че всичките риби са за него, а не че си тръгвам. Той остана като вцепенен.... разплака се и падна на колене... .не знаех какво да направя.... Много тежък момент приятели.... наистина.... Вдигнах човечеца и му пожелах всичко най-хубаво. Казах му, че си тръгвам към 12.00 - 12.30 ч. някъде и ако пак намине ще му дам и другата риба, ако съм хванал нещо. Той така и не дойде. Сподели, че много рядко някой отделя от улова си, за да му помогне......
Та приятели, това ме накара да се замисля над много неща от живота.... как живеят някой, а как живеят други.... До какво дередже може да стигне човек....
Продължих да ловя. Подадох 3 топки отново и малко червей с дропера. Рибата се върна и започнах пак да ги дърпам в ритъм. Ето резултата до 12.00 ч.
Имаше и такива :
Все се надявах до последно, че човечеца ще дойде, за да му дам и останалата уловена риба, но уви..... А и надали, защото той едвам ходеше.
Та така момчета, ако някой срещне този обрулен от съдбата човечец нека му даде залък хляб и малко вода, както и част от улова или целия, защото човек не знае, дали няма да се озове в тази ситуалция утре и той и да се налага да върши същото.
Поздрави
Мариан
Какво се случи днес. Накратко - бях решил да потърся скобарското присъствие на баражите. Това така и не се състоя. Риба бол, ама скубита нанайси. Та реших да ловя аз със стандартното оборудване:
с такава захранка :
и такава стръв:
Под шапката има и една филийка хлебче, което така и не даде резултат.
До тук добре. Започнах рано, рано риболова, към 08.00 ч. някъде. След вкарване на 5 топки храна и 3 дропера с червей, след около 3,4 минути рибата полудя. Щом вкарах, задържам 2 сек. и веднага следва удар. Мрянка след мрянка, тук там по някоя морунажче. И така до 10.00 ч. През 3,4 мин. им подавах по едно топче от храната, за да ги държа пред мен. Системата работеше безотказно.
Защо се нетъжих.... и то много... Някъде около 10.00 ч. гледам, че един човечец едвам крета по брега и нещо търси. Едвам се добра до мен. Видях, че човека е инвалид, а и освен това слаб като сламка. Толкова ми дожаля. Попита ме как е и приседна до мен. Сълзите му бяха на очите. Тъжна картинка. Попитах до дали се е хранил скоро, защото вида му не предвещаваше такова нещо. Отговори, че последно преди 2 дни..... направо онемях..... Станах и му донесох храната, която бях взел за деня за мен. Човека се разплака от умиление. На мен така или иначе храна не ми трябваше, я колкав съм мъж. Човечеца излапа почти половин палка салам за норматив, като говореше на пресекулки, заради пълната уста. Да го ожали човек. Като свърши разказа, че някога е имал хубава работа в някакъв завод, но заради здравословни проблеми да го махнали и сега едвам свързва двата края. А и вида му беше точно такъв......... Попитах го какво дири покрай реката, опасно е, може да падне и ...... Човека ми отговори, че търсил рибки, ако някой някъде е оставил, забравил или изхвърлил, както и остатъци от храна. Знаел, че на баражите се събират много хора и все остава по нещо, а понякога някой му дава от улова си. Извадих веднага живарника и му изтърсих рибките в един плик. Имаше някъде около 50, 60 мренки и дузина морунажи. Човека недоумяваше какво става. Попита ме дали не ме е обидил с нещо, че си тръгвам. Отговорих му, че всичките риби са за него, а не че си тръгвам. Той остана като вцепенен.... разплака се и падна на колене... .не знаех какво да направя.... Много тежък момент приятели.... наистина.... Вдигнах човечеца и му пожелах всичко най-хубаво. Казах му, че си тръгвам към 12.00 - 12.30 ч. някъде и ако пак намине ще му дам и другата риба, ако съм хванал нещо. Той така и не дойде. Сподели, че много рядко някой отделя от улова си, за да му помогне......
Та приятели, това ме накара да се замисля над много неща от живота.... как живеят някой, а как живеят други.... До какво дередже може да стигне човек....
Продължих да ловя. Подадох 3 топки отново и малко червей с дропера. Рибата се върна и започнах пак да ги дърпам в ритъм. Ето резултата до 12.00 ч.
Имаше и такива :
Все се надявах до последно, че човечеца ще дойде, за да му дам и останалата уловена риба, но уви..... А и надали, защото той едвам ходеше.
Та така момчета, ако някой срещне този обрулен от съдбата човечец нека му даде залък хляб и малко вода, както и част от улова или целия, защото човек не знае, дали няма да се озове в тази ситуалция утре и той и да се налага да върши същото.
Поздрави
Мариан
