Камчия, Пода - 18.07.09
Публикувано на: Съб Юли 18, 2009 7:18 pm
Жега.
Тръгнахме в 5:00. Преди моста на Пода точно свихме вляво и карахме докато влезем в гората и оттам до реката. Много красиво. И като за там - доста чисто. Все пак до колкото ми е известно май до скоро е било резерват. Подхранихме с разкиснат хляб+царевично брашно+бисквитена галета+кастери (по дяволите ванилията!). И се започна. Конкретно за Камчия с каквото впечатление съм останал през годините е, че каракудата кълве много по "френски", много фино, елегантно, абе да ти скъса нервите направо. И днес по същия начин. Нападна ни един дребосък - кефалчета, каракудки, мъздружки (липсваше уклеят в цялата работа?!?) и по между им по някоя по-едра каракуда. И през цялото време рибата в реката скача, играе, прави чунгулбиши из водата, а на куките никаква я няма. Мъчехме на бял и на торен червей. Едно рибе го къпахме цял ден ама следа от хищник - йок! Гроздът торни червеи (предназначен за някой митичен сом) беше опоскан от дребосъка. Липсваха даже редовните сомчета дето не знаеш сом ли е или попче. Към обяд решихме да не палим огън в гората и се преместихме от дясната страна на моста. Шишове-мишове, цър-пър, джъз-бъз - хапнахме и продължихме с риболова. Историята се повтаря - от захранката през дребосъка до единичните случаи на нещо по-така. Най гнусното в буквален и в преносен смисъл беше когато баща ми закачи от дъното един парашут пълен с дребни рибки - някои полу-разложени, някои живи.
Аман от парашутисти драги зрители!
Та от дясната страна на моста са корегирали нещо коритото, десният бряг прилича на изкуствен канал - насипана е пръст, храсти няма, но боклуци и на двата бряга - обилно. По едно време се появиха двама батковци (с оранжеви тениски на някаква фирма за бани - ако се познаят тук да свирнат
), които споделиха, че местните туземци препоръчват белена сладка царевица - нещо, за което не бяхме подготжени (по дяволите ванилията!). На отсрещният бряг се появи един чичко дето ни разпита как върви и се оплака от излета си на яз. Цонево от същия ден. Както каза той - "От 2:00 сутринта, под Дебелец, на погребите - цял ден - нищичко, ни на леко, ни на спининг". Та както започнах - ЖЕГА! Явно не само ние едвам дишаме в това време... но явно няма неподходящо време за някои неща... 
И това е общо взето - един хубав ден за българската демокрация без особено много риба, но с преобладаваща приятната емоция, че е прекаран на зелено сред природата. Време е за една студена бира!
Тръгнахме в 5:00. Преди моста на Пода точно свихме вляво и карахме докато влезем в гората и оттам до реката. Много красиво. И като за там - доста чисто. Все пак до колкото ми е известно май до скоро е било резерват. Подхранихме с разкиснат хляб+царевично брашно+бисквитена галета+кастери (по дяволите ванилията!). И се започна. Конкретно за Камчия с каквото впечатление съм останал през годините е, че каракудата кълве много по "френски", много фино, елегантно, абе да ти скъса нервите направо. И днес по същия начин. Нападна ни един дребосък - кефалчета, каракудки, мъздружки (липсваше уклеят в цялата работа?!?) и по между им по някоя по-едра каракуда. И през цялото време рибата в реката скача, играе, прави чунгулбиши из водата, а на куките никаква я няма. Мъчехме на бял и на торен червей. Едно рибе го къпахме цял ден ама следа от хищник - йок! Гроздът торни червеи (предназначен за някой митичен сом) беше опоскан от дребосъка. Липсваха даже редовните сомчета дето не знаеш сом ли е или попче. Към обяд решихме да не палим огън в гората и се преместихме от дясната страна на моста. Шишове-мишове, цър-пър, джъз-бъз - хапнахме и продължихме с риболова. Историята се повтаря - от захранката през дребосъка до единичните случаи на нещо по-така. Най гнусното в буквален и в преносен смисъл беше когато баща ми закачи от дъното един парашут пълен с дребни рибки - някои полу-разложени, някои живи.
Аман от парашутисти драги зрители! Та от дясната страна на моста са корегирали нещо коритото, десният бряг прилича на изкуствен канал - насипана е пръст, храсти няма, но боклуци и на двата бряга - обилно. По едно време се появиха двама батковци (с оранжеви тениски на някаква фирма за бани - ако се познаят тук да свирнат
), които споделиха, че местните туземци препоръчват белена сладка царевица - нещо, за което не бяхме подготжени (по дяволите ванилията!). На отсрещният бряг се появи един чичко дето ни разпита как върви и се оплака от излета си на яз. Цонево от същия ден. Както каза той - "От 2:00 сутринта, под Дебелец, на погребите - цял ден - нищичко, ни на леко, ни на спининг". Та както започнах - ЖЕГА! Явно не само ние едвам дишаме в това време... но явно няма неподходящо време за някои неща... И това е общо взето - един хубав ден за българската демокрация без особено много риба, но с преобладаваща приятната емоция, че е прекаран на зелено сред природата. Време е за една студена бира!
