19.07.09 - Кеф на кристали
Публикувано на: Пон Юли 20, 2009 4:02 pm
Жегата измори всички ни тези дни и решихме да се скрием някъде из Балкана. Дестинацията бе ясна - Оселна. Хванахме по някойя друга пъстърва ( множесто бяха изпуснати по финансови причини) 
Късметлийската тениска никога не ме предава !
Всеки луд с номера си
Ето и една манекенка
Победителя в надпреварата
Загубилите се утешихме ей така
На път към дома звъни телефона-"Аз съм Ричи , Отвори....." Гоги ги подхванал малко над Мездралееву. След 15 мин бях на моста въоръжен до зъби и резултата не закъсня. Моската отново се представи подобаващо.
http://img36.imageshack.us/img36/886/18072009283.jpg
Слезнахме малко по-надолу където местните не бяха осмрадили всичко. Само един парашутист видяхме. На едно ново място имах над 15 удара , силни но празни. Като единия ми дръпна въдицата от ръката? След 2-3 хвърляния удар и натежаване .. Върха огънат надолу, аванса пее юнашка песен... "Давай кепаааа" Изкарах един хубавец .. На последващото хвърляне - опа още един , малко по-голям.. Доволно .. Разходката продължи още 1 км надолу .. Намерих невероятно място , с много водовъртежи , храсталак , абе уж рай за рибите а ... 15 минути нямах удар .. Викам си .. така и така се изпожарках на копривата ( била полеза?) ще направя още няколко хвърляния - изведнъж пляяяс. " Гоги , давай кепаааа .. " Най-големия за деня .. " И така .. Както казах кеф на парцали
п.с. Не знам на какво се дължи , но кефала в Искара е ужасно див и се бореше повече от пъстървата в рибарника(нормално). Този на снимката направи 2 скока над водата... За жалост Искара май ми става по желана дестинация от любимата Огоста ...
Късметлийската тениска никога не ме предава !
Всеки луд с номера си
Ето и една манекенка
Победителя в надпреварата
Загубилите се утешихме ей така
На път към дома звъни телефона-"Аз съм Ричи , Отвори....." Гоги ги подхванал малко над Мездралееву. След 15 мин бях на моста въоръжен до зъби и резултата не закъсня. Моската отново се представи подобаващо.
http://img36.imageshack.us/img36/886/18072009283.jpg
Слезнахме малко по-надолу където местните не бяха осмрадили всичко. Само един парашутист видяхме. На едно ново място имах над 15 удара , силни но празни. Като единия ми дръпна въдицата от ръката? След 2-3 хвърляния удар и натежаване .. Върха огънат надолу, аванса пее юнашка песен... "Давай кепаааа" Изкарах един хубавец .. На последващото хвърляне - опа още един , малко по-голям.. Доволно .. Разходката продължи още 1 км надолу .. Намерих невероятно място , с много водовъртежи , храсталак , абе уж рай за рибите а ... 15 минути нямах удар .. Викам си .. така и така се изпожарках на копривата ( била полеза?) ще направя още няколко хвърляния - изведнъж пляяяс. " Гоги , давай кепаааа .. " Най-големия за деня .. " И така .. Както казах кеф на парцали
п.с. Не знам на какво се дължи , но кефала в Искара е ужасно див и се бореше повече от пъстървата в рибарника(нормално). Този на снимката направи 2 скока над водата... За жалост Искара май ми става по желана дестинация от любимата Огоста ...
