На гости, риболов и плаж.
Публикувано на: Сря Юли 22, 2009 1:15 pm
По нашия край казваме „събор”, другаде „сбор” на онова ежегодно събитие по селата, дето цял ден се срещат гости, а вечерта на селския мегдан цвърчът кебапи, стрелбища, сергийки, циганийки, виенско колело, гондоли .... народно творчество .... кмета държи реч и води хорото.
С едни предубеждения, от страх да не обидя колегата /от службата/приех семейна покана за едно такова гости в родното му село, а на домочадието бях обещал разходка и плаж в Бургас, колкото да засолим малко.Компромисен вариант – минаваме от там и „газ за Бургас”.
То се оказа едно китно, тихо селце, а домакинята готина баба, която ме върна в детските години.Спирам колата и още със слизането ме хвана за носа един аромат на селска яхния отдомашна кокошка.Веднага ми се прииска да хукна до селската фурна за топъл, прясно изпечен хляб ... ама ги няма такива вече.
От вратата на софрата - баница, айран, кафе ... от дума на дума ... стигнахме до рибата.Като разбра за семейното хоби, очите на бабата се избистриха и заразказва за нейния дядо как я карал в коша на ИЖ-ето по язовири и реки и как хубаво им било на двамата, въпреки трудния живот.Показа ни останалите от дядото такъми ... ама прясна речна рибка десетина години не вкусвала.Едни скумрий
имало в магазина и разни други с „купечки” имена както тя се изрази.Като
разбрах, че над селото има и някакъв гьол и моите очи светнаха.
- Бабо Танке – викам – качвай се да отиваме да видим какво може да хванем.
- Ама нали си ни на гости, как така?То аз тутманик ще пека и други работи съм започнала.... .
Оставихме женицата след дълги увещания да си довършва започнатото, а ние изкопахме малко червеи, сварихме кило житце, малко „ярма” откраднахме от провизийте на кокошките и на разузнаване.
Тук прескачам подробностите да не стане досадно и се прехвърлям по същество.Намерихме язовирче, което е снабдявало „ТКЗС”-то с поливна вода в едни други времена, а сега е оставено на изживяване .... .Полу-празно е слабо казано.Сигурно наскоро е точено по някаква причина, защото целият бряг беше кален.”Бойната готовност” от багажника беше измъкната и без много мотаене захранване и разстановка.Не чакахме дълго ......
Малкия син улови първата каракуда ...
големия син в акция :
жената в очакване на кълване:
и с резултат:
и пак:
А колегата през това време вършеше такива глупости:
В крайна сметка:
Почистихме съвместно рибата, а баба Танка беше много доволна, даже ни даде за пример на колегата, който въпреки всичко не промени възгледите си за риболова, които са в противоречие с нашите разбирания.
Сигурно ще се намери някой да ме упреква, че не съм пуснал рибата обратно ... ще го преживея ... но да зарадвам старата женица беше по-голямо удоволствие този път.
След хубавата гозбица и домашния тутманик си взехме довиждане с прекрасните домакини и поех към Бургас да си изпълня обещанието за плаж пред децата.Там не разпъвахме такъми, поради ред причини, но си изкарахме отново хубаво заедно.
Наздраве от жената и поздрав за всички колежки уважаващи риболова:
Хайде една наздравица и от останалите от семейството и "На слука":
Те така ......
С едни предубеждения, от страх да не обидя колегата /от службата/приех семейна покана за едно такова гости в родното му село, а на домочадието бях обещал разходка и плаж в Бургас, колкото да засолим малко.Компромисен вариант – минаваме от там и „газ за Бургас”.
То се оказа едно китно, тихо селце, а домакинята готина баба, която ме върна в детските години.Спирам колата и още със слизането ме хвана за носа един аромат на селска яхния отдомашна кокошка.Веднага ми се прииска да хукна до селската фурна за топъл, прясно изпечен хляб ... ама ги няма такива вече.
От вратата на софрата - баница, айран, кафе ... от дума на дума ... стигнахме до рибата.Като разбра за семейното хоби, очите на бабата се избистриха и заразказва за нейния дядо как я карал в коша на ИЖ-ето по язовири и реки и как хубаво им било на двамата, въпреки трудния живот.Показа ни останалите от дядото такъми ... ама прясна речна рибка десетина години не вкусвала.Едни скумрий
имало в магазина и разни други с „купечки” имена както тя се изрази.Като
разбрах, че над селото има и някакъв гьол и моите очи светнаха.
- Бабо Танке – викам – качвай се да отиваме да видим какво може да хванем.
- Ама нали си ни на гости, как така?То аз тутманик ще пека и други работи съм започнала.... .
Оставихме женицата след дълги увещания да си довършва започнатото, а ние изкопахме малко червеи, сварихме кило житце, малко „ярма” откраднахме от провизийте на кокошките и на разузнаване.
Тук прескачам подробностите да не стане досадно и се прехвърлям по същество.Намерихме язовирче, което е снабдявало „ТКЗС”-то с поливна вода в едни други времена, а сега е оставено на изживяване .... .Полу-празно е слабо казано.Сигурно наскоро е точено по някаква причина, защото целият бряг беше кален.”Бойната готовност” от багажника беше измъкната и без много мотаене захранване и разстановка.Не чакахме дълго ......
Малкия син улови първата каракуда ...
големия син в акция :
жената в очакване на кълване:
и с резултат:
и пак:
А колегата през това време вършеше такива глупости:
В крайна сметка:
Почистихме съвместно рибата, а баба Танка беше много доволна, даже ни даде за пример на колегата, който въпреки всичко не промени възгледите си за риболова, които са в противоречие с нашите разбирания.
Сигурно ще се намери някой да ме упреква, че не съм пуснал рибата обратно ... ще го преживея ... но да зарадвам старата женица беше по-голямо удоволствие този път.
След хубавата гозбица и домашния тутманик си взехме довиждане с прекрасните домакини и поех към Бургас да си изпълня обещанието за плаж пред децата.Там не разпъвахме такъми, поради ред причини, но си изкарахме отново хубаво заедно.
Наздраве от жената и поздрав за всички колежки уважаващи риболова:
Хайде една наздравица и от останалите от семейството и "На слука":
Те така ......
Браво колега супер излет сте си направили , имало е от всичко Браво !!!!! 
