язовир Батак и друг много по-малък
Публикувано на: Вто Юли 28, 2009 8:33 pm
Малко закъснял репортаж, но както казват по-добре късно отколкото никога!
Ако имаше раздел „Риболовно разузнаване”, темата бих я пуснал там, защото точно за излет не става.Ама то виновни са синоптиците – като казаха „тропическа жега” и само мисълта за нея те отнася в прегръдките на планината с нежното галене на прохладата, блясъка на задължителното водно огледало, потната биричка и тръпката на очакването.Не чакахме дълго – в петък по икендия – газ до тенекия и на язовир Батак, а там се заформило едно общество от къмпингуващи ..... да им завиди човек!
Пътят през курорта „Св.Константин” излиза почти до стената, в местноста „Дъното” и след кратка обиколка си избрахме сенчесто местенце с чешма в близост и удобен бряг.
Започна се с бъркане на „манджа” и проучване на дъното с фидера.Тук вече разочарование .... три пояса с водорасли, на разстояние през десетина метра на дълбочина около 3 метра, веднага последвани от по-дълбоки пропадания.Че там се навърта риба е ясно, ама как ще я прекарам през водораслите? Помислих да сглобявам „мач”, ама и там проблема си стои, той рибока като го боцне куката пак във водораслите ще се натири.Смених шпулата с по-дебелото влакно /0.20/, пак вързване, повод, троика шарени цръвци с гарнитура царевичка и на около 50 метра.
Няколко едри „Баташки” костура разтресваха връхчето и ги вадех с перука от водорасли.После махнах червеите за да търся по-миролюбивите рибки , но успях да закова само няколко едри перки.При всяко мушване в растителността влакното свиреше като струна.Бързото обиране не можеше да изкара веднага рибока на повърхността.Не скъсах, въпреки понякога хамалските изпълнения.
То апарата си остана в къщи, ама с телефона това успях да щракна:
Сина ги мореше 20 метра от мен с директния в една малка дупка, след обилно захранване, а жената чакаше да чуе звънче от пружината, ама остана с очакването и малко тен:
Балкан,балкан, ама и тук жега!Що пък да не се разхладя малко?
В събота, станахме малко по-рано за да опипаме едно язовирче за час-два, преди да напече.Информация за рибното богатство имахме от сорта:
„Вчера, на жива рибка, към 40 кила каракуди фанах!”
„Шарани по 5 кила, ама на дълбоко, ... почти на 1 метър и каракуди, ама те искат много чакане!”
Те тоя образ, дето лъжеше на всяка втора дума, ми описа и язовира и пътя до него.Как да тръгна? „Обади се на приятел” беше жокера, който се оказа полезен и газ ... та там.
А там на брега ври от слънчевки ... .Гьола обаче се оказа изцяло скалист с рязко пропадане в близост до брега.Фидера ми изяде 40 минути, а после един възрастен колега до мен три пъти го оплете с опитите да хвърля на рибка за костур.След яко взиране се отказах и си разпънах един директен отпреди 10-тина години, да види и той бял свят.Малии .... бях забравил как тежи, плаче за хидравлика....
Забравих веднага за червеите, защото подаването с директния водеше до моментално улавяне от слънчевките почти във въздуха.Тези гадини се бяха разнесли по цялата повърхност.
На царевичка – три шаранчета – зарибителен материал, който си отиде обратно и двадесетина каракуди, незаслужаващи да бъдат удостоени с честта да посетят живарника.
Е и малко фото:
Най-големия шаран с една каракуда:
Дойде жегата към 9.30 .... и беж
Те така .....
Ако имаше раздел „Риболовно разузнаване”, темата бих я пуснал там, защото точно за излет не става.Ама то виновни са синоптиците – като казаха „тропическа жега” и само мисълта за нея те отнася в прегръдките на планината с нежното галене на прохладата, блясъка на задължителното водно огледало, потната биричка и тръпката на очакването.Не чакахме дълго – в петък по икендия – газ до тенекия и на язовир Батак, а там се заформило едно общество от къмпингуващи ..... да им завиди човек!
Пътят през курорта „Св.Константин” излиза почти до стената, в местноста „Дъното” и след кратка обиколка си избрахме сенчесто местенце с чешма в близост и удобен бряг.
Започна се с бъркане на „манджа” и проучване на дъното с фидера.Тук вече разочарование .... три пояса с водорасли, на разстояние през десетина метра на дълбочина около 3 метра, веднага последвани от по-дълбоки пропадания.Че там се навърта риба е ясно, ама как ще я прекарам през водораслите? Помислих да сглобявам „мач”, ама и там проблема си стои, той рибока като го боцне куката пак във водораслите ще се натири.Смених шпулата с по-дебелото влакно /0.20/, пак вързване, повод, троика шарени цръвци с гарнитура царевичка и на около 50 метра.
Няколко едри „Баташки” костура разтресваха връхчето и ги вадех с перука от водорасли.После махнах червеите за да търся по-миролюбивите рибки , но успях да закова само няколко едри перки.При всяко мушване в растителността влакното свиреше като струна.Бързото обиране не можеше да изкара веднага рибока на повърхността.Не скъсах, въпреки понякога хамалските изпълнения.
То апарата си остана в къщи, ама с телефона това успях да щракна:
Сина ги мореше 20 метра от мен с директния в една малка дупка, след обилно захранване, а жената чакаше да чуе звънче от пружината, ама остана с очакването и малко тен:
Балкан,балкан, ама и тук жега!Що пък да не се разхладя малко?
В събота, станахме малко по-рано за да опипаме едно язовирче за час-два, преди да напече.Информация за рибното богатство имахме от сорта:
„Вчера, на жива рибка, към 40 кила каракуди фанах!”
„Шарани по 5 кила, ама на дълбоко, ... почти на 1 метър и каракуди, ама те искат много чакане!”
Те тоя образ, дето лъжеше на всяка втора дума, ми описа и язовира и пътя до него.Как да тръгна? „Обади се на приятел” беше жокера, който се оказа полезен и газ ... та там.
А там на брега ври от слънчевки ... .Гьола обаче се оказа изцяло скалист с рязко пропадане в близост до брега.Фидера ми изяде 40 минути, а после един възрастен колега до мен три пъти го оплете с опитите да хвърля на рибка за костур.След яко взиране се отказах и си разпънах един директен отпреди 10-тина години, да види и той бял свят.Малии .... бях забравил как тежи, плаче за хидравлика....
Забравих веднага за червеите, защото подаването с директния водеше до моментално улавяне от слънчевките почти във въздуха.Тези гадини се бяха разнесли по цялата повърхност.
На царевичка – три шаранчета – зарибителен материал, който си отиде обратно и двадесетина каракуди, незаслужаващи да бъдат удостоени с честта да посетят живарника.
Е и малко фото:
Най-големия шаран с една каракуда:
Дойде жегата към 9.30 .... и беж
Те така .....
