В събота на Шипочанския залив
Публикувано на: Пон Авг 10, 2009 10:09 am
След кратка уговорка в четвъртък на срещата, Милен /ghost dog/ и Пачо ме чакаха в събота рано-рано пред входа.
И потеглихме.
Не бях ходил на яз. Искър от 3-4 години, когато ми беше единственото до сега ходене де... Тогава колегата Митко сподели с мен един риболовен ден.
Влизайки в ролята на навигатор успях да залутам и объркам компанията поне на 2 пъти
В крайна сметка към 5:35 бяхме край водата,
За съжаление по-дълбоките места бяха заети още от предния ден, а и в тъмното не можахме да се ориентираме за положението под повърхността пред нас.
И се почна бъркане на манджи, слагане на подправки, тя стана една... Ние за малко да теглим една майна на рибите и сами да си заръфаме от захранката
Аз като най-експедитивен разпънах 6-чката... Оф... пред нас беше около 2,5-3m. Равно дъно покрито с водорасли... Това го разбрах малко по-късно де...
Колегата Милен заложи на по-голяма дистанция и успя да прехвърли водораслите. Това даде и ефект почти веднага. Дръпна няколко бързи платички.
Пачо през това време, верен на спинингистаката си натура, хукна с пръчлето и кутийката със самоделки да излавя костурите.
Резултатът от първия му поход бяха 1-2 пуристки костурчета с големината на самия воблер, достойни за люта завист от последователите на това спининг-течение.
А Милен дръпна още някоя платика, една от които доста добра, 2 хубави таранки и... Рибата оредя и кълването почти приключи.
При мен - нищо! По някое костурле или микороскопични таранчици... Изглежда обраслото дъно си каза думата и потвърди, че платиката обича чисто дъно. Направих аз една подвижна плувка, но... Каръкът си е карък!
А костурът си гонеше...
Не издържахме и 3-мата грабнахме сопичките и запляскаме насам-натам с джилизата и д'ръветата....
Резултатът не закъсня. Излизаха средни и чат-пат добри костури, но и те бяха с доста променливеа активност.
Но двата куриоза тепърва предстояха.
Към края на излета, нешо доста мощно поведе на Милен. Последва почти двуминутна борба под музиката на аванса и колебливи съвети от наша страна... Шаран ли бе това, че така не се измаряше и като наближеше брега пак свърташе и потегляше навътре?
И изведнъж!.... Дълъг зеленикав гръб на черни раета!
Сулка! На мартеничка бели червеи!
И то точно един лакът дълга! С това Милен окончателно ни разби и затвърди позицията на най-добър за деня
Малко по-късно, изглежда поводът му беше се изтощил все пак от борбата със смадока, Милен скъса при засичане на поредната рибка.
Слад малко на мене ми поведе, засичам и... поредният костур. Бръквам да си извадя куката - в усатата му има друго влакно! 25 см повод с вирбел на единия край и грозд шарен червй на другия. Я! На Милеснкия поводът!
И тъй... Трябваше вече да потегляме наобратно.
Получи се доста приятен излет с весела компания. Сега всеки заминава нейде в отпуска и ще съберем "четата" чак през септември.
И потеглихме.
Не бях ходил на яз. Искър от 3-4 години, когато ми беше единственото до сега ходене де... Тогава колегата Митко сподели с мен един риболовен ден.
Влизайки в ролята на навигатор успях да залутам и объркам компанията поне на 2 пъти
В крайна сметка към 5:35 бяхме край водата,
За съжаление по-дълбоките места бяха заети още от предния ден, а и в тъмното не можахме да се ориентираме за положението под повърхността пред нас.
И се почна бъркане на манджи, слагане на подправки, тя стана една... Ние за малко да теглим една майна на рибите и сами да си заръфаме от захранката
Аз като най-експедитивен разпънах 6-чката... Оф... пред нас беше около 2,5-3m. Равно дъно покрито с водорасли... Това го разбрах малко по-късно де...
Колегата Милен заложи на по-голяма дистанция и успя да прехвърли водораслите. Това даде и ефект почти веднага. Дръпна няколко бързи платички.
Пачо през това време, верен на спинингистаката си натура, хукна с пръчлето и кутийката със самоделки да излавя костурите.
Резултатът от първия му поход бяха 1-2 пуристки костурчета с големината на самия воблер, достойни за люта завист от последователите на това спининг-течение.
А Милен дръпна още някоя платика, една от които доста добра, 2 хубави таранки и... Рибата оредя и кълването почти приключи.
При мен - нищо! По някое костурле или микороскопични таранчици... Изглежда обраслото дъно си каза думата и потвърди, че платиката обича чисто дъно. Направих аз една подвижна плувка, но... Каръкът си е карък!
А костурът си гонеше...
Не издържахме и 3-мата грабнахме сопичките и запляскаме насам-натам с джилизата и д'ръветата....
Резултатът не закъсня. Излизаха средни и чат-пат добри костури, но и те бяха с доста променливеа активност.
Но двата куриоза тепърва предстояха.
Към края на излета, нешо доста мощно поведе на Милен. Последва почти двуминутна борба под музиката на аванса и колебливи съвети от наша страна... Шаран ли бе това, че така не се измаряше и като наближеше брега пак свърташе и потегляше навътре?
И изведнъж!.... Дълъг зеленикав гръб на черни раета!
Сулка! На мартеничка бели червеи!
И то точно един лакът дълга! С това Милен окончателно ни разби и затвърди позицията на най-добър за деня
Малко по-късно, изглежда поводът му беше се изтощил все пак от борбата със смадока, Милен скъса при засичане на поредната рибка.
Слад малко на мене ми поведе, засичам и... поредният костур. Бръквам да си извадя куката - в усатата му има друго влакно! 25 см повод с вирбел на единия край и грозд шарен червй на другия. Я! На Милеснкия поводът!
И тъй... Трябваше вече да потегляме наобратно.
Получи се доста приятен излет с весела компания. Сега всеки заминава нейде в отпуска и ще съберем "четата" чак през септември.
