Портата към Небесното царство
Публикувано на: Вто Авг 11, 2009 11:17 pm
Колко странно нещо е кръговрата на времето.
След деня идва нощ, след петъка идва събота...
А съботата по моя кръговрат е ...разходка из небесното царство.
С нетърпение чаках прогнозата за времето с Божана Филипова. Ма не щото девойката е убава, което си е видно и не може да се отрече даже и от дебелите , вечно намръщени и сърдити на нещо лелички, а защото вече бе крайно време дъжда, леещ се цяла седмица да отстъпи място и на Слънчо. поне за един ден, колкото да не ми се наруши кръговрата
.
Хубавата девойка стопли сърцето ми с добри новини и с купчината малки слънца на екрана зад нея.
Веднага стъкмих въдицата, прерових кутията с блесни и воблери, да не би да съм забравил някой и навих часовника за ранни зори.
В никакъв случай не бих искал да изпусна изгрева на Слънцето в Планината:
Огнения диск бавно се издига зад короните на дърветата и бавно пропъжда властващата в тях тъмнина за ужас на пълчищата комари за който няма нищо свято и нападат като обезумели хуни дръзналия да се появи по тъмно. Малко по малко короните на дърветата изсветляват и придобиват успокояващия очите зелен цвят.
След малко от тъмнината изплуват и очертанията на причудливите скали, сякаш изваяни от луд склуптор.
Сред тях отчетливо изпъква Портата:
Две огромни скали извисяващи се от двете страни на тясната пътека, които притискат дръзналите да се проврат през тях.
Дърветата в подножието им създават известно чувство за спокойствие, но колкото по нагоре се катери човек, толкова по призрачен става пейзажа.
Катерейки се не мога да не се замисля за Толкин и неговите призрачни герой. Зад всеки камък ми се привижда я Корубана, я някой орк от охраната на Моргул, а защо ли не и самият Ам Гъл. Тoй също като мен е любител на пъстървите, само дето не ги релиизва.
Мисълта за пъстървите , които ме чакат от другата страна на Портата прогонва от ума ми приказните герой и аз с удвоени сили се катеря между балваните.
Скоро вече се спускам към реката. А тя ме посреща с цялото великолепие на бистрите си води, шумящи между обраслите с мъх камъни и надвесените над водното огледало корони на вековни дървета, които с могъщите си корони пазят от неприятности своето потомство, младите дръвчета бързащи да извисят снага и да надраснат свойте пазители.
Задъхан, с треперещи почти ръце, приготвям въдицата и скоро вече примамките ми нарушават утринната тишина на Планината с цопкането си във спокойните води. Бавно и методично проверявам няколко вира и скоро успявам да уловя две кефалчета, които дори не си правя труда да снимам , а направо хвърлям обратно.
Стигам до Продълговат , тесен вир. Замятам блесната отдалеч, максимално прикрит зад крайбрежния храсталак. Правя няколко тегела по дължината на вира, но без удар. Изправям се и се приближавам до брега. Заставам на един камък и през поляризационните очила се опитвам да прозра до дъното и да открия спотайла се риба. Плясък на няколко метра от мен, до отсрещния бряг, ме кара да насоча вниманието си натам. Забелязвам как двайсетина сантиметрова пъстърва се вдига за да вземе нещо от поворхността. Леко замятам и спускам блесната плътно до шаварите. Първи оборот ... и пръчката ми се сгъна. Рибока напъваше нгоре по течението и ми костваше доста усилия да го обърна. сега пък се устреми надолу. Преминавайки покрай мен, в краката ми почти, различавам тъмните очертания на едра риба. Със сигурност не е тази която видях да се вдига. Надолу вира е по широк , тъй че мога спокойно да маневрирам с пръта и скоро успявам да уморя рибата и да я вдигна на повърхноста. До този момент си мислех че съм закачил едър клен, но на повърхноста лежи прекрасна балканка. Леко я повеждам към кепа и трофеят е мой. Добра риба над 35-37 см.
Вадя апарата и и нащраквам продължителна сесия.
Навеждам се да я пусна, като балансирам на стръмния бряг стремейки се да заснема сцената с една ръка, когато рибата с неподозирана, за изтощението си от престоя на сушата, сила се премята в ръката ми и цопва във водата, без дори да каже довиждане.
Продължавам нагоре по течението и скоро улавам приличен клен:
Пускам го и преминавам на следващия вир. Замятам няколко пъти и сякаш имам едно причукване, но може да е била и закачка. Замятам към отсрещния бряг, но изглежда не прецених силата си, блесната се удря в скалата отсреща и цопва в подножието и. В този момент пръчката е почти изтръгната от ръката ми. Аванса писва , а незнаен звяр се втурва срещу течението. Впрягам всичките си умения и внимателно почвам да придърпвам рибата, като я пазя да не влезе в изобилстващите закачки. Взирам се през очилата, но не мога да я различа в дълбокото. Рибата напъва към дъното и отказва да се подчинява. ЛЕко я придърпвам, сега не е момента да бързам. Докарвам я пред мен и сега вече тя прави опит за скок, но тежкото и тяло едва се подава над водата. Нищо общо с дребните пъстървета, който правят сокове от по 20 санта над водата.
Подлагам кепа , но рибата го забеляязва и пак се втуърва навътре. Но вече е уморена и скоро се предав и поляга на повърхноста, позволявайки ми да я гребна.
Прекрасен трофей:
40+ сантиметрова балканка с уникални, сякаш нарисувани, червени точки обрамчени от по светли кръгове. Отдавна не съм хващал такава и сърцето ми бие до пръсване.
Присядам на тревата и си позволявам кратка почивка.
Мисълта, че едрите риби са се разкълвали обаче не ми дава мира и скоро скачам и пак се отправям нагоре по течението.
Набързо улавям още един кефал:
Стигам до любимия си вир и нетърпеливо замятам. Плувката бавно се носи по течението. После пак и пак и пак. Кълване липсва. Накрая ми писва и решавам да продължа. Правя обаче две крачки и ... изненада.
Забелязвам движение под водата и щом се вглеждам оставам изумен. Мрежа в която се е уловил кефал и две водни костенурки. Хващам вързаното за близкия храст въже на мрежата и скоро вече съм я извлякъл на брега, барабар с половината клони във вира:
Набързо я скатавам на топка, както си е с клоните и я мятам в най-гъстата къпина.
Продължавам напред и още в следващия вир реката реши да ми се отблагодари за жеста и ме награждава с прекрасна балканка , около 30 сантиметра:
Тая отново се релиизна сама, точно по средата на фотосесията и докара тъжна физиономия на лицето ми:
Следва я един дребосък:
После още един:
И така няколко пъти
Отдалечил съм се доста навътре в гората и вече е време да се връщам, тъй че решавам следващата риба да е последна.
И тя не закъснява:
Отново около 30 см.
Удовлетворен прибирам въдицата и бавно се спускам надолу , наслаждавайки се на пищната зеленина на вековната гора.
И накрая малко РЕЗИЛИ:
След деня идва нощ, след петъка идва събота...
А съботата по моя кръговрат е ...разходка из небесното царство.
С нетърпение чаках прогнозата за времето с Божана Филипова. Ма не щото девойката е убава, което си е видно и не може да се отрече даже и от дебелите , вечно намръщени и сърдити на нещо лелички, а защото вече бе крайно време дъжда, леещ се цяла седмица да отстъпи място и на Слънчо. поне за един ден, колкото да не ми се наруши кръговрата
.Хубавата девойка стопли сърцето ми с добри новини и с купчината малки слънца на екрана зад нея.
Веднага стъкмих въдицата, прерових кутията с блесни и воблери, да не би да съм забравил някой и навих часовника за ранни зори.
В никакъв случай не бих искал да изпусна изгрева на Слънцето в Планината:
Огнения диск бавно се издига зад короните на дърветата и бавно пропъжда властващата в тях тъмнина за ужас на пълчищата комари за който няма нищо свято и нападат като обезумели хуни дръзналия да се появи по тъмно. Малко по малко короните на дърветата изсветляват и придобиват успокояващия очите зелен цвят.
След малко от тъмнината изплуват и очертанията на причудливите скали, сякаш изваяни от луд склуптор.
Сред тях отчетливо изпъква Портата:
Две огромни скали извисяващи се от двете страни на тясната пътека, които притискат дръзналите да се проврат през тях.
Дърветата в подножието им създават известно чувство за спокойствие, но колкото по нагоре се катери човек, толкова по призрачен става пейзажа.
Катерейки се не мога да не се замисля за Толкин и неговите призрачни герой. Зад всеки камък ми се привижда я Корубана, я някой орк от охраната на Моргул, а защо ли не и самият Ам Гъл. Тoй също като мен е любител на пъстървите, само дето не ги релиизва.
Мисълта за пъстървите , които ме чакат от другата страна на Портата прогонва от ума ми приказните герой и аз с удвоени сили се катеря между балваните.
Скоро вече се спускам към реката. А тя ме посреща с цялото великолепие на бистрите си води, шумящи между обраслите с мъх камъни и надвесените над водното огледало корони на вековни дървета, които с могъщите си корони пазят от неприятности своето потомство, младите дръвчета бързащи да извисят снага и да надраснат свойте пазители.
Задъхан, с треперещи почти ръце, приготвям въдицата и скоро вече примамките ми нарушават утринната тишина на Планината с цопкането си във спокойните води. Бавно и методично проверявам няколко вира и скоро успявам да уловя две кефалчета, които дори не си правя труда да снимам , а направо хвърлям обратно.
Стигам до Продълговат , тесен вир. Замятам блесната отдалеч, максимално прикрит зад крайбрежния храсталак. Правя няколко тегела по дължината на вира, но без удар. Изправям се и се приближавам до брега. Заставам на един камък и през поляризационните очила се опитвам да прозра до дъното и да открия спотайла се риба. Плясък на няколко метра от мен, до отсрещния бряг, ме кара да насоча вниманието си натам. Забелязвам как двайсетина сантиметрова пъстърва се вдига за да вземе нещо от поворхността. Леко замятам и спускам блесната плътно до шаварите. Първи оборот ... и пръчката ми се сгъна. Рибока напъваше нгоре по течението и ми костваше доста усилия да го обърна. сега пък се устреми надолу. Преминавайки покрай мен, в краката ми почти, различавам тъмните очертания на едра риба. Със сигурност не е тази която видях да се вдига. Надолу вира е по широк , тъй че мога спокойно да маневрирам с пръта и скоро успявам да уморя рибата и да я вдигна на повърхноста. До този момент си мислех че съм закачил едър клен, но на повърхноста лежи прекрасна балканка. Леко я повеждам към кепа и трофеят е мой. Добра риба над 35-37 см.
Вадя апарата и и нащраквам продължителна сесия.
Навеждам се да я пусна, като балансирам на стръмния бряг стремейки се да заснема сцената с една ръка, когато рибата с неподозирана, за изтощението си от престоя на сушата, сила се премята в ръката ми и цопва във водата, без дори да каже довиждане.
Продължавам нагоре по течението и скоро улавам приличен клен:
Пускам го и преминавам на следващия вир. Замятам няколко пъти и сякаш имам едно причукване, но може да е била и закачка. Замятам към отсрещния бряг, но изглежда не прецених силата си, блесната се удря в скалата отсреща и цопва в подножието и. В този момент пръчката е почти изтръгната от ръката ми. Аванса писва , а незнаен звяр се втурва срещу течението. Впрягам всичките си умения и внимателно почвам да придърпвам рибата, като я пазя да не влезе в изобилстващите закачки. Взирам се през очилата, но не мога да я различа в дълбокото. Рибата напъва към дъното и отказва да се подчинява. ЛЕко я придърпвам, сега не е момента да бързам. Докарвам я пред мен и сега вече тя прави опит за скок, но тежкото и тяло едва се подава над водата. Нищо общо с дребните пъстървета, който правят сокове от по 20 санта над водата.
Подлагам кепа , но рибата го забеляязва и пак се втуърва навътре. Но вече е уморена и скоро се предав и поляга на повърхноста, позволявайки ми да я гребна.
Прекрасен трофей:
40+ сантиметрова балканка с уникални, сякаш нарисувани, червени точки обрамчени от по светли кръгове. Отдавна не съм хващал такава и сърцето ми бие до пръсване.
Присядам на тревата и си позволявам кратка почивка.
Мисълта, че едрите риби са се разкълвали обаче не ми дава мира и скоро скачам и пак се отправям нагоре по течението.
Набързо улавям още един кефал:
Стигам до любимия си вир и нетърпеливо замятам. Плувката бавно се носи по течението. После пак и пак и пак. Кълване липсва. Накрая ми писва и решавам да продължа. Правя обаче две крачки и ... изненада.
Забелязвам движение под водата и щом се вглеждам оставам изумен. Мрежа в която се е уловил кефал и две водни костенурки. Хващам вързаното за близкия храст въже на мрежата и скоро вече съм я извлякъл на брега, барабар с половината клони във вира:
Набързо я скатавам на топка, както си е с клоните и я мятам в най-гъстата къпина.
Продължавам напред и още в следващия вир реката реши да ми се отблагодари за жеста и ме награждава с прекрасна балканка , около 30 сантиметра:
Тая отново се релиизна сама, точно по средата на фотосесията и докара тъжна физиономия на лицето ми:
Следва я един дребосък:
После още един:
И така няколко пъти
Отдалечил съм се доста навътре в гората и вече е време да се връщам, тъй че решавам следващата риба да е последна.
И тя не закъснява:
Отново около 30 см.
Удовлетворен прибирам въдицата и бавно се спускам надолу , наслаждавайки се на пищната зеленина на вековната гора.
И накрая малко РЕЗИЛИ:
Дерзай и наслука за все такива хубави моменти!!!
Други думи са излишни друже 
