На свечеряване по Дунав
Публикувано на: Пет Авг 14, 2009 10:11 pm
Работното време е към своя край. Реката ме привлича по начин, който само запален риболовец би могъл да усети.
Приближавам крайната точка, но не мога да не спра и да не снимам великолепната гледка, която се открива пред мен.
Спокойствието се нарушава от някой прегладнял хищник, решил да помисли за запълването на обемите в коремната си кухина.
Броени минути ме разделят от тъмната част от денонощието, но капото е нищо на фона на тези гледки:
И ето - идва момента, който вдига адреналина и шума на сърцето сигурно се чува и от жабите в реката.
Сопата се огъва. Аванса показва, че не се е оплел случайно клон.
Не, не е клон, а причината на всеки следващ излет да отиваме на риболов презаредени.
Ето и близък план:
Комарите започват да не се интересуват от това, с какво съм се мазал срещу тях и започват да налитат стръвно.
Пускам распера и отпрашвам в свински тръс, защото москитите се умножават за секунди.
Приближавам крайната точка, но не мога да не спра и да не снимам великолепната гледка, която се открива пред мен.
Спокойствието се нарушава от някой прегладнял хищник, решил да помисли за запълването на обемите в коремната си кухина.
Броени минути ме разделят от тъмната част от денонощието, но капото е нищо на фона на тези гледки:
И ето - идва момента, който вдига адреналина и шума на сърцето сигурно се чува и от жабите в реката.
Сопата се огъва. Аванса показва, че не се е оплел случайно клон.
Не, не е клон, а причината на всеки следващ излет да отиваме на риболов презаредени.
Ето и близък план:
Комарите започват да не се интересуват от това, с какво съм се мазал срещу тях и започват да налитат стръвно.
Пускам распера и отпрашвам в свински тръс, защото москитите се умножават за секунди.
Пожелавам ти успех и следваштиа пат.
