Три дни в НИКОПОЛ - бири и риби
Публикувано на: Нед Авг 16, 2009 11:32 pm
Здравейте, Колеги,
Преди няколко дни моя приятел Синан ме покани на панаир в Никопол. Празникът се чества всяка година и съвпада с църковния празник "успение богородично". Люлки, въртележки и сергии, кебапчета цвърчат, състезания по шах и плажен волейбол, преплуване на Дунава и... повод да си дам малко отпуск за риболов.
В четвъртък след обяд сложих извинителна табела на ателието и отпраших по направление. Бяхме се наговорили да започнем с вечерен риболов и от колата направо се прехвърлих в лодката.
След минута вече плавахме към близък безименен остров.
Рибките вече бяха започнали да вечерят и Синан първи дръпна едно прилично расперче,
Ники Халов улови кефал /големи спорове бяха за тия дунавски кефали, но е факт че около Никопол ги има в изобилие/,
и аз не останах по-назад с един млад распер.
На това място едра риба удари в краката на Ники Халов, но не успя да я вземе...
Вечерите през Август са къси, прибрахме се, ударихме по няколко бири на сладка приказка и на заранта някак успяхме да се събудим точно в уговорения час – 6. Кафе машини в Никопол има на всяко кьоше, така че събуждането бе подсилено с двойна доза. Натоварихме багажите и поехме по реката.
Първа спирка беше затон на островна група, с няколко ръкава.
Мястото беше много закътано, рибите спокойни и веднага започнах да дърпам распери от различни калибри.
Улових десетина, когато изтрещя от къса дистанция първата сериозна риба. Нямаше много място за разходка и бързо се кротна в краката ми.
Изтеглих се към една паднала върба и в близост излязоха няколко кефала от този калибър,
А плътно в брега ме взеха две такива щуклета.
След някое време стана ясно, че тук няма условия за групиране на едри риби и продължихме към следващия остров.
Късата пясъчна ивица която бяхме набелязали беше задръстена от довлечени дънери и клони. Избрахме подходящи позиции с оглед по-големи шансове за вадене на евентуална по-сериозна риба, но закачките бяха толкова много, че това по-скоро щеше да става на магия. Нямаше никакво място за разиграване, взех пръчката на 14-56 гр, плетено 14 либри и поставих блесна Мепс Лонгкаст № 4.
След няколко подавания пред един дънер на скорост ме взе двулитров распер. Успях със сила да го придърпам пред закачката и след минута беше мой.
Мястото граничеше с праг и след малко упорство взех още един от същата позиция.
Веднага след него още един добър распер.
Следващият обаче се оказа по-бърз, заби рязко в чукана и се оплете. Опитах да го оставя сам да излезе, което влоши положението, после пробвах със сила да го изтегля в резултат на което блесната се заби в клоните и след няколко тласъка рибата се откачи.
Както става винаги с расперите – нямаш право на грешка. Можеш да ги вадиш един след друг докато изтървеш един. След това се разбягват.
Поскитахме по островите, поокъпахме се и се върнахме в града.
Вечерта имаше тържества, купон, приятна компания и много, много бира...
На сутринта – СЪБОТА се поуспахме, беше излязъл остър ветрец, но решихме да проверим дали са се завърнали нашите бухалки.
Синан предположи, че са се изтеглили встрани и веднага хвана един литров распер.
За жалост вторият се откачи и се наложи да оставим мястото да почине.
Следващата дестинация беше блато във вътрешността на остров, където се надявахме да вземем щука. За жалост в момента бяха нацъфтяли повърхностни водорасли и затрудняваха риболова. Въпреки това имах подгонване, а Синан откачи добра щука.
Проверихме още няколко перспективни места и пак се върнахме на расперския остров.
Още с първите подавания ми удари добра риба. Всъщност ни удариха едновременно, като тази на Синан беше много, много по-голяма. Потегли мощно и след десетина секунди необяснимо как се откачи. Моята, след няколко инфарктни тигела към закачките успях да извадя.
Следващата риба ме затрудни масимално. Влезе в клоните на паднало дърво и се наложи светкавично да хвърля раницата и колана с документите. Нагазих и я измъкнах преди да успее да се откачи
Синан беше много разочарован от изтърваната риба и дребните расперчета не го радват...
Имахме още някакви почуквания, но последните бяха гръмотевици от приближаваща буря.
Събрахме багажа и отплавахме към града, но дъждът все пак ни застигна...
Така завърши моето гостуване в Никопол. Имаше от всичко по много - приятели, настроение, панаир, пиене и разбира се риби...
Преди няколко дни моя приятел Синан ме покани на панаир в Никопол. Празникът се чества всяка година и съвпада с църковния празник "успение богородично". Люлки, въртележки и сергии, кебапчета цвърчат, състезания по шах и плажен волейбол, преплуване на Дунава и... повод да си дам малко отпуск за риболов.
В четвъртък след обяд сложих извинителна табела на ателието и отпраших по направление. Бяхме се наговорили да започнем с вечерен риболов и от колата направо се прехвърлих в лодката.
След минута вече плавахме към близък безименен остров.
Рибките вече бяха започнали да вечерят и Синан първи дръпна едно прилично расперче,
Ники Халов улови кефал /големи спорове бяха за тия дунавски кефали, но е факт че около Никопол ги има в изобилие/,
и аз не останах по-назад с един млад распер.
На това място едра риба удари в краката на Ники Халов, но не успя да я вземе...
Вечерите през Август са къси, прибрахме се, ударихме по няколко бири на сладка приказка и на заранта някак успяхме да се събудим точно в уговорения час – 6. Кафе машини в Никопол има на всяко кьоше, така че събуждането бе подсилено с двойна доза. Натоварихме багажите и поехме по реката.
Първа спирка беше затон на островна група, с няколко ръкава.
Мястото беше много закътано, рибите спокойни и веднага започнах да дърпам распери от различни калибри.
Улових десетина, когато изтрещя от къса дистанция първата сериозна риба. Нямаше много място за разходка и бързо се кротна в краката ми.
Изтеглих се към една паднала върба и в близост излязоха няколко кефала от този калибър,
А плътно в брега ме взеха две такива щуклета.
След някое време стана ясно, че тук няма условия за групиране на едри риби и продължихме към следващия остров.
Късата пясъчна ивица която бяхме набелязали беше задръстена от довлечени дънери и клони. Избрахме подходящи позиции с оглед по-големи шансове за вадене на евентуална по-сериозна риба, но закачките бяха толкова много, че това по-скоро щеше да става на магия. Нямаше никакво място за разиграване, взех пръчката на 14-56 гр, плетено 14 либри и поставих блесна Мепс Лонгкаст № 4.
След няколко подавания пред един дънер на скорост ме взе двулитров распер. Успях със сила да го придърпам пред закачката и след минута беше мой.
Мястото граничеше с праг и след малко упорство взех още един от същата позиция.
Веднага след него още един добър распер.
Следващият обаче се оказа по-бърз, заби рязко в чукана и се оплете. Опитах да го оставя сам да излезе, което влоши положението, после пробвах със сила да го изтегля в резултат на което блесната се заби в клоните и след няколко тласъка рибата се откачи.
Както става винаги с расперите – нямаш право на грешка. Можеш да ги вадиш един след друг докато изтървеш един. След това се разбягват.
Поскитахме по островите, поокъпахме се и се върнахме в града.
Вечерта имаше тържества, купон, приятна компания и много, много бира...
На сутринта – СЪБОТА се поуспахме, беше излязъл остър ветрец, но решихме да проверим дали са се завърнали нашите бухалки.
Синан предположи, че са се изтеглили встрани и веднага хвана един литров распер.
За жалост вторият се откачи и се наложи да оставим мястото да почине.
Следващата дестинация беше блато във вътрешността на остров, където се надявахме да вземем щука. За жалост в момента бяха нацъфтяли повърхностни водорасли и затрудняваха риболова. Въпреки това имах подгонване, а Синан откачи добра щука.
Проверихме още няколко перспективни места и пак се върнахме на расперския остров.
Още с първите подавания ми удари добра риба. Всъщност ни удариха едновременно, като тази на Синан беше много, много по-голяма. Потегли мощно и след десетина секунди необяснимо как се откачи. Моята, след няколко инфарктни тигела към закачките успях да извадя.
Следващата риба ме затрудни масимално. Влезе в клоните на паднало дърво и се наложи светкавично да хвърля раницата и колана с документите. Нагазих и я измъкнах преди да успее да се откачи
Синан беше много разочарован от изтърваната риба и дребните расперчета не го радват...
Имахме още някакви почуквания, но последните бяха гръмотевици от приближаваща буря.
Събрахме багажа и отплавахме към града, но дъждът все пак ни застигна...
Така завърши моето гостуване в Никопол. Имаше от всичко по много - приятели, настроение, панаир, пиене и разбира се риби...
браво 
Каквото и да се каже ще е малко за страхотния излет 
