Поредната обиколка из страната и .....
Публикувано на: Сря Авг 19, 2009 4:36 pm
Всичко хубаво има край за съжаление - отпуската свърши и работата ме налегна 
Такааа дойде момента в който съм малко по свободен и сядам да драсна некой ред
Естествено началото на август идват Видинлии и отпрашваме на палатки на Приморско - залива Мириус, много съм писал и показвал снимки от това райско кътче, а пък се скапа и флашката на която бяха свалени снимките от апарата .
След едноседмичен престой на морето и само един ден риболов, който беше почти успешен с 4-те заргана, 2-те платерини и неколко иларийки
се прибрахме до Бургас да заредим батериите и в неделя на 09.08. се изстреляхме за връх Триглав - 2100м. над морското равнище, над село Тъжа почти срещу връх Ботев. Жените уговорили по нета хижата за три нощувки и ние с 20-на кила мясо, барбекю, бира и друга храна започнахме да се изкачваме. Според уговорката се стигало с коли до хижата и ние поехме без никакви помисли по черния път към върха - след първия километър бях бесен, след втория изпусках пара кат локомотив, а след третия вече не ми пукаше и без това нямаше къде да обърнем
. И така 17км. на първа скорост едва горе един от туристите "пешкари" каза че този маршрут бил включен в офроуд картата на България 
. Десет минути се пулеха като ни видяха да спираме пред хижата - жигулата на Колю Сървайвъра, Монката с Деу Леганс, Данчо с Еспейса и моя милост с ОРЕЛА - Опел Вектра. По пътя изобщо не ми беше до снимки и за съжаление не може да добиете представа за кошмара от изкачването. Тука са спрели за малко да ме изчакат, но за кратко - бълвах огън и жупел като дракон
Акостирал на поляната пред хижата ми отминаха всички бесове, които ме бяха обхванали до момента, но не за дълго . Оказа се че нищо от договорките по нета не е както е - първо цените по високи, няма хладилник за месото( 20 кила замразено), мишки , хлебарки и паяци в спалнята, а бе кво да ви кажа . Кратък разбор на ситуацията и решението бе взето - беш да ни няма към ВИДИН. Природата страхотна, въздуха чист всичко невероятно 
НО човешкия фактор си каза думата. Момичето с което се уговаряли жените изобщо не се било качвало до хижата иначе праща туристи - баир будали като нас 
.
Речено сторено пали и обратно още 17км. ужас на първа и на спирачки
.
Благополучно излязохме на асфалта до с. Тъжа, естествено имаше и две нарязани гуми от скалите на Еспейса и Вектрата, а по-късно се скъсаха и двете задни пружини на Еспейса.
Към 23.30 бяхме вече седнали на масата в Милчина Лъка
Поспахме и решихме да посетим за N-и път Белоградчик и нашето родно чудо. Ето малко снимки от там
На връщане през Магурата да се разхладим
И пак на маса
Последва ден за пазаруване , но пък следващия беше отреден за риболов . Зареждане на батареята и
дремане - нищо, като не смятам дребосъка на блесна, който Данчо закачи на зазоряване. Нощен разбор за следващия ден и пак на реката, която ни посрещна подобаващо
- процедурата същата зареждане
и реших да пробвам едни клатушки за лефер останали ми от дядо, почти 20см. . На второто замятане току в краката ми на 1.5-2м се закачи те тази хубавица 
.
Снимката е малко светла, затова ето още една от двора
Бях обещал на щерката риба и я взех, все пак си е в нормата 60см. - 1.490кг. На следващото замятане на същото място се обърна още една сладурана, но вече бях изкарал клатушката над водата. По обед събрахме катуна и тръгнахме да се разхладим у Видин на климатичето
естествено с биричка 
Към 18.30 отскочихме пак до реката и мааахме пак блесни и клатушки, но без резултат. Единствено Дунавските комари пожънаха успех с нашите сочни мръвки 
.
Събрахме и сеното
и вече бяхме доволни
Те така мина времето и стана неделя та поехме обратно към морето и пак ............ на работа.
Такааа дойде момента в който съм малко по свободен и сядам да драсна некой ред
Естествено началото на август идват Видинлии и отпрашваме на палатки на Приморско - залива Мириус, много съм писал и показвал снимки от това райско кътче, а пък се скапа и флашката на която бяха свалени снимките от апарата
. След едноседмичен престой на морето и само един ден риболов, който беше почти успешен с 4-те заргана, 2-те платерини и неколко иларийки
се прибрахме до Бургас да заредим батериите и в неделя на 09.08. се изстреляхме за връх Триглав - 2100м. над морското равнище, над село Тъжа почти срещу връх Ботев. Жените уговорили по нета хижата за три нощувки и ние с 20-на кила мясо, барбекю, бира и друга храна започнахме да се изкачваме. Според уговорката се стигало с коли до хижата и ние поехме без никакви помисли по черния път към върха - след първия километър бях бесен, след втория изпусках пара кат локомотив, а след третия вече не ми пукаше и без това нямаше къде да обърнем . И така 17км. на първа скорост едва горе един от туристите "пешкари" каза че този маршрут бил включен в офроуд картата на България . Десет минути се пулеха като ни видяха да спираме пред хижата - жигулата на Колю Сървайвъра, Монката с Деу Леганс, Данчо с Еспейса и моя милост с ОРЕЛА - Опел Вектра. По пътя изобщо не ми беше до снимки и за съжаление не може да добиете представа за кошмара от изкачването. Тука са спрели за малко да ме изчакат, но за кратко - бълвах огън и жупел като дракон Акостирал на поляната пред хижата ми отминаха всички бесове, които ме бяха обхванали до момента, но не за дълго
. Оказа се че нищо от договорките по нета не е както е - първо цените по високи, няма хладилник за месото( 20 кила замразено), мишки , хлебарки и паяци в спалнята, а бе кво да ви кажа . Кратък разбор на ситуацията и решението бе взето - беш да ни няма към ВИДИН. Природата страхотна, въздуха чист всичко невероятно НО човешкия фактор си каза думата. Момичето с което се уговаряли жените изобщо не се било качвало до хижата
иначе праща туристи - баир будали като нас .Речено сторено пали и обратно още 17км. ужас на първа и на спирачки
. Благополучно излязохме на асфалта до с. Тъжа, естествено имаше и две нарязани гуми от скалите на Еспейса и Вектрата, а по-късно се скъсаха и двете задни пружини на Еспейса.
Към 23.30 бяхме вече седнали на масата в Милчина Лъка
Поспахме и решихме да посетим за N-и път Белоградчик и нашето родно чудо. Ето малко снимки от там
На връщане през Магурата да се разхладим
И пак на маса
Последва ден за пазаруване
, но пък следващия беше отреден за риболов . Зареждане на батареята и дремане - нищо, като не смятам дребосъка на блесна, който Данчо закачи на зазоряване. Нощен разбор за следващия ден и пак на реката, която ни посрещна подобаващо
- процедурата същата зареждане
и реших да пробвам едни клатушки за лефер
останали ми от дядо, почти 20см. . На второто замятане току в краката ми на 1.5-2м се закачи те тази хубавица .Снимката е малко светла, затова ето още една от двора
Бях обещал на щерката риба и я взех, все пак си е в нормата 60см. - 1.490кг. На следващото замятане на същото място се обърна още една сладурана, но вече бях изкарал клатушката над водата. По обед събрахме катуна и тръгнахме да се разхладим у Видин на климатичето
естествено с биричка Към 18.30 отскочихме пак до реката и мааахме пак блесни и клатушки, но без резултат. Единствено Дунавските комари пожънаха успех с нашите сочни мръвки .Събрахме и сеното
и вече бяхме доволни
Те така мина времето и стана неделя та поехме обратно към морето и пак ............ на работа.
