Началото на едно хоби
Публикувано на: Сря Авг 19, 2009 9:20 pm
Приказното подводно царство…Много може да се пише за него.Сега във всеки по снабден спортен магазин , макар и с доста средства може да се закупи добра екипировка за подводен риболов. А как беше в началото?- всичко беше в света на направи си сам. Спомням си че през 1966 година почивах на къмпинг “ Перла” до Приморско . Един ден там дойде мой приятел с моторница, която бяхме правили от стъклопласти през пролетта. Той носеше 60 см. Руски харпун с ластици 14мм.х 18 см. , които имаха лоша еластичност, 8 милиметрова стрела с втулка за въжето и връх тройка, много тежък спусък от две звена с шарнир – с две думи възможно най – тромавото оръжие, което може да си представи човек. Мушна го в ръцете ми и каза: опитай, морето е пълно с платерина и кефал. Наистина риба много, идва на 50 сантиметра от върха на харпуна, гледа те любопитно, ти стреляш и… нищо. По късно разбрах ,че с този харпун може да се ловят единствено попчета. Естествено много се запалих и реших да си направя мой харпун, защото тогава просто нямаше от къде да се купи такова нещо. Някои се изхитряваха да си купят от СССР но на Румънската граница обикновено им ги конфискуваха. И така… главата на харпуна за ластиците стана сравнително лесно от 5 милиметра бронзова ламарина на която заварих втулки от бронз – две за ластиците с резба и една по широка за носещата тръба. Тръба от дуралумин се намери от летището в Пловдив от бракуван самолет. Най – голям проблем беше изработването на дръжката… в края на всичките ми усилия се получи една дръжка от 6 пласта 5 милиметра текстолит, които изрязани по подходящ начин и сглобени един върху друг по подходящ начин, образуваха всички празнини за поместване на много елементарен от две звена спусков механизъм от типа на прорязан шарнир. След три години си направих по съвършен 90 сантиметров харпун с 5,5 милиметрова таитянска стрела с дупка на края за въжето, така че тежката втулка беше изхвърлена.Проблем бяха ластиците и първоначално използувах уплътнения от В и К тръбите, чиято еластичност беше много лоша.Наложи се да правя матрица и ето в каучуковия завод в Пазарджик ми направиха едни много добри пъргави ластици.Дръжката вече беше от лят алуминий със звездообразен спусък тип “Бьоша”, който несъмнено е по лек. Вече можеше да се ловят и пелагични риби : кефал, платерина и други. В последствие се стигна до харпун с две стрели: едната със спусък “ Бьоша” а другата със спусък “ Бъбрек”. Двете стрели са разположени едната над харпуна а другата под харпуна а спусъците са разположени един зад друг. Който е стрелял по кефал и платерина знае, колко добра работа върши втората стрела, ако първата не попадне в целта. За останалата екипировка мога да кажа че нямаше топлозащитни неопренови облекла и аз използвах нещо като елече направено от стар плажен дюшек с подплата от парашут. Маската нямаше нос за изравняване на налягането в ушите и така нататък… И все пак малко са хората, които да знаят че първият кефал ударен с харпун в нашето Черно море е през 1952 година от Петър Джидров някъде около Несебър. През 1958 година Борис Сирийски прави добра серия от харпуни ,подпомогнат с вносни ластици от Александър Денков. Първото вътрешно състезание по подводен риболов се провежда през есента на 1968 година. Могат да се споменат много имена на пионерите в подводния риболов в България, но като най- голямо е признаването им в чужбина като на конгреса на КМАС през 1987 година Димитър Минев е избран за вицепрезидент на Световната Комисия по подводен риболов и стрелба по подводна цел. Е приятели с няколко думи това е началото , а за по интересните случаи ,които преживява всеки занимаващ се с подводен риболов ще Ви разкажа следващия път.
.....................................................................................................
Всяко нещо си има цена, за да го постигнем, трябва да я платим!
.....................................................................................................
Всяко нещо си има цена, за да го постигнем, трябва да я платим!
давай още 
