НИКОПОЛ - Риби и Бири - II Серия
Публикувано на: Пон Авг 31, 2009 7:17 pm
Както всеки хубав филм и този има продължение. С главния сценарист две седмици обсъждахме какво да бъде продължението, а самият той проведе кастинг на актьорския състав и статистите. Рузултатите бяха повече от впечатляващи, затова натоварих реквизита и в събота след работа отпраших към Никопол. Народът казва "краставите магарета през девет баира се надушват", та така и ние с моя приятел. Не, че си нямаме Дунав удома, ама някак е по-различно чувството да разделиш кефа с брат. Този път обаче решихме да споделим адреналина с женската половина, която не се наложи да уговаряме дълго.
Времето беше меко и спокойно, намятахме въдиците в лодката и отплавахме към така желаната Мека на расперите - остров Св. Павел.
Пътьом се отбихме за проверка на една характерна точка и веднага взех едно дребно расперче на жълта аглиа лонгкаст.
Това беше добър знак и вече бях убеден, че тая вечер ще направим силен риболов.
Нивото на реката беше спаднало стремително през последните две седмици и се наложи да бутаме...
Такава тишина и спокойствие може да има само на голямата Река.
Бреговете на островите бяха открили дълги плажове, съвсем различни от представата за екстремен риболов.
Това е мястото откъдето очаквахме да се появят рибите.
Не ни посрещна желаното оживление, но въпреки това Ники Халов улови една рибка на клатушка рапала, а малко след това подобна хванах и аз на сребърна аглия лонгкаст.
Междувременно сменях всякакви примамки - воблери, блесни и клатушки. При едно от замятанията пръчката - AVS96HF2 - изпращя и горното коляно експлоадира в средата. Изненадата ми беше огромна, защото с тази пръчка ловя повече от половин година и винаги съм се чувствал много сигурен с нея.
Инцидентът не помрачи обаче трепетното ми очакване. Прехвърлих макарата на резервната - AVS90MHF2 и продължих риболова.
Слънцето упорито падаше към хоризонта, а истинските риби все не идваха.
В момента на залеза изведнъж от дълбините изригнаха расперите. Водата завря, на метър във въздуха хвърчаха уклеи, а след тях летяха огромни хищници излизайки с цял ръст над повърхността. Вакханалията продължи само десетина секунди, които ми се сториха часове, а примамките летяха със скоростта на охлюв.
Моментално ме взе добра риба на Салмо Трил 9 и се дръпнах встрани да я извадя.
След мен Ники Халов изтегли добър распер.
В един момент атаката се повтори. Още по мощна и масова.
Лео закова риба.
В същия миг удари и на мен - клатушка д.а.м. ефзет 16 гр.
Ей това е риболов, викам си - остава и Халов да хване и да ги вадим тримата едновременно...
С настъпването на мрака расперите се прибраха и отстъпиха масто на белите риби. Останахме още малко, Ники откачи една в краката си и се прибрахме в града на бира и картофки.
Спах бързо и мъчително убоден на безброй места от комарите и в мислите ми бяха онези огромни риби които скачаха на острова. Сутринта станахме в 4:30, обърнахме по няколко кафета и потеглихме с лодката. Небето беше покрито с облаци и се появи бръснещ северозападен вятър, който малко поохлади очакванията за успешен риболов. До изгрев слънце нямаше никаква активност. Засилващият се вятър правеше замятането трудно. А заход имаше. Не толкова мощен както вечерта, но няколко едри риби направиха на кайма дребосъка. Оказа се, че не можем да достигнем рибите. Поставих 28 гр. кастмастер и се опитах да направя невъзможното, но насрещен порив отклони примамката и тя цопна доста встрани от набелязаната цел. Започнах да обирам бързо и в този момент се случи това, заради което пропътувах толкова километри. Ударът беше ужасяващ! Сгъна пръчката почти до дръжката и изтегли два пъти аванс. Лео извика "Павле, това е голяма риба!" Наистина расперът се показа до половината на повърхността, дръпна още веднъж юнашки и... се откачи.
Напопържах го до девето коляно, после подкарах производителите на кастмастери, времето и накрая късмета си. Толкова дълго очаквания трофей дойде... и си отиде без да го докоста с ръка...
Междувременно вятърът се усили, Лео и Ники отидоха да ги търсят другаде, а аз останах да упорствам. Съблякох се и нагазих докъдето мога. С голяма мъка успях да взема една рибка на 28 гр спинър, която върна интригата и успокои опънатите ми нерви.
Така до обяд нищо повече не се случи. Накрая Лео пристигна с добрата вест, че е дръпнал две добри риби плюс няколко удара в подветрената част на друг остров и се запътихме натам.
Тук изпълнихме и втората задача, която си бяхме поставили - БАРБЕКЮ.
Наденички...
Пикантни кюфтенца...
И филе от прясноуловена мерлуза с божествен вкус, полято обилно със студена бира.
63 см, 2.120 кг за статистиката на Росен.
След приятната следобедна почивка потърсихме расперите на още едно място. Там на линията на водораслите откачих едно прилично щукле, извадих маломерно друго и изтървах почти до брега добра щука около двете кила. Всичко това на 28 гр. кастмастер, който тотално ме провали днес... а куката не беше случайна - оунър № 2
В крайна сметка, въпреки неуспеха се прибрах в Русе приятно отмалял и безкрайно щастлив. Уловихме общо 9 добри риби, имаше много адреналин и жените се останаха доволни за отделеното внимание, което пък е гаранция, че ще има още много риболови. Трофеят ме чака някъде там... Какво друго му трябва на човек?
Времето беше меко и спокойно, намятахме въдиците в лодката и отплавахме към така желаната Мека на расперите - остров Св. Павел.
Пътьом се отбихме за проверка на една характерна точка и веднага взех едно дребно расперче на жълта аглиа лонгкаст.
Това беше добър знак и вече бях убеден, че тая вечер ще направим силен риболов.
Нивото на реката беше спаднало стремително през последните две седмици и се наложи да бутаме...
Такава тишина и спокойствие може да има само на голямата Река.
Бреговете на островите бяха открили дълги плажове, съвсем различни от представата за екстремен риболов.
Това е мястото откъдето очаквахме да се появят рибите.
Не ни посрещна желаното оживление, но въпреки това Ники Халов улови една рибка на клатушка рапала, а малко след това подобна хванах и аз на сребърна аглия лонгкаст.
Междувременно сменях всякакви примамки - воблери, блесни и клатушки. При едно от замятанията пръчката - AVS96HF2 - изпращя и горното коляно експлоадира в средата. Изненадата ми беше огромна, защото с тази пръчка ловя повече от половин година и винаги съм се чувствал много сигурен с нея.
Инцидентът не помрачи обаче трепетното ми очакване. Прехвърлих макарата на резервната - AVS90MHF2 и продължих риболова.
Слънцето упорито падаше към хоризонта, а истинските риби все не идваха.
В момента на залеза изведнъж от дълбините изригнаха расперите. Водата завря, на метър във въздуха хвърчаха уклеи, а след тях летяха огромни хищници излизайки с цял ръст над повърхността. Вакханалията продължи само десетина секунди, които ми се сториха часове, а примамките летяха със скоростта на охлюв.
Моментално ме взе добра риба на Салмо Трил 9 и се дръпнах встрани да я извадя.
След мен Ники Халов изтегли добър распер.
В един момент атаката се повтори. Още по мощна и масова.
Лео закова риба.
В същия миг удари и на мен - клатушка д.а.м. ефзет 16 гр.
Ей това е риболов, викам си - остава и Халов да хване и да ги вадим тримата едновременно...
С настъпването на мрака расперите се прибраха и отстъпиха масто на белите риби. Останахме още малко, Ники откачи една в краката си и се прибрахме в града на бира и картофки.
Спах бързо и мъчително убоден на безброй места от комарите и в мислите ми бяха онези огромни риби които скачаха на острова. Сутринта станахме в 4:30, обърнахме по няколко кафета и потеглихме с лодката. Небето беше покрито с облаци и се появи бръснещ северозападен вятър, който малко поохлади очакванията за успешен риболов. До изгрев слънце нямаше никаква активност. Засилващият се вятър правеше замятането трудно. А заход имаше. Не толкова мощен както вечерта, но няколко едри риби направиха на кайма дребосъка. Оказа се, че не можем да достигнем рибите. Поставих 28 гр. кастмастер и се опитах да направя невъзможното, но насрещен порив отклони примамката и тя цопна доста встрани от набелязаната цел. Започнах да обирам бързо и в този момент се случи това, заради което пропътувах толкова километри. Ударът беше ужасяващ! Сгъна пръчката почти до дръжката и изтегли два пъти аванс. Лео извика "Павле, това е голяма риба!" Наистина расперът се показа до половината на повърхността, дръпна още веднъж юнашки и... се откачи.
Напопържах го до девето коляно, после подкарах производителите на кастмастери, времето и накрая късмета си. Толкова дълго очаквания трофей дойде... и си отиде без да го докоста с ръка...Междувременно вятърът се усили, Лео и Ники отидоха да ги търсят другаде, а аз останах да упорствам. Съблякох се и нагазих докъдето мога. С голяма мъка успях да взема една рибка на 28 гр спинър, която върна интригата и успокои опънатите ми нерви.
Така до обяд нищо повече не се случи. Накрая Лео пристигна с добрата вест, че е дръпнал две добри риби плюс няколко удара в подветрената част на друг остров и се запътихме натам.
Тук изпълнихме и втората задача, която си бяхме поставили - БАРБЕКЮ.
Наденички...
Пикантни кюфтенца...
И филе от прясноуловена мерлуза с божествен вкус, полято обилно със студена бира.
63 см, 2.120 кг за статистиката на Росен.
След приятната следобедна почивка потърсихме расперите на още едно място. Там на линията на водораслите откачих едно прилично щукле, извадих маломерно друго и изтървах почти до брега добра щука около двете кила. Всичко това на 28 гр. кастмастер, който тотално ме провали днес... а куката не беше случайна - оунър № 2
В крайна сметка, въпреки неуспеха се прибрах в Русе приятно отмалял и безкрайно щастлив. Уловихме общо 9 добри риби, имаше много адреналин и жените се останаха доволни за отделеното внимание, което пък е гаранция, че ще има още много риболови. Трофеят ме чака някъде там... Какво друго му трябва на човек?
Дай боже повече такива излети да правите 