Дългочаканата щука
Публикувано на: Вто Сеп 01, 2009 10:54 am
Здравейте Колеги,
Ще кажете може би: "Е, да ма то на платено не се брои.", но това и за миг няма да помрачи радостта и спомена от емоцията.
И понеже умирам да споделя ето го в няколко реда.
Петък 28.08.2009 20:10 часа - Панчарево. Последни отчаяни замятания с последната ми придобивка - клатушка Mepps Syclops златиста с червено - 12грама.
Щуките активно се подмятват нейде из далечните шафари, карайки сърцето ми да примирам а душата ми почти да крещи от злоба. Сменяме тактиката премествам се на кейчето, което навлиза навътре в хищната част от водоема. 5-6 замятания на границата на шаварите. Поредно мятане, водене около 3-4 метра и.......... уверен удар. Макарата отказа да навива за момент и краката ми поддадоха. Дъха е стаен очаквайки знак - щука или сом. Линията води право пред мен, забила някъде дълбоко и не помръдва - мислите ме водят: "може би сом?!?!?!?!". Злобно опъване и звук от аванса, нещото тръгва бясно в ляво и се показва педя - две над водата. Да, щука е. Аванса вече пее неудържимо. Нов скок - вертикално нагоре - тя е бясна, вира и е тесен. Борба. И пак борда. Още няколко минути борба. Опитвам се да си вдъхна хладнокръвие и най - доброто, на което съм способен при ваденето на риба идва някакси естествено.
Тя е вече в краката ми, видимо уморена, но ме поглежда с цялата злоба останала в умореното и тяло. Поема си дъх и събира сили - бясно тресене и скок, и скок и скок. Говоря й нежно, но това не помага, бесът надделява разума й. Оглеждам се за помощ - няма. Сам с нея - човек срещу щука. Кепа е далеч може би на 5-6 метра от мен. Водя я бавно покрай кея - тя не иска. Хващам кепа и поднасям - о, ужас - малък е да побере охраненото тяло. Ситуацията почва да изглежда безнадеждна. 3, 4 а може би и 5 все неуспешни подлагания на кепа. Дясната ми ръка започва да умалява под тежестта на въдицата. Изчаках малко и видях момента, най - сгодния. Подхванах я откъм главата и тя послушно прибра и остатъка от тялото си в мрежата. След секунди беше в краката ми. Погледа говореше повече от 1000 думи - "Е, надхитри ме и ме пребори, поклон".
Рулетката показа 76 см; а кантара закова 3.8 килограма. Може би един от най-щастливите дни в живота ми.
Ще кажете може би: "Е, да ма то на платено не се брои.", но това и за миг няма да помрачи радостта и спомена от емоцията.
И понеже умирам да споделя ето го в няколко реда.
Петък 28.08.2009 20:10 часа - Панчарево. Последни отчаяни замятания с последната ми придобивка - клатушка Mepps Syclops златиста с червено - 12грама.
Щуките активно се подмятват нейде из далечните шафари, карайки сърцето ми да примирам а душата ми почти да крещи от злоба. Сменяме тактиката премествам се на кейчето, което навлиза навътре в хищната част от водоема. 5-6 замятания на границата на шаварите. Поредно мятане, водене около 3-4 метра и.......... уверен удар. Макарата отказа да навива за момент и краката ми поддадоха. Дъха е стаен очаквайки знак - щука или сом. Линията води право пред мен, забила някъде дълбоко и не помръдва - мислите ме водят: "може би сом?!?!?!?!". Злобно опъване и звук от аванса, нещото тръгва бясно в ляво и се показва педя - две над водата. Да, щука е. Аванса вече пее неудържимо. Нов скок - вертикално нагоре - тя е бясна, вира и е тесен. Борба. И пак борда. Още няколко минути борба. Опитвам се да си вдъхна хладнокръвие и най - доброто, на което съм способен при ваденето на риба идва някакси естествено.
Тя е вече в краката ми, видимо уморена, но ме поглежда с цялата злоба останала в умореното и тяло. Поема си дъх и събира сили - бясно тресене и скок, и скок и скок. Говоря й нежно, но това не помага, бесът надделява разума й. Оглеждам се за помощ - няма. Сам с нея - човек срещу щука. Кепа е далеч може би на 5-6 метра от мен. Водя я бавно покрай кея - тя не иска. Хващам кепа и поднасям - о, ужас - малък е да побере охраненото тяло. Ситуацията почва да изглежда безнадеждна. 3, 4 а може би и 5 все неуспешни подлагания на кепа. Дясната ми ръка започва да умалява под тежестта на въдицата. Изчаках малко и видях момента, най - сгодния. Подхванах я откъм главата и тя послушно прибра и остатъка от тялото си в мрежата. След секунди беше в краката ми. Погледа говореше повече от 1000 думи - "Е, надхитри ме и ме пребори, поклон".
Рулетката показа 76 см; а кантара закова 3.8 килограма. Може би един от най-щастливите дни в живота ми.
