ТРЕВА
Публикувано на: Пет Сеп 04, 2009 9:23 pm
Седя си аз у форума и си чета...
Тук един фанал бели риби, по-нататък друг шарани, трети па с костурите се бил сборил...
И на всите репортажи пише все едно име: Огняново!
А когато и накрая гусин Чируса отиде и фана шаран, та и лин,новата ми любов (Лина де, не Чируса
) не издържах.
Дръннах му една жица за напътствия и...
Рано сутринта вече бех пред риболовния магазин, дето си пазарувам всека седмица. В 6.03ч. А той тъмен и решетка ми се пречка значи. Въпреки че на вратата пише
"РАБОТНО ВРЕМЕ 06.00-19.30"
Явно се опитват да ми провалят риболова и да спасят некой и друг огняновски шаран
От отсрещния строеж се показа сънен и рошав, като орангутана де го гледах в една зоологическа градина(ама той май по сресан беше), нощния охранител.
Той ме светна че отваряли къде 6 и 30. Е като им се спи...
Оттам право в Горубляне. Скоро отвориха едно магазинче там и знаех че работи от 4 сутринта. Надявах се да е така. Е, така беше, даже ранобудния продавач се бе разшетал да сменя водата на каракудките. Да направи дома им едно по светло и удобно за живот място дет се вика
Набързо взех едно кило бели. 16 кинта. Може би нощна цена, а може би отново тръгна нагоре.
След кратко мотане из Елин Пелин ( Кой го построй тоя град без ни една табела, бе?) Вече се бех позиционирал на стената на язовира, точно под една табела "Спирането и риболова забранени". За къпането нищо не пишеше , сигурно може, ама ми беше студено да пробвам реакциите на охраната
А язовира един красив. Без нито една вълничка, само кръгове от риби разкъсват заспалата вода тук таме. Идеално огледало за намусените облаци де са се скупчили изотгоре и намръщено се оглеждат, дебнеики да се пусна по черния път и да изсипят сълзите си отгоре му , заточавайки ме на брега.
Да ама аз не съм вчерашен, тоа номер го знам, снощи съм се запознал с метеорологичната обстановка.
Газ нагоре към устието на Раковица.
Оказа се че там асфалтовия път вече не е това което беше и на места асфалта мистериозно е изчезнал, заменен с дълбоки коловози прокарани от изненадани от небесните сълзи колеги.
Е, няма да се връщам обратно. Погледнах заканително нагоре, към облаците, надяваики се да ги уплаша и да задържат струите си и се пуснах към водата.
Посрещна ме доста ниско ниво. Из обраслите с водорасли пличове маршируваха, подобно на гвардеиците пред парламента, когато сменят караула, сиви чапли.
Изсъхнали, сиви клони стърчаха из тинята и за миг си спомних филмите на РЕкс Хънт от австралииските блата, ама тука от ония големи риби не се виждаха, още по малко пък алигатори.
Стигам до края на пътя и ме посреща мила родна картинка. Въдица до въдица, бивак до бивака, пушеци от огньове, музика и викове. Къв Рекс Хънт, к'ва девствена природа. Тея ора на работа не одат ли, нали е уж работен ден.
Сместих се между два бивака, току до голяма плантация от избуяли водорасли и разпънах панаира.
Набързо хвърлих болонезето, както си беше с речния монтаж, на бял червей и започнах да бъркам храната.
Омесих 3 кила накиснато кюспе, 2 кила "Трапер" за шаран и каракуда, кило галета, кило "Шоколадова бисквита", кило жито, кило накълцана, варена млечна царевица и половинка бели. Отделно оставих за стрелба с прашката кило жито и половинка бели, както и малко царевица.
Докато вършех тая работа успях да запиша и хубава червеноперка:
Наметках десетина топки у водата и се позиционирах у стола с взор вторачен в плувката, поклащаща се леко от къдрещия повърхността на водата вятър. Едва забележимо потрепване наостря сетивата ми. В следващия мопмент плувката уверено поема посока срещу течението. Засечка и приятната тежест на рибата отдолу ме изпълва с блаженство.
Май е време да намокря и кепа:
Е, вече е вътре:
Сносна каракуда проправя пътя към живарника на още свои посестрими (надявам се, де )
Скоро захранката събра рибета и кълванетата зачестиха. Не че бяха много чести , но на фона на унило втренчените в плувките си колеги наоколо си беше повече от добро.
Рибите бяха доста борбени и доста ме разкарваха, правейки разни акробатични номера, по подходящи на пъстърва, преди да успея да ги пусна в живарника:
Върха на болото ми приятно се сгъваше при всяка риба и докарваше сърцетуп в гърдите ми...
...преди да гушна рибата:
Облаците над главата ми обаче взеха да се сгъстяват, в далечината се чуха и глухи гръмотевици и реших че ще е по-добре да събирам, отколкото да рискувам по изораната нива която представляваше пътя.
Няколко снимки с улова:
След което и релииза, за огромно узумление на субектите около мен:
Докато събирах и снимах въдицата бе останала заметната и поредната каракуда не издържа.
Снимка на Последната:
А защо репортажа се нарича "ТРЕВА"?!
Ми ето заради това:
Тук един фанал бели риби, по-нататък друг шарани, трети па с костурите се бил сборил...
И на всите репортажи пише все едно име: Огняново!
А когато и накрая гусин Чируса отиде и фана шаран, та и лин,новата ми любов (Лина де, не Чируса
) не издържах.Дръннах му една жица за напътствия и...
Рано сутринта вече бех пред риболовния магазин, дето си пазарувам всека седмица. В 6.03ч. А той тъмен и решетка ми се пречка значи. Въпреки че на вратата пише
"РАБОТНО ВРЕМЕ 06.00-19.30"
Явно се опитват да ми провалят риболова и да спасят некой и друг огняновски шаран
От отсрещния строеж се показа сънен и рошав, като орангутана де го гледах в една зоологическа градина(ама той май по сресан беше), нощния охранител.
Той ме светна че отваряли къде 6 и 30. Е като им се спи...
Оттам право в Горубляне. Скоро отвориха едно магазинче там и знаех че работи от 4 сутринта. Надявах се да е така. Е, така беше, даже ранобудния продавач се бе разшетал да сменя водата на каракудките. Да направи дома им едно по светло и удобно за живот място дет се вика
Набързо взех едно кило бели. 16 кинта. Може би нощна цена, а може би отново тръгна нагоре.
След кратко мотане из Елин Пелин ( Кой го построй тоя град без ни една табела, бе?) Вече се бех позиционирал на стената на язовира, точно под една табела "Спирането и риболова забранени". За къпането нищо не пишеше , сигурно може, ама ми беше студено да пробвам реакциите на охраната
А язовира един красив. Без нито една вълничка, само кръгове от риби разкъсват заспалата вода тук таме. Идеално огледало за намусените облаци де са се скупчили изотгоре и намръщено се оглеждат, дебнеики да се пусна по черния път и да изсипят сълзите си отгоре му , заточавайки ме на брега.
Да ама аз не съм вчерашен, тоа номер го знам, снощи съм се запознал с метеорологичната обстановка.
Газ нагоре към устието на Раковица.
Оказа се че там асфалтовия път вече не е това което беше и на места асфалта мистериозно е изчезнал, заменен с дълбоки коловози прокарани от изненадани от небесните сълзи колеги.
Е, няма да се връщам обратно. Погледнах заканително нагоре, към облаците, надяваики се да ги уплаша и да задържат струите си и се пуснах към водата.
Посрещна ме доста ниско ниво. Из обраслите с водорасли пличове маршируваха, подобно на гвардеиците пред парламента, когато сменят караула, сиви чапли.
Изсъхнали, сиви клони стърчаха из тинята и за миг си спомних филмите на РЕкс Хънт от австралииските блата, ама тука от ония големи риби не се виждаха, още по малко пък алигатори.
Стигам до края на пътя и ме посреща мила родна картинка. Въдица до въдица, бивак до бивака, пушеци от огньове, музика и викове. Къв Рекс Хънт, к'ва девствена природа. Тея ора на работа не одат ли, нали е уж работен ден.
Сместих се между два бивака, току до голяма плантация от избуяли водорасли и разпънах панаира.
Набързо хвърлих болонезето, както си беше с речния монтаж, на бял червей и започнах да бъркам храната.
Омесих 3 кила накиснато кюспе, 2 кила "Трапер" за шаран и каракуда, кило галета, кило "Шоколадова бисквита", кило жито, кило накълцана, варена млечна царевица и половинка бели. Отделно оставих за стрелба с прашката кило жито и половинка бели, както и малко царевица.
Докато вършех тая работа успях да запиша и хубава червеноперка:
Наметках десетина топки у водата и се позиционирах у стола с взор вторачен в плувката, поклащаща се леко от къдрещия повърхността на водата вятър. Едва забележимо потрепване наостря сетивата ми. В следващия мопмент плувката уверено поема посока срещу течението. Засечка и приятната тежест на рибата отдолу ме изпълва с блаженство.
Май е време да намокря и кепа:
Е, вече е вътре:
Сносна каракуда проправя пътя към живарника на още свои посестрими (надявам се, де
)Скоро захранката събра рибета и кълванетата зачестиха. Не че бяха много чести , но на фона на унило втренчените в плувките си колеги наоколо си беше повече от добро.
Рибите бяха доста борбени и доста ме разкарваха, правейки разни акробатични номера, по подходящи на пъстърва, преди да успея да ги пусна в живарника:
Върха на болото ми приятно се сгъваше при всяка риба и докарваше сърцетуп в гърдите ми...
...преди да гушна рибата:
Облаците над главата ми обаче взеха да се сгъстяват, в далечината се чуха и глухи гръмотевици и реших че ще е по-добре да събирам, отколкото да рискувам по изораната нива която представляваше пътя.
Няколко снимки с улова:
След което и релииза, за огромно узумление на субектите около мен:
Докато събирах и снимах въдицата бе останала заметната и поредната каракуда не издържа.
Снимка на Последната:
А защо репортажа се нарича "ТРЕВА"?!
Ми ето заради това:
