Янтра - яки мрени
Публикувано на: Нед Сеп 06, 2009 7:53 pm
Вчера, събота, 05.09.09 г. направихме приличен излет на Янтра.
Ставане в 6.-, тръгване 6.30, голямо бързане, че ни чакаха 110 км. път, колегата си забравил кутията с белите червеи, та се върнахме, ново тръгване и около 8 ч. пристигнахме.
За наша радост нямаше хора на набелязаното място и се озовахме там. Това е вира:
А тук от по-близо:
Това съм Аз, седнал на един специално докаран от мазата стол, защото не ми се стърчеше нагазил и прав цял ден. Оказа се доста удобен:
Подхранихме с няколко шепи варено "аграрно жито" и всичко беше готово.
С второто хвърляне плувката се спря, натисна и първата мрянка се озова в ръцете ми:
Последва пускане, за да доведе "баба" си:
Друг подобен екзепляр
Доста такива рибета се обаждаха, имаше дори случаи на 3-4 поредни изтичания и на всяко имаше кълване, но "бабата" на малките все още я нямаше. Извадих може би над 10 рибки и чак тогава хванах една мрянка около 300 г., която беше сложена най-после в живарника, нали така се прави...
Редуваха се дребни и по-едри мренки, имаше моменти когато спираше да кълве за по 15-20 мин., но риболова си беше приятен. Колегата Пешо и той се кефеше на хубавото време и постоянното кълване.
Макарата:
Болонезата, Maver 145 MX, много добра пръчка:
По едно време плувката ми спря, потъна все едно, че беше закачка, но... продължи да се движи леко под водата. Последва засечка и усещането, че си закачил камък. Да, ама този камък тръгна да се движи и пое псока надолу и отсрещния бряг. Като ръзви 6-7 м.влакно спря и започна борбата. След около 7-8 мин. на "неравна борба" една красавица се озова в кепа ми. Борбата беше не лека, защото куката е малка, повода тънък, а и бързея, в който хвърлях доста силен. Ето я и нея, явно малката беше викнала баба си:
Голям кеф. След около половин час последва ново кълване, на същото място, но тази риба ми разказа играта. вадил съм я около 20 мин. Дива, борбена, обиколи вира от всякъде. А по едно време се закачи някакво водорасло над съчите ми и то "помогона", като бързея завлече всичко това в съседния вир под мен. По едно време така ме заболя ръката от "напъни", че ми се искаше ако ще къса -да къса, че да си почина. И понеже споменах, че стигнах чак до съседния вир , преследвайки рибата, когато трябваше да я вадя се оказа че кепа ми е горе, на "работното място". Плъзнах рибата по едни водарасли, там беше вече доста плитко, може би 10-тина см. и без проблем с ръка хванах 2-рата "баба мряна". Същата, като първата, но дваш по-борбена. Куката я беше закачила за долната "джука", не знам как влияе това, но предната беше хваната за горната. Ето ме с красавицата, прибирайки се към "моя бързей":
Това е Пешо, току-що "обзавел се" с елитна риба:
Междувременно водата се качи с около 10 см. и при едно от ставанията ми моя стол започна да плува, та се наложи да пошляпам из водата, докато го спра. Но това не изплаши рибите. Кълвяха си постоянно, може би имам пуснати около 50 рибета с размери от 15-25 см. Интересно, че уклеи, попчета и малки други не пипаха. За целия ден да съм хванал 5-6 такива.
Имах още едно дърпане пак на такава голяма мряна, която излезе за стандартните 6-7 мин. Някъде около 2 часа след пладне кълването започна да намалява, явно това разваляне на времето, за което говореха синоптиците предната вечер беше започнало. Продължих да ловя до към 3 часа., събрах въдицата, такъми и т.н. и оставих колегата да похвърля още около час. А аз си играх да правя какви ле не снимки на треви, гьолове, пейзажи и разбира се, на хванатите риби. Ето няколко от тези снимки:
Бойната Астра и част от снаряжението:
Рибите, полегнали до 1,5 литрова бутилка:
По-късно се оказа, че и трите риби са по 58-60 см, 2-те по 1,6 кг, а другата окло 1.4 кг.
Тук в по-близък план:
Ето го Пешо се завръща след цял час, уж 2-3 хвърлянета, та се опекох да го чакам:
...но много доволен:
Ето ме и мен с част от улова:
Погледнахме за последно този ден хубавата река и газ! към дома, за да видим дали ще ни зарадват и нащи футболни национали, така, както го направиха и мрените!
На слука на всички! Времето пак ще се оправи...
Ставане в 6.-, тръгване 6.30, голямо бързане, че ни чакаха 110 км. път, колегата си забравил кутията с белите червеи, та се върнахме, ново тръгване и около 8 ч. пристигнахме.
За наша радост нямаше хора на набелязаното място и се озовахме там. Това е вира:
А тук от по-близо:
Това съм Аз, седнал на един специално докаран от мазата стол, защото не ми се стърчеше нагазил и прав цял ден. Оказа се доста удобен:
Подхранихме с няколко шепи варено "аграрно жито" и всичко беше готово.
С второто хвърляне плувката се спря, натисна и първата мрянка се озова в ръцете ми:
Последва пускане, за да доведе "баба" си:
Друг подобен екзепляр
Доста такива рибета се обаждаха, имаше дори случаи на 3-4 поредни изтичания и на всяко имаше кълване, но "бабата" на малките все още я нямаше. Извадих може би над 10 рибки и чак тогава хванах една мрянка около 300 г., която беше сложена най-после в живарника, нали така се прави...
Редуваха се дребни и по-едри мренки, имаше моменти когато спираше да кълве за по 15-20 мин., но риболова си беше приятен. Колегата Пешо и той се кефеше на хубавото време и постоянното кълване.
Макарата:
Болонезата, Maver 145 MX, много добра пръчка:
По едно време плувката ми спря, потъна все едно, че беше закачка, но... продължи да се движи леко под водата. Последва засечка и усещането, че си закачил камък. Да, ама този камък тръгна да се движи и пое псока надолу и отсрещния бряг. Като ръзви 6-7 м.влакно спря и започна борбата. След около 7-8 мин. на "неравна борба" една красавица се озова в кепа ми. Борбата беше не лека, защото куката е малка, повода тънък, а и бързея, в който хвърлях доста силен. Ето я и нея, явно малката беше викнала баба си:
Голям кеф. След около половин час последва ново кълване, на същото място, но тази риба ми разказа играта. вадил съм я около 20 мин. Дива, борбена, обиколи вира от всякъде. А по едно време се закачи някакво водорасло над съчите ми и то "помогона", като бързея завлече всичко това в съседния вир под мен. По едно време така ме заболя ръката от "напъни", че ми се искаше ако ще къса -да къса, че да си почина. И понеже споменах, че стигнах чак до съседния вир , преследвайки рибата, когато трябваше да я вадя се оказа че кепа ми е горе, на "работното място". Плъзнах рибата по едни водарасли, там беше вече доста плитко, може би 10-тина см. и без проблем с ръка хванах 2-рата "баба мряна". Същата, като първата, но дваш по-борбена. Куката я беше закачила за долната "джука", не знам как влияе това, но предната беше хваната за горната. Ето ме с красавицата, прибирайки се към "моя бързей":
Това е Пешо, току-що "обзавел се" с елитна риба:
Междувременно водата се качи с около 10 см. и при едно от ставанията ми моя стол започна да плува, та се наложи да пошляпам из водата, докато го спра. Но това не изплаши рибите. Кълвяха си постоянно, може би имам пуснати около 50 рибета с размери от 15-25 см. Интересно, че уклеи, попчета и малки други не пипаха. За целия ден да съм хванал 5-6 такива.
Имах още едно дърпане пак на такава голяма мряна, която излезе за стандартните 6-7 мин. Някъде около 2 часа след пладне кълването започна да намалява, явно това разваляне на времето, за което говореха синоптиците предната вечер беше започнало. Продължих да ловя до към 3 часа., събрах въдицата, такъми и т.н. и оставих колегата да похвърля още около час. А аз си играх да правя какви ле не снимки на треви, гьолове, пейзажи и разбира се, на хванатите риби. Ето няколко от тези снимки:
Бойната Астра и част от снаряжението:
Рибите, полегнали до 1,5 литрова бутилка:
По-късно се оказа, че и трите риби са по 58-60 см, 2-те по 1,6 кг, а другата окло 1.4 кг.
Тук в по-близък план:
Ето го Пешо се завръща след цял час, уж 2-3 хвърлянета, та се опекох да го чакам:
...но много доволен:
Ето ме и мен с част от улова:
Погледнахме за последно този ден хубавата река и газ! към дома, за да видим дали ще ни зарадват и нащи футболни национали, така, както го направиха и мрените!
На слука на всички! Времето пак ще се оправи...
Супер мрени браво, представям си как са дърпали, уххххх 
