Риболовни мигове по време на почивка.
Публикувано на: Нед Сеп 06, 2009 10:28 pm
След размисли къде да почиваме семейно избрахме дестинация Вършец. По няколко причини. Там беше братовчетка на жена ми с децата. Наистина може да си почине човек там. И има къде да помяташ въдички. Та от към почивка беше добре, ходихме на един басейн на Спанчевци- много ми хареса . Минерална вода, нито много топла, нито студена. От всякъде заобиколено с красоти, дървете и зеленина. Идеален релакс за семейството. Но аз си откраднах некой друг час и обиколих на два, три пъти близките водоемчета. Първия ден посетих реката, мисля че е Ботуня, на две села след Вършец. Друг път стръвта беше в реката- жабчета, но тази година бяха много редки и почти не лових на стръв. Хванах едно, две кленчета и реших да пробвам на спининг. Активноста на рибата бе вяла, но все пак излъгах 2ве кленчета на мепс-калинка и имах едно празно чукане. Ето ги местата, където лових и рибките на блесна.
Те, не че бяха много, но си отидоха по живо по здраво. Изобщо не си бях взел живарника и пусках рибките на момента.
На следвашия ден дойде мъжа на брадчетката на жена ми и ме заведе на едно язовирче между Враца и Вършец, май Матница се казва. Та отидохме да ловим едри караконджоли, и ловихме. Ето снимки от там.
Те ги мойте риби за 3 часа.
На снимките изглеждат не толко много, ама беха близо 7 кила. Лошото е, че и каракудата се плаша, по 50 ст., ама е срамота. Иначе има много риба в язовирчето. Такова скачане на толупи, амури и шарани не бех виждал скоро. Невероятна гледка. Некои риби се метаха на 1 метър от брега. Но само убаво нема. Към седем като си тръгнахме, дойдоха едни и влезнаха с лодка и три чувала с мрежи. На сутринта ги заварихме да ги прибират и то, едната точно от пред нащо место. Абе гйола си е техех , да си метат мрежите, ама като ти взимат пари поне да ги вадат по рано. Седехме там до към 11 часа, но се излъгаха само четири каракуди, а колегата капо. И решихме да видим има ли риба на едно място наречено Рипалото. Въпреки, че и за там инфото беше , че е гърмяно скоро. Все пак от високо като погледнахме се виждаше риба, лъскаха скобари и кленове пореха повръхноста. Те ви и снимки от това иначе прекрасно място.
Тая е поглед от високо.
А тука сме между скалите с въдици в ръце.
Риба долу не фанах, но изживяването си струваше. Беше величествено. То и въдицата ми не беше за там. Нали бяхме тръгнали към язовира и взех калъфа с болото-6ца и 8мака.С 6 метра въдица изобщо не е уютно долу, та метнах 2-3 пъти и се отказах. Просто си седях и разпусках. Любо излъга 2 маломерни кленчета. Според него наистина е гърмян скоро вира, щото всяка година по това време е имал сполучливи риболови на скобар и клен там. Та това е от мен засега. Мисля да атакувам любимата Струма идната седмица, само времето да не ме изненада. Надявам се да пиша и за там скоро.
Те, не че бяха много, но си отидоха по живо по здраво. Изобщо не си бях взел живарника и пусках рибките на момента.
На следвашия ден дойде мъжа на брадчетката на жена ми и ме заведе на едно язовирче между Враца и Вършец, май Матница се казва. Та отидохме да ловим едри караконджоли, и ловихме. Ето снимки от там.
Те ги мойте риби за 3 часа.
На снимките изглеждат не толко много, ама беха близо 7 кила. Лошото е, че и каракудата се плаша, по 50 ст., ама е срамота. Иначе има много риба в язовирчето. Такова скачане на толупи, амури и шарани не бех виждал скоро. Невероятна гледка. Некои риби се метаха на 1 метър от брега. Но само убаво нема. Към седем като си тръгнахме, дойдоха едни и влезнаха с лодка и три чувала с мрежи. На сутринта ги заварихме да ги прибират и то, едната точно от пред нащо место. Абе гйола си е техех , да си метат мрежите, ама като ти взимат пари поне да ги вадат по рано. Седехме там до към 11 часа, но се излъгаха само четири каракуди, а колегата капо. И решихме да видим има ли риба на едно място наречено Рипалото. Въпреки, че и за там инфото беше , че е гърмяно скоро. Все пак от високо като погледнахме се виждаше риба, лъскаха скобари и кленове пореха повръхноста. Те ви и снимки от това иначе прекрасно място.
Тая е поглед от високо.
А тука сме между скалите с въдици в ръце.
Риба долу не фанах, но изживяването си струваше. Беше величествено. То и въдицата ми не беше за там. Нали бяхме тръгнали към язовира и взех калъфа с болото-6ца и 8мака.С 6 метра въдица изобщо не е уютно долу, та метнах 2-3 пъти и се отказах. Просто си седях и разпусках. Любо излъга 2 маломерни кленчета. Според него наистина е гърмян скоро вира, щото всяка година по това време е имал сполучливи риболови на скобар и клен там. Та това е от мен засега. Мисля да атакувам любимата Струма идната седмица, само времето да не ме изненада. Надявам се да пиша и за там скоро.
Наскубахме си пръскачи за мезе за мача.
хубав излет си направил
А рибата - таранката беше страхотно мезе за бирата. За Рипалото- уникална красота. Трудничко се слиза долу, но си струва усилието.