Йедри, Ямболски...
Публикувано на: Сря Сеп 16, 2009 12:14 am
Да ама не дини, а... риби!!!
И не Йедри, а... средни (или дребни)
Ма както и да е. Поне фанах риби, че след тая изчерпателна информация, де разполагах...
Та отидох значи в Ямбол, на гости на тъщата. Естественно направих и няколко риболова, за по няколко часа. Толкова ми отпуснаха
, че требело на село да се ходи, на гости по роднините... а отпуската кратка, едвам три дена изврънках. Три, три, ама направих шест излета за това време 
Имам си значи аз закачка от предни години с едни разспери и сомета по Тунджата и още първата сутрин, рано рано, дорде всички спят и не са ми намерили работа се изстрелях към реката, въоръжен със спининг и торба вкусни дървении и железарии.
Първия поглед към водата спира дъха. В сумрачното още време водите изглеждат някак тайнствени. Тайнствени са и шумовете от шаварите, оставяни от бързащи да се приберат преди развиделяването животинки и събудени от тях птици, чакащи с нетърпение слънцето. С нетърпение го чакам и аз. Скоро небето , някъде там далеч на изток почервенява и кървавия диск на слънцето се появява.
С треперещи пръсти вадя воблер от кутията и замятам. после пак и пак. Напразно , риби няма. Местя се по надолу по течението, срещу мен двама колеги са нахвърляли дънни. Започвам да замятам, като се старая да не им преча. Замятам предимно покрай брега, та да не закача дънните. Единия колега веднага вади телескоп и след кратко ровене в торбата, започва да обстрелва с миниатюрна блесничка шаварите на моя бряг. Същите покрай който замятам и аз. Явно мисли че знам някаква тайна и се стеми да извади голямата риба преди мен
Оставям го да се мъчи и продължавам надолу. Стигам до голям бързей, в който преди година имах среща с едър разспер. Слагам спинер на СПРО и започвам да замятам в разпенените води. На третото замятане обаче вадя спинера без опашка. Вирбелът се е счупил. А беше чисто нов
Слагам воблер и замятам. Веднага закачвам нещо и след кратка борба вадя трофея:
Парашут:
Мятам още известно време, но без да регистрирам и почукване даже.
Срещам местен колега и присядам на раздумка. От него научавам, че тая година сома никакъв го няма, изпарил се е.
По реката вилнеела банда електричари, които я преграждали с гриб и после влизали с лодката и електроуредите на 500 метра по-нагоре. Каквото не успеят да уловят с кеповете влиза в гриба. Празно няма.
Тая информация съвсем ме отказа да ловя, а и слънцевто вече бе високо, тъй че събрах и се изнесох да пия кафе.
Надвечер реших да убия два часа на канала (или "Циментираната Тунджа" , както казват там).
От София се бях запасил доволно със стръв и захранки:
Царевица, жито, бял червей, хляб, торни и изпънат бял за стрелба с прашката.
Захранката ми бе "Трапер" за шаран и каракуда, примесена с накиснато кюспе, глина, изпънат бял, кълцана млечна царевица и жито:
Едра храна за едри риби. Заметнах няколко топки в средата на канала и веднага станах обект на внимание. Няколко колеги дойдоха при мен да ме питат защо правя това. Според тях кълвало само покрай брега и само на хляб. Не си заслужавало да се хаби скъпа храна, само хляб накисвали. Попитах единия колко е хванал и отговоря бе "Пет каракуди от обяд"
Изстрелях няколко прашки бял върху захраненото петно и още на првото подаване плувката ми потъна. Сносна каракуда бе захапала белия червей. Коплегите се размърмориха , че е късмет и се разпръснаха. ОЩе няколко прашки бял и каракудите се настървиха.
Межвувременно се чух с колегата Gan4ef и се разбрахме да дойде да се видим и да донесе по една бира.
Скоро той пристигна с обещаните бири. Приседнахме на приказка , дорде взе да притъмнява и той трябваше да тръгва. Разбрахме се на другия ден да направим един излет надолу към Елхово.
Изкарах живарника за снимка. Вътре имаше двайсетина каракуди:
Нелош резултат на фона на колегите наоколо. Погледнах ги гордо и изсипах улова обратно.
Рано на следващата сутрин Gan4ef бе на линия и поехме надолу. Доста време избирахме места, почти навсякъде по поречието, където може да влезе автомобил имаше биваци. Стана десет часа , докато се позиционираме. Но поне видяхме хубави, перспективни места за следващи излети.
Те на това място бяхме, над падналотои дърво:
Забърках от същата захранка, пострелях червеи и заметнах.
Gan4ef реши да спинингува и пое надолу по течението.
Аз бях нападнат от пълчища уклеи. Продължих да стрелям червеи с надеждата да се завърти нещо едро и да ги прогони , но не би.
След час Gan4ef се върна и каза че малко по-надолу играела риба. Тъй като бях изкарал вече триисетина уклейки ми бе писнало и решихме да се местим. Застанахме до една върба в средата на реката , която бе образувала островче , под което имаше пясъчна коса.
Заметнах малко захранка и бели и тогава рибата се разскача. Видях че са разспери, които гонят дребосъка на пясъчната коса и извадих спининга. Половин час ги обсрелвах, но не можах да ги излъжа. Явно ме бяха видели. Хванах болото и още на първото изтичане плувката потъна и след засечката върха на въдицата се сви. Сносен кефал не бе издържал на лакомството от грозд бели.
Хвърлих още шепа червеи и кефалите закълваха.
За съжаление след час трябваше да тръгваме, но за този час извадихме някой и друг кефал:
Те го и Gan4ef:
След фотосесията рибите бяха пуснати обратно да растат:
На следващата сутрин реших да ги търся отново, само че в самия град.
Избрах си началото на вир, точно под мазен, дълбок бързей. Заметнах захранка и започнах да изтичам. Първата риба изненадващо бе каракуда. После се обадиха и няколко бабушки и още една каракуда, след което дойдоха дребни кефалчета и накрая ме изненадаха морунашите. Тъкмо рибите се разкълваха и ми се обадиха да се прибирам, ще ходим на село. Нащраках една фотосесия със самоснимачката, ма нещо не прецених май височината и живарника го няма.
Само една снимка що годе биваше:
Те и още една, да не кажете че лъжа
Вечерта реших пак да ги мъча на същото място, но този път в бързея. Надявах се там да са се концентрирали морунашите.
Захранката ми бе идентична като сутринта, само че смених кюспето с едро смляна царевица, от фуражомелка. Имаше полза от ходенето ми на село
Да обаче от морунашите нямаше и следа. Извадих само два. Изненадващо и в бързея имаше каракуди и бабушки, но и по-едри кленове.
Захранката ми обаче ме изненада с това:
Тъкмо си мислех че мряна на Тунджа не съм вадил никога , когато реката ме дари с още една, само че доста по добра:
Може да нямаше 30 сантиметра, но определено ги гонеше.
И така няколко пъти:
Щом обаче се здрачи кълването прекъсна изведнъж.
За трите часа преди стъмването бях успял да уловя 3-4 кила разнообразна риба тъй че бях доволен:
Последния ми ден от пребиваването ми в Ямбол не успях да се измъкна сутринта, но вечерта отвързах юздите за един бърз риболов на канала.
Повечето места бяха заети, тъй че се наложи да се задоволя с едно от малкото свободни. ОКаза се че пред мен е доста плитко и каракуди не успях да завъртя, само три се престрашиха да излязат в плича, но за сметка на това бях нападнат от пълчища бабушки. Исках да ги игнорирам и затова товарех куката десятка с 5-6 бели червея, но все пак успях да уловя доста от червеноперите нахалници:
Със съжаление си тръгнах от Ямбол. Хората там са благословени с река която тече посред града, канали и притоци на една ръка разстояние. Надявам се следващата година да успея да отделя повече време в изучаването на тези чудни местенца!
И не Йедри, а... средни (или дребни)
Ма както и да е. Поне фанах риби, че след тая изчерпателна информация, де разполагах...
Та отидох значи в Ямбол, на гости на тъщата. Естественно направих и няколко риболова, за по няколко часа. Толкова ми отпуснаха
, че требело на село да се ходи, на гости по роднините... а отпуската кратка, едвам три дена изврънках. Три, три, ама направих шест излета за това време Имам си значи аз закачка от предни години с едни разспери и сомета по Тунджата и още първата сутрин, рано рано, дорде всички спят и не са ми намерили работа се изстрелях към реката, въоръжен със спининг и торба вкусни дървении и железарии.
Първия поглед към водата спира дъха. В сумрачното още време водите изглеждат някак тайнствени. Тайнствени са и шумовете от шаварите, оставяни от бързащи да се приберат преди развиделяването животинки и събудени от тях птици, чакащи с нетърпение слънцето. С нетърпение го чакам и аз. Скоро небето , някъде там далеч на изток почервенява и кървавия диск на слънцето се появява.
С треперещи пръсти вадя воблер от кутията и замятам. после пак и пак. Напразно , риби няма. Местя се по надолу по течението, срещу мен двама колеги са нахвърляли дънни. Започвам да замятам, като се старая да не им преча. Замятам предимно покрай брега, та да не закача дънните. Единия колега веднага вади телескоп и след кратко ровене в торбата, започва да обстрелва с миниатюрна блесничка шаварите на моя бряг. Същите покрай който замятам и аз. Явно мисли че знам някаква тайна и се стеми да извади голямата риба преди мен
Оставям го да се мъчи и продължавам надолу. Стигам до голям бързей, в който преди година имах среща с едър разспер. Слагам спинер на СПРО и започвам да замятам в разпенените води. На третото замятане обаче вадя спинера без опашка. Вирбелът се е счупил. А беше чисто нов
Слагам воблер и замятам. Веднага закачвам нещо и след кратка борба вадя трофея:
Парашут:
Мятам още известно време, но без да регистрирам и почукване даже.
Срещам местен колега и присядам на раздумка. От него научавам, че тая година сома никакъв го няма, изпарил се е.
По реката вилнеела банда електричари, които я преграждали с гриб и после влизали с лодката и електроуредите на 500 метра по-нагоре. Каквото не успеят да уловят с кеповете влиза в гриба. Празно няма.
Тая информация съвсем ме отказа да ловя, а и слънцевто вече бе високо, тъй че събрах и се изнесох да пия кафе.
Надвечер реших да убия два часа на канала (или "Циментираната Тунджа" , както казват там).
От София се бях запасил доволно със стръв и захранки:
Царевица, жито, бял червей, хляб, торни и изпънат бял за стрелба с прашката.
Захранката ми бе "Трапер" за шаран и каракуда, примесена с накиснато кюспе, глина, изпънат бял, кълцана млечна царевица и жито:
Едра храна за едри риби. Заметнах няколко топки в средата на канала и веднага станах обект на внимание. Няколко колеги дойдоха при мен да ме питат защо правя това. Според тях кълвало само покрай брега и само на хляб. Не си заслужавало да се хаби скъпа храна, само хляб накисвали. Попитах единия колко е хванал и отговоря бе "Пет каракуди от обяд"
Изстрелях няколко прашки бял върху захраненото петно и още на првото подаване плувката ми потъна. Сносна каракуда бе захапала белия червей. Коплегите се размърмориха , че е късмет и се разпръснаха. ОЩе няколко прашки бял и каракудите се настървиха.
Межвувременно се чух с колегата Gan4ef и се разбрахме да дойде да се видим и да донесе по една бира.
Скоро той пристигна с обещаните бири. Приседнахме на приказка , дорде взе да притъмнява и той трябваше да тръгва. Разбрахме се на другия ден да направим един излет надолу към Елхово.
Изкарах живарника за снимка. Вътре имаше двайсетина каракуди:
Нелош резултат на фона на колегите наоколо. Погледнах ги гордо и изсипах улова обратно.
Рано на следващата сутрин Gan4ef бе на линия и поехме надолу. Доста време избирахме места, почти навсякъде по поречието, където може да влезе автомобил имаше биваци. Стана десет часа , докато се позиционираме. Но поне видяхме хубави, перспективни места за следващи излети.
Те на това място бяхме, над падналотои дърво:
Забърках от същата захранка, пострелях червеи и заметнах.
Gan4ef реши да спинингува и пое надолу по течението.
Аз бях нападнат от пълчища уклеи. Продължих да стрелям червеи с надеждата да се завърти нещо едро и да ги прогони , но не би.
След час Gan4ef се върна и каза че малко по-надолу играела риба. Тъй като бях изкарал вече триисетина уклейки ми бе писнало и решихме да се местим. Застанахме до една върба в средата на реката , която бе образувала островче , под което имаше пясъчна коса.
Заметнах малко захранка и бели и тогава рибата се разскача. Видях че са разспери, които гонят дребосъка на пясъчната коса и извадих спининга. Половин час ги обсрелвах, но не можах да ги излъжа. Явно ме бяха видели. Хванах болото и още на първото изтичане плувката потъна и след засечката върха на въдицата се сви. Сносен кефал не бе издържал на лакомството от грозд бели.
Хвърлих още шепа червеи и кефалите закълваха.
За съжаление след час трябваше да тръгваме, но за този час извадихме някой и друг кефал:
Те го и Gan4ef:
След фотосесията рибите бяха пуснати обратно да растат:
На следващата сутрин реших да ги търся отново, само че в самия град.
Избрах си началото на вир, точно под мазен, дълбок бързей. Заметнах захранка и започнах да изтичам. Първата риба изненадващо бе каракуда. После се обадиха и няколко бабушки и още една каракуда, след което дойдоха дребни кефалчета и накрая ме изненадаха морунашите. Тъкмо рибите се разкълваха и ми се обадиха да се прибирам, ще ходим на село. Нащраках една фотосесия със самоснимачката, ма нещо не прецених май височината и живарника го няма.
Само една снимка що годе биваше:
Те и още една, да не кажете че лъжа
Вечерта реших пак да ги мъча на същото място, но този път в бързея. Надявах се там да са се концентрирали морунашите.
Захранката ми бе идентична като сутринта, само че смених кюспето с едро смляна царевица, от фуражомелка. Имаше полза от ходенето ми на село
Да обаче от морунашите нямаше и следа. Извадих само два. Изненадващо и в бързея имаше каракуди и бабушки, но и по-едри кленове.
Захранката ми обаче ме изненада с това:
Тъкмо си мислех че мряна на Тунджа не съм вадил никога , когато реката ме дари с още една, само че доста по добра:
Може да нямаше 30 сантиметра, но определено ги гонеше.
И така няколко пъти:
Щом обаче се здрачи кълването прекъсна изведнъж.
За трите часа преди стъмването бях успял да уловя 3-4 кила разнообразна риба тъй че бях доволен:
Последния ми ден от пребиваването ми в Ямбол не успях да се измъкна сутринта, но вечерта отвързах юздите за един бърз риболов на канала.
Повечето места бяха заети, тъй че се наложи да се задоволя с едно от малкото свободни. ОКаза се че пред мен е доста плитко и каракуди не успях да завъртя, само три се престрашиха да излязат в плича, но за сметка на това бях нападнат от пълчища бабушки. Исках да ги игнорирам и затова товарех куката десятка с 5-6 бели червея, но все пак успях да уловя доста от червеноперите нахалници:
Със съжаление си тръгнах от Ямбол. Хората там са благословени с река която тече посред града, канали и притоци на една ръка разстояние. Надявам се следващата година да успея да отделя повече време в изучаването на тези чудни местенца!
