Дунав 18.09.2009
Публикувано на: Нед Сеп 20, 2009 12:58 pm
Здравейте, колеги
Реших, че е време и аз да напиша нещо конкретно във форума. Стига съм бил само консуматор, все пак редовно съм за риба и има какво да се пише.
Деня е 18.09.2009 г. Алармата звъни в 5.00 часа. Трудно си отварям очите и започвам да мисля само за риби. Септември ми е любимия месец, не само защото тогава съм роден, но и заради хищните риби по Дунава. Ставам и веднага си правя едно силно кафе, излизам на терасата и преценявам времето. Хладно е вече, точно това ми трябва. Пуша 2 цигари, вземам раницата и спининга и съм готов да излитам към реката. Пристигам на мястото, обувам ботушите, слагам още една блуза и скачам в тъмните храсти. След 20 минути съм на брега... още е тъмно. Сглобявам спининга и се чудя кой воблер да сложа... в главата ми се въртят бели риби, трябва да са наоколо. Слагам един двуделен самоделен воблер и започвам да се оглеждам. Паля цигара и гледам пляскането на платиките... по тях се ориентирам какво става в реката. Чувам различно пляскане в тъмнината и веднага мятам натам. Усещам удар почти веднага, който се пренася по тялото ми и ми носи много адреналин. Не бързам, бавно вадя рибата, надявах се да е бяла и така се оказа. Това исках тази година, да хвана бяла риба на самоделка и това е вече факт
Есента е хубаво нещо, носи много изненади. Идва изгрева и започвам да се оглеждам за распери. Но така и не се появиха, като изключим няколко близки атаки и трудни риби. Започвам да сменям воблер след воблер, ловя само на самоделки. Последва нова атака и един мъник се показва от водата. Операцията по спасяването се оказа малко трудна, беше захапал доста злобно, но все пак успях. Ето го и него:
Хладния вятър се усилва и Дунава придобива тъмен цвят. Но на мен ми се лови. Прибирам въдицата и мисля да се върна по-късно. Обичам да нощувам на реката, пък и понеделник пак съм на работа... Звъня на един приятел и му викам хайде на Дунава за бяла риба... нямаше какво да говорим повече. Разбрахме се да тръгваме. Набързо правя багажа, вземам и другите въдици... рядко ги използвам вече с тоя спининг. Към 15 часа сме отново на брега. Хващам си облез за стръв и бързо последва удар на дъно, но неуспешен. Следващия вече е сериозен и след малко размотаване успявам да извадя рибата. Ето я и нея:
Нямаше какво повече да искам. После се хвана едно сомче и още един неуспешен удар. Последваха ракиите, салатите и идеална почивка през нощта на Дунава. На другия ден сериозен вътър и нищо. Но аз съм щастлив, реката е успяла да запази част от богатствата си. Обичам го тоя Дунав!!!
Поздрави и наслука!!!
Реших, че е време и аз да напиша нещо конкретно във форума. Стига съм бил само консуматор, все пак редовно съм за риба и има какво да се пише.
Деня е 18.09.2009 г. Алармата звъни в 5.00 часа. Трудно си отварям очите и започвам да мисля само за риби. Септември ми е любимия месец, не само защото тогава съм роден, но и заради хищните риби по Дунава. Ставам и веднага си правя едно силно кафе, излизам на терасата и преценявам времето. Хладно е вече, точно това ми трябва. Пуша 2 цигари, вземам раницата и спининга и съм готов да излитам към реката. Пристигам на мястото, обувам ботушите, слагам още една блуза и скачам в тъмните храсти. След 20 минути съм на брега... още е тъмно. Сглобявам спининга и се чудя кой воблер да сложа... в главата ми се въртят бели риби, трябва да са наоколо. Слагам един двуделен самоделен воблер и започвам да се оглеждам. Паля цигара и гледам пляскането на платиките... по тях се ориентирам какво става в реката. Чувам различно пляскане в тъмнината и веднага мятам натам. Усещам удар почти веднага, който се пренася по тялото ми и ми носи много адреналин. Не бързам, бавно вадя рибата, надявах се да е бяла и така се оказа. Това исках тази година, да хвана бяла риба на самоделка и това е вече факт
Есента е хубаво нещо, носи много изненади. Идва изгрева и започвам да се оглеждам за распери. Но така и не се появиха, като изключим няколко близки атаки и трудни риби. Започвам да сменям воблер след воблер, ловя само на самоделки. Последва нова атака и един мъник се показва от водата. Операцията по спасяването се оказа малко трудна, беше захапал доста злобно, но все пак успях. Ето го и него:
Хладния вятър се усилва и Дунава придобива тъмен цвят. Но на мен ми се лови. Прибирам въдицата и мисля да се върна по-късно. Обичам да нощувам на реката, пък и понеделник пак съм на работа... Звъня на един приятел и му викам хайде на Дунава за бяла риба... нямаше какво да говорим повече. Разбрахме се да тръгваме. Набързо правя багажа, вземам и другите въдици... рядко ги използвам вече с тоя спининг. Към 15 часа сме отново на брега. Хващам си облез за стръв и бързо последва удар на дъно, но неуспешен. Следващия вече е сериозен и след малко размотаване успявам да извадя рибата. Ето я и нея:
Нямаше какво повече да искам. После се хвана едно сомче и още един неуспешен удар. Последваха ракиите, салатите и идеална почивка през нощта на Дунава. На другия ден сериозен вътър и нищо. Но аз съм щастлив, реката е успяла да запази част от богатствата си. Обичам го тоя Дунав!!!
Поздрави и наслука!!!
