За платики гиганти
Публикувано на: Чет Сеп 24, 2009 10:11 am
Здравейте батковци и чичовци опитни риболовци!!!
Искам да ви разкажа за моя риболовен излет.
От много време всяка вечер моля татко да ме заведе за риба, но той все казва, че това са пълни глупости и не ме води.
Толкова отдавна го моля да ме заведе, че вече не помня от кога, но преди около 8 години изкарах шофьорска книжка и започнах да ходя за риба сам. Така направих и тази събота, 19.09.2009, ден прекрасен за риболов на трофейни платики, а също така и за ядене на солети и дъвчене на дъвки.
Основната цел на излета ми щяха да са дебелите баби платики, които, сигурен съм, живеят в кариерата край село Челопечене.
Приготовленията за риболова започнаха още от петък вечер, направих си 5 линии за директната шестица, сложих му ластик 1.2мм на Сенса и напълних един класьор с кукички. Мама ми направи сандвичи и чай, за да се подкрепям по време на риболова и вече всичко беше готово. Събота рано сутринта се опитах да се измъкна от вкъщи, но мама ме хвана и ме върна да закуся. Направи ми палачинки.
Към 9 часа вече бях на брега на езерото и помпах лодката, а захранката миришеше прекрасно.
В кофата бях забъркал 2.5кг Трапер специал за платика и 1.5кг Трапер езеро.
По-късно щях да добавя и една консерва сладка царевица, заедно със сока, както и около 200грбял червей, повечето изпънат, но и малко свеж, за да мърда и да дразни рибоците.
Лодката беше готова и пристъпих към товаренето на багажа- кофа, въдица и кеп, раница със съндвичи, солети, дъвки и такъми, както и сухата захранка за втората доза.
Явно бях забравил спасителната жилетка, но пък носех неопреновия плуващ костюм за риболов на лед и го намъкнах на половина, за да мога лесно да го дооблека, ако се наложи. Първоначалния план беше да преседя във водата до сутринта на другия ден, тъй че неопрена щеше да ми е много полезен през студените нощни часове.
Първа спирка бяха предварително небелязани дървета на около 300м от нашия бряг и на не по-малко от 150 от отсрещния.
Дълбочината по информация от колега със сонар трябваше да е около 6 метра, а дъното почти равно - условия идеални за дъртите платики. Предполагах, че около корените на дърветата са се образували малки подводни хълмчета и точно в подножието им щях да чакам митичните огромни платики.
Пристигнах на мястото в добро настроение, вързах лодката за две дебели дървета и подредих багажа из лодката и по близките клони. Условията пяха перфектни и нямаше да имам проблеми с риболова в тъмното. Разпънах директния, закачих сондата и премерих дълбочината. Всъщност премерих само най-горните 6 метра, тъй като дъно нямаше ... Добавих към линията още 2 метра, ей така от любопитство, колко всъщност е дълбоко, но пак не стигнах дъното и се отказах от експериментити. Сабрах багажа, сгънах въдицата и кепа и похапвайки солетки се запътих към най-близкото стърчащо дърво с надеждата там да е под 6м дълбоко.
Следващите 4-5 места, които пробвах също се оказаха твърде дълбоки и се принудих да греба до другия край на езерото, където има цели потопени гори от брезички и със сигурност щях да стигна до дъното.
По път към брезите минах покрай 3 острова в средата на водоема и спрях за снимки и почивка. Бреговете на островите са почти отвесни и на 6м директен дълбочината е почти винаги над 6м., тъй че дори не съм се опитвал да ловя.
А ето това е моя пустинен остров
Брезите ме посрещнаха осветени от слънцето. Гледката беше страхотна, но деня напредваше и нямах време за губене, платиките мутанти ме чакаха, а захранката вече имаше нужда от овлажняване.
Вързах се в малка група дървета, отделени на педесетина метра от основната горичка. Под мен дълбочината беше около 5.5м и това напълно ме устройваше. Хвърлих захранката и зачаках първите кълванета. Стръвта беше 3 бели червея на кука №14 Гамакатцу 2210-В вързана на повод 012 и основна от 014мм. Експериментирах с плувка на Колмик, модел, който ползвам за пръв път –Бора-, ако не се лъжа, товароносимост от 1гр.
Плувката се представи перфектно и стоя като закована, дори в силния вятър, който излезе и духа почти цял ден.
Идеята беше след като първите риби дойдат и се настанят върху петното да мина на стръв царевица с торен и да ловя само най-едрите риби.
Поседях около час, а кълването така и не идваше. Сетих се за философията на
Цецо, „ Като не ловим, по-добре да не ловим йедро”
и сложих на куката дебел торен червей и 2 зърна царевица. Не минаха и 5 минути и плувката леко потъна после се показа и почти легна на повърхността. Засичане и телескопа се сгъна, но уви не беше нищо сериозно и на повърхността се появи платичка около 350-400 грама. Напъхах я в живарника и отново зачаках на бял с надеждата да ги подкарам гъсти. Тук е мястото да кажа, че този път носех специален малък живарик, дълъг едва 120см, но все пак целта бяха риби над килограм, а те едва ли са толкова гъсти, че да не ги побера в живарничето.
След първата риба последва нова пауза от около час. През това време пробвах каква ли не стръв, но рибоците или ги нямаше, или категорично отказваха да се хранят.
Излезе силен вятър и риболова почна да става противен, а морската болест ме гонеше по петите, когато плувката отново се повдигна. Засякох с такава сила, че ако беше закачка сигурно щях да скъсам, но имах късмет и извадих повода целия в слуз, а на куката висеше прекрасно изкуствено чене, вероятно но някоя баба платика. До към 3 часа след обяд имах още само едно кълвани, а рибата беше същата, като първата 350-400гр.След нея се предадох и отплавах към колата с подвита опашка.
Разказа стана малко дълъг, но всъщност това е само увода към голямата ми творба „ 60 часа и един шаран”, която ще е на пазара съвсем скоро.
Успех!!
Искам да ви разкажа за моя риболовен излет.
От много време всяка вечер моля татко да ме заведе за риба, но той все казва, че това са пълни глупости и не ме води.
Толкова отдавна го моля да ме заведе, че вече не помня от кога, но преди около 8 години изкарах шофьорска книжка и започнах да ходя за риба сам. Така направих и тази събота, 19.09.2009, ден прекрасен за риболов на трофейни платики, а също така и за ядене на солети и дъвчене на дъвки.
Основната цел на излета ми щяха да са дебелите баби платики, които, сигурен съм, живеят в кариерата край село Челопечене.
Приготовленията за риболова започнаха още от петък вечер, направих си 5 линии за директната шестица, сложих му ластик 1.2мм на Сенса и напълних един класьор с кукички. Мама ми направи сандвичи и чай, за да се подкрепям по време на риболова и вече всичко беше готово. Събота рано сутринта се опитах да се измъкна от вкъщи, но мама ме хвана и ме върна да закуся. Направи ми палачинки.
Към 9 часа вече бях на брега на езерото и помпах лодката, а захранката миришеше прекрасно.
В кофата бях забъркал 2.5кг Трапер специал за платика и 1.5кг Трапер езеро.По-късно щях да добавя и една консерва сладка царевица, заедно със сока, както и около 200грбял червей, повечето изпънат, но и малко свеж, за да мърда и да дразни рибоците.
Лодката беше готова и пристъпих към товаренето на багажа- кофа, въдица и кеп, раница със съндвичи, солети, дъвки и такъми, както и сухата захранка за втората доза.
Явно бях забравил спасителната жилетка, но пък носех неопреновия плуващ костюм за риболов на лед и го намъкнах на половина, за да мога лесно да го дооблека, ако се наложи. Първоначалния план беше да преседя във водата до сутринта на другия ден, тъй че неопрена щеше да ми е много полезен през студените нощни часове.
Първа спирка бяха предварително небелязани дървета на около 300м от нашия бряг и на не по-малко от 150 от отсрещния.
Дълбочината по информация от колега със сонар трябваше да е около 6 метра, а дъното почти равно - условия идеални за дъртите платики. Предполагах, че около корените на дърветата са се образували малки подводни хълмчета и точно в подножието им щях да чакам митичните огромни платики.
Пристигнах на мястото в добро настроение, вързах лодката за две дебели дървета и подредих багажа из лодката и по близките клони. Условията пяха перфектни и нямаше да имам проблеми с риболова в тъмното. Разпънах директния, закачих сондата и премерих дълбочината. Всъщност премерих само най-горните 6 метра, тъй като дъно нямаше ... Добавих към линията още 2 метра, ей така от любопитство, колко всъщност е дълбоко, но пак не стигнах дъното и се отказах от експериментити. Сабрах багажа, сгънах въдицата и кепа и похапвайки солетки се запътих към най-близкото стърчащо дърво с надеждата там да е под 6м дълбоко.
Следващите 4-5 места, които пробвах също се оказаха твърде дълбоки и се принудих да греба до другия край на езерото, където има цели потопени гори от брезички и със сигурност щях да стигна до дъното.
По път към брезите минах покрай 3 острова в средата на водоема и спрях за снимки и почивка. Бреговете на островите са почти отвесни и на 6м директен дълбочината е почти винаги над 6м., тъй че дори не съм се опитвал да ловя.
А ето това е моя пустинен остров
Брезите ме посрещнаха осветени от слънцето. Гледката беше страхотна, но деня напредваше и нямах време за губене, платиките мутанти ме чакаха, а захранката вече имаше нужда от овлажняване.
Вързах се в малка група дървета, отделени на педесетина метра от основната горичка. Под мен дълбочината беше около 5.5м и това напълно ме устройваше. Хвърлих захранката и зачаках първите кълванета. Стръвта беше 3 бели червея на кука №14 Гамакатцу 2210-В вързана на повод 012 и основна от 014мм. Експериментирах с плувка на Колмик, модел, който ползвам за пръв път –Бора-, ако не се лъжа, товароносимост от 1гр.
Плувката се представи перфектно и стоя като закована, дори в силния вятър, който излезе и духа почти цял ден.
Идеята беше след като първите риби дойдат и се настанят върху петното да мина на стръв царевица с торен и да ловя само най-едрите риби.
Поседях около час, а кълването така и не идваше. Сетих се за философията на
Цецо, „ Като не ловим, по-добре да не ловим йедро”
и сложих на куката дебел торен червей и 2 зърна царевица. Не минаха и 5 минути и плувката леко потъна после се показа и почти легна на повърхността. Засичане и телескопа се сгъна, но уви не беше нищо сериозно и на повърхността се появи платичка около 350-400 грама. Напъхах я в живарника и отново зачаках на бял с надеждата да ги подкарам гъсти. Тук е мястото да кажа, че този път носех специален малък живарик, дълъг едва 120см, но все пак целта бяха риби над килограм, а те едва ли са толкова гъсти, че да не ги побера в живарничето.
След първата риба последва нова пауза от около час. През това време пробвах каква ли не стръв, но рибоците или ги нямаше, или категорично отказваха да се хранят.
Излезе силен вятър и риболова почна да става противен, а морската болест ме гонеше по петите, когато плувката отново се повдигна. Засякох с такава сила, че ако беше закачка сигурно щях да скъсам, но имах късмет и извадих повода целия в слуз, а на куката висеше прекрасно изкуствено чене, вероятно но някоя баба платика. До към 3 часа след обяд имах още само едно кълвани, а рибата беше същата, като първата 350-400гр.След нея се предадох и отплавах към колата с подвита опашка.
Разказа стана малко дълъг, но всъщност това е само увода към голямата ми творба „ 60 часа и един шаран”, която ще е на пазара съвсем скоро.
Успех!!
Както и вчера ти казах то батко шаранския не е за всеки 