Montana lake - Шаранджийският рай
Публикувано на: Чет Сеп 24, 2009 10:43 am
След отдалата се възможност за посещения на Монтана и през септември, не ни беше необходимо много да мислим. И така макар и не в пълен състав от първоначалната група
в събота в 16:30 ч. аз Любо и Дани успяхме да застанем на по бира зад въдиците си.



Стратегията ми беше тази




Две въдици на сладко /тофи и банан на Ицо / и две на рибни топчета на различни фирми.Две въдици на плитко около 2-2,50 м и две на 4-4,5 м и всеки ден на местата им въртях ароматите. Първите 16 часа нямаше пипване, но Дани сложи началото на риболова с новият си личен рекорд



След около час и при мен се заформи интрига




И после пак този мушмурок



И така общо 4 удара имах него ден







Любо и той се включи макар и малко нетрадиционно в риболова

И така нещата си дойдоха на мястото, но след около 36 часово мълчане на сигнализаторите.И новият ми личен рекорд за бял амур


И тук вече на след 72 часа отдих дойде и денят на Любо след като се наложи да променим при него на три пъти тактиката и местата на които се получи тази негова супер серия.


Последва още една есетра, но снимката и е на неговия апарат, понеже едновременно с него и аз вадих едната си риба и Ани ми правеше клип с нашето фото.




Ето и желаните снимка


След които го изкъпах целия

И после пак




А така приключи излета ни на Монтана

Много интересен излет.Дани имаше два удар на първата сутрин, но пък личен рекорд, единият не се набоде най-вероятно заради леко олово.Аз имах 8 удара и през всичките дни, 7 отразени и един скъсан повод и то забележете на отпускане и без да усетя риба.Скъсването бе вътре във силиконовия конус на 5 мм от възела на клубчето към вирбела.А на Любо всичките 6 риби му бяха от 14 ч до 23:30 ч на последния ден.Едната му скъса вероятно от протриване на влакното по линията при ваденето на една от предните му риби.
И така риболова приключи с 16 удара и 13 отразени риби.Шаранджийският релакс на този водоем е просто на 100 % и компанията като е добра просто човек се чувства супер.Жалко само че не успяхме да бъдем първоначално замисления състав, но то пък тогава какво ли щеше да бъде. Успяхме да се запознаем и с други колеги с които се сменихме, но засега ще ги запазя в тайна че да не ги тормозите по телефоните
На тръгване всеки първо на ум, а после и на глас каза : ”To be continued”





Стратегията ми беше тази




Две въдици на сладко /тофи и банан на Ицо / и две на рибни топчета на различни фирми.Две въдици на плитко около 2-2,50 м и две на 4-4,5 м и всеки ден на местата им въртях ароматите. Първите 16 часа нямаше пипване, но Дани сложи началото на риболова с новият си личен рекорд



След около час и при мен се заформи интрига




И после пак този мушмурок



И така общо 4 удара имах него ден







Любо и той се включи макар и малко нетрадиционно в риболова

И така нещата си дойдоха на мястото, но след около 36 часово мълчане на сигнализаторите.И новият ми личен рекорд за бял амур


И тук вече на след 72 часа отдих дойде и денят на Любо след като се наложи да променим при него на три пъти тактиката и местата на които се получи тази негова супер серия.


Последва още една есетра, но снимката и е на неговия апарат, понеже едновременно с него и аз вадих едната си риба и Ани ми правеше клип с нашето фото.




Ето и желаните снимка


След които го изкъпах целия

И после пак




А така приключи излета ни на Монтана

Много интересен излет.Дани имаше два удар на първата сутрин, но пък личен рекорд, единият не се набоде най-вероятно заради леко олово.Аз имах 8 удара и през всичките дни, 7 отразени и един скъсан повод и то забележете на отпускане и без да усетя риба.Скъсването бе вътре във силиконовия конус на 5 мм от възела на клубчето към вирбела.А на Любо всичките 6 риби му бяха от 14 ч до 23:30 ч на последния ден.Едната му скъса вероятно от протриване на влакното по линията при ваденето на една от предните му риби.
И така риболова приключи с 16 удара и 13 отразени риби.Шаранджийският релакс на този водоем е просто на 100 % и компанията като е добра просто човек се чувства супер.Жалко само че не успяхме да бъдем първоначално замисления състав, но то пък тогава какво ли щеше да бъде. Успяхме да се запознаем и с други колеги с които се сменихме, но засега ще ги запазя в тайна че да не ги тормозите по телефоните

На тръгване всеки първо на ум, а после и на глас каза : ”To be continued”