Есен, есен, отново е есен...
Публикувано на: Нед Сеп 27, 2009 6:24 pm
Часа и мястото на срещата са до болка познати. Нивото пада, налягането – не. Слънцето и облаците играят вечната игра за надмощие. На разсъмване е добре – бабките се раздвижват на “патерностер” и дълъг повод. След това влиза студената вода. Отрязва. Сменям дистанциите, търся ги. Минавам на “хеликоптер” и успявам да ги лъжа под самия бряг, но са трудни и откачам няколко. Очаквано по-слабо от сутринта. Нивото продължава да пада, а аз се радвам на красивия есенен ден. Пикера отново не ме разочерова. Не са много, но съм доволен.
Обeд е, време е да тръгвам. Оглеждам се още веднъж, облаците са спечелили битката със слънцето, макар и не за дълго. Благодаря на ум за прекрасния ден и красивите рибки. Отново се чувствам жив. Прощална снимка – и се разделяме.
Обeд е, време е да тръгвам. Оглеждам се още веднъж, облаците са спечелили битката със слънцето, макар и не за дълго. Благодаря на ум за прекрасния ден и красивите рибки. Отново се чувствам жив. Прощална снимка – и се разделяме.
На ниво е било.
