Денят на Независимостта
Публикувано на: Пон Сеп 28, 2009 9:53 pm
След хиляди перипетии и трудности/пустата й работа-край няма/,най- после риболов за повече от един ден... :Oops:Да е жив и здрав,който е измислил и други почивни дни,освен събота и неделя,които за мен не са почивни от доста време. 
Бързи приготовления и още по тъмно на път към заветния гьол.След кратък офроуд из нивите и поредно доказателство на неограничените възможности на румънско-френските автомобили пристигнахме благополучно.Набързо багажа,
манджите и т.н, и след минути батареята беше на позиция..
След малко ни включиха отопление и осветление
и вече нямаше причина да не ударя едно "3 в 1" и...още нещо за згряване, предложено от любезния домакин Ицо от Разград.Той и приятелят му/а вече и мой приятел/ бай Митко бяха на гьола от 24 часа,но към момента без успех...Но на мен не ми било писано да пия спокойно кафе с коняче,щото от дяснофланговата гаубица се разнесе здраво пищене :Shock: За 0 секунди и 25 стотни бях при сопата,а след около 10 минути,които ми се видяха цял час, един люспест хубавец беше на брега за снимка.Разбира се, с безценната помощ на колегите-домакини.
Е,коментарите на Ицо и Митака,които вадят 15-20 килограмови амури и шарани за "загрявка" бяха: дребушляк,мушморок....но за мен този почти 9 кг шаро си беше трофей и отгоре
После започна голямото чакане,презареждане,чакане...Нищо...Реших да сменя тактиката
извадих болото и заех позиция на 30-40 м вдясно от групата.Ударът отново не закъсня и....
ей този язовирски доберман дойде за фотосесия..Последваха я 4-5 колежки ,които бяха тръгнали да я търсят.Абсолютен кеф...И после.."печем рогата", както казва един мой приятел и колега от Шумен..
Денят вече е доста къс, и много бързо от къси гащи трябва да се премине на пуловер или шуба.А няма нищо по-хубаво от огъня,особено когато има какво да сложиш в него...
Продължихме на хапка,пийка и лакардийка, разкази за големи риби и големи майсторлъци.А се оказа,че баш големия майстор Бай Митко /с червената шапка/е и рожденик :Drinkers:
Не мигнах цяла нощ,стоях покрай огъня и слушах шарано-толстолобската песен на язовира.Утрото пак ме посрещна със студ и мъгла,но не ми пукаше.Защото поне за няколко часа не мислих за нищо друго ,освен за риболов..И бях на хубаво място с хубави хора.Ей на тоя човек дължа това удоволствие
Безкрайно съм му благодарен,че ме измъкна от сивото,шибано ежедневие и ме направи поне за малко щастлив.
Да живее Независимостта!
Бързи приготовления и още по тъмно на път към заветния гьол.След кратък офроуд из нивите и поредно доказателство на неограничените възможности на румънско-френските автомобили пристигнахме благополучно.Набързо багажа,манджите и т.н, и след минути батареята беше на позиция..
След малко ни включиха отопление и осветление
и вече нямаше причина да не ударя едно "3 в 1" и...още нещо за згряване, предложено от любезния домакин Ицо от Разград.Той и приятелят му/а вече и мой приятел/ бай Митко бяха на гьола от 24 часа,но към момента без успех...Но на мен не ми било писано да пия спокойно кафе с коняче,щото от дяснофланговата гаубица се разнесе здраво пищене :Shock: За 0 секунди и 25 стотни бях при сопата,а след около 10 минути,които ми се видяха цял час, един люспест хубавец беше на брега за снимка.Разбира се, с безценната помощ на колегите-домакини.
Е,коментарите на Ицо и Митака,които вадят 15-20 килограмови амури и шарани за "загрявка" бяха: дребушляк,мушморок....но за мен този почти 9 кг шаро си беше трофей и отгоре
После започна голямото чакане,презареждане,чакане...Нищо...Реших да сменя тактикатаизвадих болото и заех позиция на 30-40 м вдясно от групата.Ударът отново не закъсня и....
ей този язовирски доберман дойде за фотосесия..Последваха я 4-5 колежки ,които бяха тръгнали да я търсят.Абсолютен кеф...И после.."печем рогата", както казва един мой приятел и колега от Шумен..
Денят вече е доста къс, и много бързо от къси гащи трябва да се премине на пуловер или шуба.А няма нищо по-хубаво от огъня,особено когато има какво да сложиш в него...
Продължихме на хапка,пийка и лакардийка, разкази за големи риби и големи майсторлъци.А се оказа,че баш големия майстор Бай Митко /с червената шапка/е и рожденик :Drinkers:
Не мигнах цяла нощ,стоях покрай огъня и слушах шарано-толстолобската песен на язовира.Утрото пак ме посрещна със студ и мъгла,но не ми пукаше.Защото поне за няколко часа не мислих за нищо друго ,освен за риболов..И бях на хубаво място с хубави хора.Ей на тоя човек дължа това удоволствие
Безкрайно съм му благодарен,че ме измъкна от сивото,шибано ежедневие и ме направи поне за малко щастлив.
Да живее Независимостта!
Е на тва му се вика приятен риболов с приятели.Честит ти трофей и много такива излети занапред 
накакъв намек за къмто-кой е язовира? 