Отново балканки или завръщане в Родопите.
Публикувано на: Чет Окт 01, 2009 8:27 am
Малко със закъснение, но нямах време.....
Задаваха се четири почивни дни , а си пуснах и няколко дни отпуска та се заформи дълъг риболов. Въобще не се чудех накъде да поема. Натоварих жената и детето и още в петък престигнах в Девин. Вечерта малко поваля, но това не ме отказа от сутрешният риболов. Заложих на една близка и малка рекичка. Сутринта отново преваляваше та риболова не беше много комфортен и въпреки това имах няколко удара от балканки по блесната. На едно бързуйче даже видях как две балканки се сбутаха коя да лапне блесната та накрая нито едната. Така сутрешният риболов си останах само с разходката. През деня дъжда ту спираше ту почваше, но привечер времето ха да се оправи. Нарамих блеснарката и хоп на една друка река, страхотни места, водата обаче доста позамътена. Поразходих се помятах и хоп отново капо, но този път даже нямах удар. Августовските спомени още ме държаха и не се отчайвах. На другата сутрин се наспах и реших да почакам да се избистрят малко рекичките. Привечер се разходих до една рекичка, която не бях посещавал преди. Водата беше се поизбистрила и предполагаше добър риболов. Още в първия дебел бързей ми удари хубава балканка, но почти веднага се откачи. Това ме обнадежди и продължих нагоре. Малко по - късно отново удар и рибата пак се откачи. Вече малко се изнервих, но продължих нататък. Пак удар и една чудесна балканка ми се откачи в краката и днес не ми беше ден. Помятах още малко и се прибрах с поредното капо. Реших на другата сутрин да посетя старите си места от лятото. Още по тъмно започнах да мятам блесните. На най-страхотните места нямах дори пипане, въпреки че смених няколко блесни. Тъкмо започнах да се отчайвам и ми удари ето тази красавица.
Свирене на аванс няколко скока и легна в кепа. Леко разтреперан забравих за предишните капота и продължих напред . Десетина минути по - късно от един бързей изникна една малко по - голяма от първата и почти до брега леко чукна блесната. Направо щеше да ми се пръсне сърцето. Помятах още малко на същото място , смених и примамките , но повече не я видях . Продължих нагори и успях да излъжа ето тази красавица.
После и още една с подобни размери. Прибрах се, малко почивка и разходка из града със семейството и отново съм на реката. Този път си избрах един участък , който не бях посещавал. Както се казва още с първото хвърляне и закачих една добра балканка, няколко скока и се откачи. До сега не бях виждал такива скокове направо Стефка Костадинова да и завиди. Малко по - късно закъчих и изпуснах още една. Смяна на блесните и продължих да ловя. След това закачих и изтървах още една .......... и още една .....и още една та ги докарах до седем броя. Леко разочарован се прибрах с надеждата на другата сутрин да излъжа Голямата от сутринта. Още по тъмно отново съм на мястото залагам на малко по- голяма блесна. Едно две хвърляния и отново я виждам да атакува блесната и този път не се закачи. Направо щях да получа инфаркт. Но в риболова е така трябва си и късмет. Продължих да ловя и хванах една балканка, а след нея и още една. Реших да си почина ден два и да посетя яз Въча-страхотни отзиви ловели бели риби шарани и какво ли не още. Силно ентусиазиран в четвъртък сутринта заметнах въдиците на язовира. Замятах на какво ли не, но все едно бях заметнал във ваната в къщи. При колегите полужението беше същото.
До обяд хванах два костура и едно маломерно шаранче. На следващият ден малко разходки по Родопските красоти:
и отново стана време за Петнистите красавици. Голямата не ми даваше покой. И този път реших да я пробвам на стръв. За всеки случай си взех и блесните. Въоръжен с дирекна осмица рано, рано и пуснах няколко вкусни хапки точно в кухнята за закуска. Резултат никакъв. Помислих си може пък някой да я е хванал. Но както са казали хората надеждата умира последна пък иТвойта риба друг не може да я хване . Сложих една от малките блесни и започнах да хвърлям. И веднага удар и рибата започна да се мята над водата. Но не беше Голямата. След секунди в ръка държах една маломерка – прошепнах и няколко думи да се оплаче на майка си и я пуснах обратно. Явно беше изпълнила заръката , защото след малко имах удар и улових една чудесна красавица, която доста се помята.
мястото
Бях доволен. Две риби от един малък вир, дори и Голямата да беше там сигурно се беше наплашила. Въпреки това реших да направя едно последно хвърляне. Блесната цопна точно под надвисналият храст в края на бързея и О Чудо! от дълбокото изникна една голяма сянка и удар. Пръчката се сгъна, аванса свири – Голямата беше ударила. Сърцето щеше да ми се пръсне. Скокове, аванс и малко по- късно успях да я вкарам в кепа.
Адреналин голям затова така са ми изкочили очите.
Похвърлях още малко, но за днес ми стигаше. Така завърши този сезон с улова на петнистите красавици.
и още малко снимки:
имаше и такива работи
Задаваха се четири почивни дни , а си пуснах и няколко дни отпуска та се заформи дълъг риболов. Въобще не се чудех накъде да поема. Натоварих жената и детето и още в петък престигнах в Девин. Вечерта малко поваля, но това не ме отказа от сутрешният риболов. Заложих на една близка и малка рекичка. Сутринта отново преваляваше та риболова не беше много комфортен и въпреки това имах няколко удара от балканки по блесната. На едно бързуйче даже видях как две балканки се сбутаха коя да лапне блесната та накрая нито едната. Така сутрешният риболов си останах само с разходката. През деня дъжда ту спираше ту почваше, но привечер времето ха да се оправи. Нарамих блеснарката и хоп на една друка река, страхотни места, водата обаче доста позамътена. Поразходих се помятах и хоп отново капо, но този път даже нямах удар. Августовските спомени още ме държаха и не се отчайвах. На другата сутрин се наспах и реших да почакам да се избистрят малко рекичките. Привечер се разходих до една рекичка, която не бях посещавал преди. Водата беше се поизбистрила и предполагаше добър риболов. Още в първия дебел бързей ми удари хубава балканка, но почти веднага се откачи. Това ме обнадежди и продължих нагоре. Малко по - късно отново удар и рибата пак се откачи. Вече малко се изнервих, но продължих нататък. Пак удар и една чудесна балканка ми се откачи в краката и днес не ми беше ден. Помятах още малко и се прибрах с поредното капо. Реших на другата сутрин да посетя старите си места от лятото. Още по тъмно започнах да мятам блесните. На най-страхотните места нямах дори пипане, въпреки че смених няколко блесни. Тъкмо започнах да се отчайвам и ми удари ето тази красавица.
Свирене на аванс няколко скока и легна в кепа. Леко разтреперан забравих за предишните капота и продължих напред . Десетина минути по - късно от един бързей изникна една малко по - голяма от първата и почти до брега леко чукна блесната. Направо щеше да ми се пръсне сърцето. Помятах още малко на същото място , смених и примамките , но повече не я видях . Продължих нагори и успях да излъжа ето тази красавица.
После и още една с подобни размери. Прибрах се, малко почивка и разходка из града със семейството и отново съм на реката. Този път си избрах един участък , който не бях посещавал. Както се казва още с първото хвърляне и закачих една добра балканка, няколко скока и се откачи. До сега не бях виждал такива скокове направо Стефка Костадинова да и завиди. Малко по - късно закъчих и изпуснах още една. Смяна на блесните и продължих да ловя. След това закачих и изтървах още една .......... и още една .....и още една та ги докарах до седем броя. Леко разочарован се прибрах с надеждата на другата сутрин да излъжа Голямата от сутринта. Още по тъмно отново съм на мястото залагам на малко по- голяма блесна. Едно две хвърляния и отново я виждам да атакува блесната и този път не се закачи. Направо щях да получа инфаркт. Но в риболова е така трябва си и късмет. Продължих да ловя и хванах една балканка, а след нея и още една. Реших да си почина ден два и да посетя яз Въча-страхотни отзиви ловели бели риби шарани и какво ли не още. Силно ентусиазиран в четвъртък сутринта заметнах въдиците на язовира. Замятах на какво ли не, но все едно бях заметнал във ваната в къщи. При колегите полужението беше същото.
До обяд хванах два костура и едно маломерно шаранче. На следващият ден малко разходки по Родопските красоти:
и отново стана време за Петнистите красавици. Голямата не ми даваше покой. И този път реших да я пробвам на стръв. За всеки случай си взех и блесните. Въоръжен с дирекна осмица рано, рано и пуснах няколко вкусни хапки точно в кухнята за закуска. Резултат никакъв. Помислих си може пък някой да я е хванал. Но както са казали хората надеждата умира последна пък иТвойта риба друг не може да я хване . Сложих една от малките блесни и започнах да хвърлям. И веднага удар и рибата започна да се мята над водата. Но не беше Голямата. След секунди в ръка държах една маломерка – прошепнах и няколко думи да се оплаче на майка си и я пуснах обратно. Явно беше изпълнила заръката , защото след малко имах удар и улових една чудесна красавица, която доста се помята.
мястото
Бях доволен. Две риби от един малък вир, дори и Голямата да беше там сигурно се беше наплашила. Въпреки това реших да направя едно последно хвърляне. Блесната цопна точно под надвисналият храст в края на бързея и О Чудо! от дълбокото изникна една голяма сянка и удар. Пръчката се сгъна, аванса свири – Голямата беше ударила. Сърцето щеше да ми се пръсне. Скокове, аванс и малко по- късно успях да я вкарам в кепа.
Адреналин голям затова така са ми изкочили очите.
Похвърлях още малко, но за днес ми стигаше. Така завърши този сезон с улова на петнистите красавици.
и още малко снимки:
имаше и такива работи
Евала, голяма красота и хубав риболов