Октомврийска гонка с кленовете из Дефилето
Публикувано на: Чет Окт 01, 2009 6:31 pm
Привет, Колеги.
Всичко започна във вторник сутринта когата забелязах, че новото St.Croix ме гледа тъжно от ъгъла на стаята. Домиля ми и реших четвъртък отпуск и бегом към дефилето.
Дойде и четвъртък и аз нетърпелив се изстрелях от леглото в 5:00. Кафе на крак и газ към Искъро. С този пуст мой ентусиязъм се озовах на реката в 6:15, когато водата все още не можеше да се види с невъоръжено около. Тогава ми присветна, че лятото е вече отминало и бива малко да почакам да се съмне. Е, подремах в колата в компанията ма г-н Ози Оузбърн и когато вече беше достатъчно ясно да виждам къде стъпвам се отправих към реката. А тя милата ме посрещна така:
Вярвайте ми колеги, ако някой Ви каже, че октомври е ОК да отидеш за риба по къси гащи и тънка блузка се базика с вас
И се започна едно изреждане на всичко по кутиите, но ....
- нещо се превръща в тенденция да съм все капо на това място 
а много го харесвам. Та бягайки от каръка се спрях на моста малко по - надолу. В момента, в който слунцето се показа и .... се появи номер 1:
Не след дълго и номер 2:
И така и така ги бях почнал рекох да видя няма ли нещо по - голямо и ей го на номер 3:
на окомер и налагане с педи бих казал около 32-35см:
след около половин час почти един след друг дойдоха и номер 4 и номер 5:
Реших, че достатъчно съм тарашил този вир и се върнах на изходната точка. Макар упоритото замеряне на всевъзможна сган във водата само затвърдих капото за мястото.
Е, здраве да е. Отпавих се към Своге да почина
, а именно така:
Приключих и с кафето и сега на къде?!?!?!? Мислех да слизам до стадиона в Своге, но нещо се отказах и по съвет на Marco Polo (за което му благодаря) се отправих към Бов.
Слязох до реката и гледката просто ме срази:
какво повече да кажа освен КРАСОТА.
Няколко проучващи замятания и номер 6 се появи за фото сесия:
Обходих вирчето, но освен един празен удар нямаще нищо.
Върнах се отново на мястото където се сборихме със номер 6 и последваха два много добри удара - за съжаление без резултат.
Погледнах си часовника а то станало 3 следобед и София зове. Казах си само още 10-тина замятания като за един последен литров клен, а защо не и митичния и .....
не стана точно така, но ето го и него номер 7 - ентисуазиран младеж, една идея по - голям от воблера
Междувременно завързах нови познанства. По- весело е някак си с компания
И така приключи моя първи (надявам се от няколко поне) октомврийски излет.
Тук искам да благодаря на всички дали мнение за St.Croix пръчките. Въдичката е страшна.
А и щях да забравя първи излет от не знам колко време без да посея по камъни или окича на дърво ни една примамка, така че от където и да погледнете беше
Всичко започна във вторник сутринта когата забелязах, че новото St.Croix ме гледа тъжно от ъгъла на стаята. Домиля ми и реших четвъртък отпуск и бегом към дефилето.
Дойде и четвъртък и аз нетърпелив се изстрелях от леглото в 5:00. Кафе на крак и газ към Искъро. С този пуст мой ентусиязъм се озовах на реката в 6:15, когато водата все още не можеше да се види с невъоръжено около. Тогава ми присветна, че лятото е вече отминало и бива малко да почакам да се съмне. Е, подремах в колата в компанията ма г-н Ози Оузбърн и когато вече беше достатъчно ясно да виждам къде стъпвам се отправих към реката. А тя милата ме посрещна така:
Вярвайте ми колеги, ако някой Ви каже, че октомври е ОК да отидеш за риба по къси гащи и тънка блузка се базика с вас
И се започна едно изреждане на всичко по кутиите, но ....
- нещо се превръща в тенденция да съм все капо на това място а много го харесвам. Та бягайки от каръка се спрях на моста малко по - надолу. В момента, в който слунцето се показа и .... се появи номер 1:Не след дълго и номер 2:
И така и така ги бях почнал рекох да видя няма ли нещо по - голямо и ей го на номер 3:
на окомер и налагане с педи бих казал около 32-35см:
след около половин час почти един след друг дойдоха и номер 4 и номер 5:
Реших, че достатъчно съм тарашил този вир и се върнах на изходната точка. Макар упоритото замеряне на всевъзможна сган във водата само затвърдих капото за мястото.
Е, здраве да е. Отпавих се към Своге да почина
, а именно така:Приключих и с кафето и сега на къде?!?!?!? Мислех да слизам до стадиона в Своге, но нещо се отказах и по съвет на Marco Polo (за което му благодаря) се отправих към Бов.
Слязох до реката и гледката просто ме срази:
какво повече да кажа освен КРАСОТА.
Няколко проучващи замятания и номер 6 се появи за фото сесия:
Обходих вирчето, но освен един празен удар нямаще нищо.
Върнах се отново на мястото където се сборихме със номер 6 и последваха два много добри удара - за съжаление без резултат.
Погледнах си часовника а то станало 3 следобед и София зове. Казах си само още 10-тина замятания като за един последен литров клен, а защо не и митичния и .....
не стана точно така, но ето го и него номер 7 - ентисуазиран младеж, една идея по - голям от воблера
Междувременно завързах нови познанства. По- весело е някак си с компания
И така приключи моя първи (надявам се от няколко поне) октомврийски излет.
Тук искам да благодаря на всички дали мнение за St.Croix пръчките. Въдичката е страшна.
А и щях да забравя първи излет от не знам колко време без да посея по камъни или окича на дърво ни една примамка, така че от където и да погледнете беше
