На р.Дунав(Голямата река)
Публикувано на: Чет Окт 01, 2009 6:57 pm
То може ли да се нарече изобщо излет, защото беше само за 1 час, но вие преценете. 
Ставам одеве от сън с мисълта за големи хищници и бегом на реката. Като отивам целият бряг пълен с рибари, кой на плувки, кой на блесни и така... Заставам до едно паднало дърво и започвам да мятам, мятам, мятам ама нищо и накрая викам ще се местя. Отивам по надолу на една баластра и си викам тука ще е распера в голямото течение и баластрата. До мен имаше един човек, който имаше няколко празни удара, вика че ги докарва до брега и не иска да му захапи. Започвам да хвълям и аз и след няколко мятания имах удар, но за съжаление празен. Гледам човека имаше кеп, а аз от мързел не си взимам моя 
Той пък взе че си тръгна и аз останах сам и без кеп. Викам си, сега ако ми удари ще го изпусна...да ама не... След още 5-6 хвърляния последва пак удар и ми стана много приятно, защото усетих, че се е хванал. И започна приятната част, като започна да пори водата, да скача, от време на време придърпваше леко аванса и си викам на акъла този ще е добър екземпляр. Добре ама сега като нямам кеп, какво правя ? Започвам да го придърпвам леко към мене и като видях, че е захапал доста здраво и навътре, само го вдигнах леко и изляза на брега. Закова кантара точно на 2кг.
Ами това е от мен
Не ме бива много в писането на разкази и съчинения, но се постарах Наслука 
Ето и малко снимки:
Хвана се на ето този спинер:
Ставам одеве от сън с мисълта за големи хищници и бегом на реката. Като отивам целият бряг пълен с рибари, кой на плувки, кой на блесни и така... Заставам до едно паднало дърво и започвам да мятам, мятам, мятам ама нищо и накрая викам ще се местя. Отивам по надолу на една баластра и си викам тука ще е распера в голямото течение и баластрата. До мен имаше един човек, който имаше няколко празни удара, вика че ги докарва до брега и не иска да му захапи. Започвам да хвълям и аз и след няколко мятания имах удар, но за съжаление празен. Гледам човека имаше кеп, а аз от мързел не си взимам моя Той пък взе че си тръгна и аз останах сам и без кеп. Викам си, сега ако ми удари ще го изпусна...да ама не... След още 5-6 хвърляния последва пак удар и ми стана много приятно, защото усетих, че се е хванал. И започна приятната част, като започна да пори водата, да скача, от време на време придърпваше леко аванса и си викам на акъла този ще е добър екземпляр. Добре ама сега като нямам кеп, какво правя ? Започвам да го придърпвам леко към мене и като видях, че е захапал доста здраво и навътре, само го вдигнах леко и изляза на брега. Закова кантара точно на 2кг. Ами това е от мен
Не ме бива много в писането на разкази и съчинения, но се постарах Наслука Ето и малко снимки:
Хвана се на ето този спинер:
