Една вечер в рая! - Шаранът Пената
Публикувано на: Съб Окт 10, 2009 8:52 pm
Аз съм Суорда. След голяма почивка от моя страна (около месец и нещо) по лични причини, решихме с моят приятел ерчо и семейството му да посетим някое красиво язовирче за да си починем от градският хаус и да се помъчем да излъжем някоя риба. Веднага ми дойде на акъла за старият и красив мини водоем - Измътец! Подготовката ни беше на ниво, а чувството, че отново ще стъпя на язовир - незаменимо! Всички знаете от предишните ни теми, че рибите там обичаха единствено топчетата. За жалост нямах възможност да помогна на ерчо за направата на топчета, тъй като като съм на училище през седмица, затова изцяло той пое отговорността за направата на "сладкишите". Два килограма с аромат на праскова, два килограма с аромат на риба. Към тях моментално прибавихме около 4 кг леко сварена царевица + два килограма пелети с аромат ванилия и ягода. Запланувано в петък при първа възможност от моя страна да тръгнем ... дъхът ми спираше, целият треперех, развълнуван като първокласник... броени минути преди да натоварим багажа! Кефът беше тотален, само при мисълта, че ще съм на чист въздух сред адски красива природа и то с превъзходно добри приятели! Вече нищо друго не ме интересуваше! При пристигането и отварянето на вратата на колата, вече бях в рая! Рибите вече не бяха моя главна цел,а "Една вечер в рая"! Настаняването на въдиците и подготовката за една незабравима вечер приютена с тихият полъх на вятъра...поне така си мислехме...
Слънцето "плачеше"! Залязваше бавно и грееше с последни усилия върху студеният алумин...
...но усмивката от лицето ми не падаше... затова, че държах отново шаранджийска пръчка в ръцете си - няма нищо по-хубаво от това!
Последва и бърза снимка на един от най-красивити залези на които съм бил свидетел! Наоколо всичко бе розово, също като в рая!
Нощта приближаваше, а с нея и студа! По алуминият нямаше и помен от горещите лъчи на слънцето...
Влакната "изгнили" от водата, пръчките ледени, макарите с щракнат байтрънър очакваха звездият удар за да почнат да развиват вече "изгнилите" влакна, а сигнализаторите си "мълчаха"!... - Явно, "Орфей не искаше да започва мелодията си с неговата арфа".
Времето минаваше бавно, а бурният вятър беше в разгара си. Часът беше 22:30. Време беше за сън, но надеждата да чуем мелодиите на сигнализаторите си остана с нас - все пак надеждата умира последна! Ураганният вятър също не се отказваше! Дърветата се огъваха - ставаха на "обрач"! По-всичко личеше, че вятърът е нашият враг! Това не ми остави никакъв покой! Нощта беше дълга и много тежка! Оставаха около четири часа да видим "усмивката" на слънцето! Поглеждах часовникът си през 5 минути, времето все едно беше спряло...В 4:45 вятъра разнесе и звукът от един от сигнализаторите. Това беше моят шанс! "Орфей се бореше злото... не се предаваше"! Сигнализаторът не спираше... адреналинът беше максимален, пулсът ми беше нечовешки...последва плавна засечка от моя страна... върхът на пръчката се сгъваше леко... кепът ми беше пометен от безмилостният вятър... дюшекът вече беше мокър, но не и заради риба... времето беше безмилостно... небето светна, за секунди стана ден, но слънце уви нямаше... светкавица разцепи небето на две... тогава моят другар ерчо се притича на помощ! Рибата беше в кепа върху дюшека. Последва бърза снимка и обратно във водата! Рибата беше малка (около 1.5кг), но адреналина висок!
Отново по леглата. Бях изморен! След около час и половин се събуждам. Вятърът беше се изморил. Нуждаех се от топло и ароматно кафе. Никой друг нямаше уловена риба. Докато чаках кафето, направих и някоя друга снимка...
Нов ден, нов късмет. Отново бяхме в очакване.
Малко по-късно се събудиха и семейството. Малък, но с възможностите на професионалист...
Денят беше пред нас, но ние бяхме тотално изтощени заради тежкият ураганен вятър предната вечер. До обяд имахме още 2 удара за жалост неализирани. Останалите колеги нямаха и удар. Решихме да си ходим с надеждата другият път да се реваншираме на рибите! Шаранчето, което хванах го кръстих Пената на колегата penata 68. Сега е времето и момента да кажа, че тази почивка, този риболов, това незабравимо преживяване, успях да реализирам благодарение на него! Искам още веднъж с ръка на сърцето най-искренно да му благодаря тук в тази тема която посвещавам на него, пред целият форум едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ за това което направи за мен! Ти ме накара да не свеждам глава и да вярвам! И не на последно място искам също така да благодаря на моят приятел ерчо и на неговото семейство за абсолютно всичко, за незабравимите моменти преживяни заедно, за абсолютно всичко! Пожелавам ви, драги колеги и приятели, наслука! Надявам се да сте харесали моят разказ "Една вечер в рая - Шаранът Пената"!
Сънувам ли??? .... Лека вечер на всички!
Слънцето "плачеше"! Залязваше бавно и грееше с последни усилия върху студеният алумин...
...но усмивката от лицето ми не падаше... затова, че държах отново шаранджийска пръчка в ръцете си - няма нищо по-хубаво от това!
Последва и бърза снимка на един от най-красивити залези на които съм бил свидетел! Наоколо всичко бе розово, също като в рая!
Нощта приближаваше, а с нея и студа! По алуминият нямаше и помен от горещите лъчи на слънцето...
Влакната "изгнили" от водата, пръчките ледени, макарите с щракнат байтрънър очакваха звездият удар за да почнат да развиват вече "изгнилите" влакна, а сигнализаторите си "мълчаха"!... - Явно, "Орфей не искаше да започва мелодията си с неговата арфа".
Времето минаваше бавно, а бурният вятър беше в разгара си. Часът беше 22:30. Време беше за сън, но надеждата да чуем мелодиите на сигнализаторите си остана с нас - все пак надеждата умира последна! Ураганният вятър също не се отказваше! Дърветата се огъваха - ставаха на "обрач"! По-всичко личеше, че вятърът е нашият враг! Това не ми остави никакъв покой! Нощта беше дълга и много тежка! Оставаха около четири часа да видим "усмивката" на слънцето! Поглеждах часовникът си през 5 минути, времето все едно беше спряло...В 4:45 вятъра разнесе и звукът от един от сигнализаторите. Това беше моят шанс! "Орфей се бореше злото... не се предаваше"! Сигнализаторът не спираше... адреналинът беше максимален, пулсът ми беше нечовешки...последва плавна засечка от моя страна... върхът на пръчката се сгъваше леко... кепът ми беше пометен от безмилостният вятър... дюшекът вече беше мокър, но не и заради риба... времето беше безмилостно... небето светна, за секунди стана ден, но слънце уви нямаше... светкавица разцепи небето на две... тогава моят другар ерчо се притича на помощ! Рибата беше в кепа върху дюшека. Последва бърза снимка и обратно във водата! Рибата беше малка (около 1.5кг), но адреналина висок!
Отново по леглата. Бях изморен! След около час и половин се събуждам. Вятърът беше се изморил. Нуждаех се от топло и ароматно кафе. Никой друг нямаше уловена риба. Докато чаках кафето, направих и някоя друга снимка...
Нов ден, нов късмет. Отново бяхме в очакване.
Малко по-късно се събудиха и семейството. Малък, но с възможностите на професионалист...
Денят беше пред нас, но ние бяхме тотално изтощени заради тежкият ураганен вятър предната вечер. До обяд имахме още 2 удара за жалост неализирани. Останалите колеги нямаха и удар. Решихме да си ходим с надеждата другият път да се реваншираме на рибите! Шаранчето, което хванах го кръстих Пената на колегата penata 68. Сега е времето и момента да кажа, че тази почивка, този риболов, това незабравимо преживяване, успях да реализирам благодарение на него! Искам още веднъж с ръка на сърцето най-искренно да му благодаря тук в тази тема която посвещавам на него, пред целият форум едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ за това което направи за мен! Ти ме накара да не свеждам глава и да вярвам! И не на последно място искам също така да благодаря на моят приятел ерчо и на неговото семейство за абсолютно всичко, за незабравимите моменти преживяни заедно, за абсолютно всичко! Пожелавам ви, драги колеги и приятели, наслука! Надявам се да сте харесали моят разказ "Една вечер в рая - Шаранът Пената"!
Сънувам ли??? .... Лека вечер на всички!
.Много красива природа и готин шаран. 
Само така 
Отблагодариш ли и се, ще го направи и тя. Благодаря за хубави коментари на всички. П.С. Кърца.... 
