"Златния" шаран
Публикувано на: Нед Окт 11, 2009 10:24 pm
Не помня от кога не съм бил на платено. Водоемът е добре зарибен и добре поддържан. Нещо рядко срещано по нашите ширини. Красив е. Или поне на мен така ми изглежда в този нетипично слънчев и топъл октомврийски ден.
Пристигайки паркираме в море от коли, но се оказва, че места за риболов все пак има. За толкова посещаван гьол е учудващо спокойно – няма ги обичайните музики и крясъци. Разтоварваме. Тъй като съм се наслушал на истории за летящи фидери, пръчки, поемащи към дъбокото пред смаяните погледи на притежателите им и т.н. забивам стойката дълго и внимателно, докато постигна желаната стабилност.
За днес съм избрал по-сериозния комплект:
Въпреки, че съзнавам ясно последствията твърдо съм решил за стартирам с плетеняк. Знам какво ще последва при кълване на сериозна риба, но както казва Кумчо вълчо – “Главо, главо, от теб си патя”. В началото пробвам със следния монтаж:
Храня обилно с бял. Приятелят ми, който не се е връщал без риба от този водоем упорито си прави петното. Знае си ги рибите човека и им е забъркал вкусен микс от насипна захранка с царевица и пелетки, купени от арендаторите. Конкретното място обаче не му е познато и засега рибите само ни махват приветливо с опашка от време на време.
Куивертипа ми е по-неподвижен от защитник на националния и след час и половина не издържам и сменям монтажа с по-класически.
Решавам и аз да ползвам захранка.
Положението се подобрява, няколко допирания на риби до плетеняка и след малко върха уверено се сгъва. Моря го дълго, за да си доставя максимално удоволствие, а и от страх да не загубя рибата заради брейда.
Приятеля професионално кепчосва около 2.5 килограмов хубавец.
Суетя се. Дежурна фотосесия и рибата е обратно във водата. Обнадеждени от случилото се и двамата продължаваме да храним, но имаме само две – три плахи подръпвания, които не успяваме да реализираме.
До нас пред шавара цял ден гони щука. Плахият ни опит да бъде излъгана на блесничка е безрезултатен.
Напук на безрибието се наслаждаваме на чудесното време. Около 17.00 рибата се активизира, колеги вадят няколко хубави шарана и един капитален толстолоб. Идва момента, от който се страхувах – след хубав рън на малко по-сериозна риба, който успявам да спра, усещам тръсване и шарана остава с пиърсинг. Яд ме е за по-тънкия повод, който бях сложил и най вече за наранената риба, но вината си е изцяло моя. Сменям основното с монофил. Идва време да се изтегляме. На тръгване след епична битка колега вади на щека 7 килограмов шаран.
Като цяло резултата е под очакванията ни. Шарана ни излезе “златен”, но пък имаше емоции и не можем да не бъдем доволни от прекрасния есенен ден.
Пристигайки паркираме в море от коли, но се оказва, че места за риболов все пак има. За толкова посещаван гьол е учудващо спокойно – няма ги обичайните музики и крясъци. Разтоварваме. Тъй като съм се наслушал на истории за летящи фидери, пръчки, поемащи към дъбокото пред смаяните погледи на притежателите им и т.н. забивам стойката дълго и внимателно, докато постигна желаната стабилност.
За днес съм избрал по-сериозния комплект:
Въпреки, че съзнавам ясно последствията твърдо съм решил за стартирам с плетеняк. Знам какво ще последва при кълване на сериозна риба, но както казва Кумчо вълчо – “Главо, главо, от теб си патя”. В началото пробвам със следния монтаж:
Храня обилно с бял. Приятелят ми, който не се е връщал без риба от този водоем упорито си прави петното. Знае си ги рибите човека и им е забъркал вкусен микс от насипна захранка с царевица и пелетки, купени от арендаторите. Конкретното място обаче не му е познато и засега рибите само ни махват приветливо с опашка от време на време.
Куивертипа ми е по-неподвижен от защитник на националния и след час и половина не издържам и сменям монтажа с по-класически.
Решавам и аз да ползвам захранка.
Положението се подобрява, няколко допирания на риби до плетеняка и след малко върха уверено се сгъва. Моря го дълго, за да си доставя максимално удоволствие, а и от страх да не загубя рибата заради брейда.
Приятеля професионално кепчосва около 2.5 килограмов хубавец.
Суетя се. Дежурна фотосесия и рибата е обратно във водата. Обнадеждени от случилото се и двамата продължаваме да храним, но имаме само две – три плахи подръпвания, които не успяваме да реализираме.
До нас пред шавара цял ден гони щука. Плахият ни опит да бъде излъгана на блесничка е безрезултатен.
Напук на безрибието се наслаждаваме на чудесното време. Около 17.00 рибата се активизира, колеги вадят няколко хубави шарана и един капитален толстолоб. Идва момента, от който се страхувах – след хубав рън на малко по-сериозна риба, който успявам да спра, усещам тръсване и шарана остава с пиърсинг. Яд ме е за по-тънкия повод, който бях сложил и най вече за наранената риба, но вината си е изцяло моя. Сменям основното с монофил. Идва време да се изтегляме. На тръгване след епична битка колега вади на щека 7 килограмов шаран.
Като цяло резултата е под очакванията ни. Шарана ни излезе “златен”, но пък имаше емоции и не можем да не бъдем доволни от прекрасния есенен ден.
Поздравления.