Есенна Велека
Публикувано на: Пет Окт 23, 2009 11:27 pm
Здрасти на всички.
Най-накрая си взех отпуската за годината и така се натъкмиха работите, че се случи, че съм ама точно на Велека. Мдаааа. Малко нагласено, но тъкмо навреме. По-принцп през деня бяхме на плаж, та затова имах време за няколко риболова предимно сутрин и вечер за по малко. Основно си мислех за спининг и мряна. Така и стана. Ето и събитията по хронологичен ред.
Първият ден след като пристигнахме реката бе приятно размътена и пълноводна.
Това си оказа влияние и рибата не се плашеше. Първо си мятах на едно голди. Даде няколко риби:
На блесни също се отчете:
Имах и още няколко рибки.
Накрая стана доста тъмно и вече едва виждах къде замятам. Най-накрая стигнах до един вир. Пробвах блесната 2-3 пъти ама не ще. Имам си един скрит фаворит като за такива места и си казвам, ей на в продължението може той да изкара мача и взех та го го сложих. На първото подаване, след 2-3 оборота и рязък силен удар. Е кака човек да не си мята спининга. Дори го извадих с кепа
. Пълен кеф.
Не е от баш "бететата", но пък се бори като за такъв.
Стана късно и се прибрах, като си взех два броя за да завършя вечерта подобаващо.
Между другото на Велека разбрах какво е нуждата от кеп, след като имах не знам си колко риби загубени поради тази причина. От тогава на диви реки си го взимам.
Повечето хора не харесват вкусовите качества на клена, но може би защото не знаят как да си го направят. Този беше превъзходен.
На другата сутрин основна цел бе мряната. Станах рано и след кратка преборка на каманя по реката се сдобих с достатъчно количество червеи. В началото утрепах попчетата. Само едри, под килото, до към показалец. Толкова не бях псувал отдавна.
Така си вървях по реката, докато стигнах до това място:
Тук между пасажите от гладен дядо поп, успях да излъжа четири красавички:
През останалите дни реката се избистри още повече и употребата на изкуствени примамки не успя да доведе "митичнияТ" до брега, за сметка на многото митични кленчета. Мренките също не показаха голям апетит, за разлика от речните странджански чакали (попчета), които тук явно се чустват като в рая.
Така неусетно минаха почивните дни и приключих с отпускарския риболов. Честно казано, такова присъствие и чувство за близостта на магичната река пожелавам да изпита всеки един от вас. То бе достатъчно за изтормозената ми градска душица да се разтопи сред естествения за много водове дом - ПРИРОДАТА.
Ето и още и няколко места от реката:
Уф, в цялата хамалогия пропуснах да отбележа, че за първи път си мисля, се хванах и малко луповче. Някой да ме поправи, ако греша.
Ами това е от мен. Бих искал да имам повече моменти на такива места и сериозно се замислям дали да не се върна някъде там, но......
Най-накрая си взех отпуската за годината и така се натъкмиха работите, че се случи, че съм ама точно на Велека. Мдаааа. Малко нагласено, но тъкмо навреме. По-принцп през деня бяхме на плаж, та затова имах време за няколко риболова предимно сутрин и вечер за по малко. Основно си мислех за спининг и мряна. Така и стана. Ето и събитията по хронологичен ред.
Първият ден след като пристигнахме реката бе приятно размътена и пълноводна.
Това си оказа влияние и рибата не се плашеше. Първо си мятах на едно голди. Даде няколко риби:
На блесни също се отчете:
Имах и още няколко рибки.
Накрая стана доста тъмно и вече едва виждах къде замятам. Най-накрая стигнах до един вир. Пробвах блесната 2-3 пъти ама не ще. Имам си един скрит фаворит като за такива места и си казвам, ей на в продължението може той да изкара мача и взех та го го сложих. На първото подаване, след 2-3 оборота и рязък силен удар. Е кака човек да не си мята спининга. Дори го извадих с кепа
. Пълен кеф. Не е от баш "бететата", но пък се бори като за такъв.
Стана късно и се прибрах, като си взех два броя за да завършя вечерта подобаващо.
Между другото на Велека разбрах какво е нуждата от кеп, след като имах не знам си колко риби загубени поради тази причина. От тогава на диви реки си го взимам.
Повечето хора не харесват вкусовите качества на клена, но може би защото не знаят как да си го направят. Този беше превъзходен.
На другата сутрин основна цел бе мряната. Станах рано и след кратка преборка на каманя по реката се сдобих с достатъчно количество червеи. В началото утрепах попчетата. Само едри, под килото, до към показалец. Толкова не бях псувал отдавна.
Така си вървях по реката, докато стигнах до това място:
Тук между пасажите от гладен дядо поп, успях да излъжа четири красавички:
През останалите дни реката се избистри още повече и употребата на изкуствени примамки не успя да доведе "митичнияТ" до брега, за сметка на многото митични кленчета. Мренките също не показаха голям апетит, за разлика от речните странджански чакали (попчета), които тук явно се чустват като в рая.
Така неусетно минаха почивните дни и приключих с отпускарския риболов. Честно казано, такова присъствие и чувство за близостта на магичната река пожелавам да изпита всеки един от вас. То бе достатъчно за изтормозената ми градска душица да се разтопи сред естествения за много водове дом - ПРИРОДАТА.
Ето и още и няколко места от реката:
Уф, в цялата хамалогия пропуснах да отбележа, че за първи път си мисля, се хванах и малко луповче. Някой да ме поправи, ако греша.
Ами това е от мен. Бих искал да имам повече моменти на такива места и сериозно се замислям дали да не се върна някъде там, но......
