Смуджияда 2009 - 24-25.10 Сремска Митровица
Публикувано на: Пон Окт 26, 2009 5:25 pm
Здравейте, Колеги! 
С двама приятели - Речния Човек и Stefko, на собствени разноски предприехме разходка до Сремска Митровица, Сърбия за участие в поредния празник СМУДЖИЯДА. "Смудж" - така сърбите наричат бялата риба.
http://www.varalicar.com/smudjijada2009.html
Ето как мина пътешествието от моя поглед в подробности и снимки.
Към 20 часа в петък Митко Тодоров ме подбра от работа, метнах багажа в хондата, малко сухоежбина, нафта и GO!
Едно леко премеждие с КАТ на Бяла /евала на момчетата - разбрани излязоха/ ни държа нащрек до Плевен, където качихме Стефко.
Ударихме по една мъжка чорба на Ботевград, думба-лумба по околовръстното на София, проверки "дай пожарогасител, аптечка, триъгълник, елек" и към 3 часа най-после стигнахме границата. Натъпкахме резервоара, прецапахме за минути двете митници и поехме по Српско. Културна държава, автобан /около 10 евро едната посока/ отупах като на шега близо 500 км и рано-рано цъфнахме в Сремска Митровица.
Тъкмо се беше разсъмнало, Сава - тиха и мъглива бавно влачеше снага и тук-там се обръщаха риби. Идилия!
Някъде тук видях и сом да покаже гръб, но може и да е само "дежаву"
Ето го крайречния "булевард"...
... офисът и магазинчето на "нашите" хора...
... сградата на "конкуренцията"...
и типичния местен архитектурен стил...
с остатъци от посткомунистическата епоха...
... и преди нея.
Имаше време бол, поразходихме се, хапнахме по един бюрек при майстор-пекаря Зоран и влязохме да кажем "добройутро" в нашето магазинче. В него ни посрещнаха усмихнати колеги и любимите играчки.
Купата и медалите, коита чакаха да бъдат спечелени.
Посевен материал...
... най-горе - хенд-мейд джъркбейтове. На Митко му изтекоха очите.
Табелата на спонсора.
Лека полека се посъбрахме доста хора, платихме таксите за участие и домакините ни поведоха за настаняване.
Ето нашето хотелче.
Приятна мансарда, която оценихме като "прилична"
Имаше си даже кухненски бокс...
Време беше за обед, салатка и ракийка.
След като зачервихме бузките, въоръжени и готови чакаме стартовата тромба.
На значката пише "СТОП! РИБУ КРАДИ!
Предстартова треска...
Шпагите са извадени...
Местният учител по история Дарио ни беше гид за известно време.
... Тук пропускам състезанието, което беше много напрегнато и бедно откъм риба. Духаше пронизващ студен вятър примесен с дъжд, реката влачеше чукани и клони, течението - доста по-мощно от очакваното, разпилени камъни и закачки по дъното, а състезателите прекалено нагъсто за да може да се избира място. Практически всеки можеше да хвърля само пред себе си, което можеше да донесе рибки само случайно. След като посях половината си джигове опитах всичко друго и в един момент около 18 ч мерна бяла рибка последва 24 гр Мепс Аглиа хеви лонг.
Почти на брега докосна блесната, обърна се и отплува! ШИТ! 
Явно това беше вечерния заход, защото няколко пъти колеги от другиа край изкрещяха "СУДИЯ, СУДИЯ!" След това повече рибки не се извадиха, само дребни щуклета подгонваха облеца близо до брега. С тракащи от студ и преумора зъби едва дочакахме края на манша и се намъкнахме в "кафаната"...
Чира - "старо куче" и един от главните организатори, сладко разказваше...
А Стефко и Митака слушат...
Подлютения джолан на тумбак, салатката, меката бяла погача, хубавата сръбска музика на уше ни отвориха гърло и се поотпуснахме. Яко хранят сърбите...
Синиша от Вуковар поръчва още 4 бири...
Така неусетно в приятелски разговори за вЕлики смуджове и сом, за тактики и тънкости в ползването на ситни силиконови шадове мина вечерта. Спахме един час повече и се впуснахме във втората част на надпреварата.
Времето се беше поукротило, но пък сега водата течеше като от бозаджийница.
Поне вятърът беше по-слаб.
В първия половин час от манша имах силно празно кълване, което ме нахъса да упорствам в тази точка. Разбира се колегите около мен също забелязаха това и започнахме често да се заплитаме, но рибка така и не излезе. Пак някъде от другия край дойде информация за уловена хубава риба. Заедно със сутрешната закуска поднесена на крак от организаторите.
Ейййй... сърбите много хранят!
В следващите часове вятърът съвсем стихна...
но повече рибки не се уловиха. Минути преди края имах силно повличане на лимонен минишад, но не се закачи добре и го извадих разкъсан и надъвкан. Какво да се прави - никой не е по-голям от късмета си....
Пренесохме се отново в "кафаната" за тържествен обяд и награждаване.
Награди получиха най-старият и най-младият участник.
Трето място за Бранко Базина от Нови Сад с 1270 гр.
Второ - за Арпад Тот от Суботица с 1440 гр.
Първо - за Стеван Вукович от Сремска Митровица с 2930 гр.
Тримата медалисти.
Хапнахме яко пуешка чорба и печено месо /на корем за кой ли път/ Побъбрихме с новите ни приятели, получихме подаръци и така, докато дългият обратен път ни изпрати от това хубаво място. Място, където думата "дружение" значи нещо повече от "банкет"
И аз искам да благодаря на Митко и Стефан за прекрасната приятелска компания. Момчета, ОГЪН СТЕ!
С двама приятели - Речния Човек и Stefko, на собствени разноски предприехме разходка до Сремска Митровица, Сърбия за участие в поредния празник СМУДЖИЯДА. "Смудж" - така сърбите наричат бялата риба.
http://www.varalicar.com/smudjijada2009.html
Ето как мина пътешествието от моя поглед в подробности и снимки.
Към 20 часа в петък Митко Тодоров ме подбра от работа, метнах багажа в хондата, малко сухоежбина, нафта и GO!
Едно леко премеждие с КАТ на Бяла /евала на момчетата - разбрани излязоха/ ни държа нащрек до Плевен, където качихме Стефко.
Ударихме по една мъжка чорба на Ботевград, думба-лумба по околовръстното на София, проверки "дай пожарогасител, аптечка, триъгълник, елек" и към 3 часа най-после стигнахме границата. Натъпкахме резервоара, прецапахме за минути двете митници и поехме по Српско. Културна държава, автобан /около 10 евро едната посока/ отупах като на шега близо 500 км и рано-рано цъфнахме в Сремска Митровица.
Тъкмо се беше разсъмнало, Сава - тиха и мъглива бавно влачеше снага и тук-там се обръщаха риби. Идилия!
Някъде тук видях и сом да покаже гръб, но може и да е само "дежаву"
Ето го крайречния "булевард"...
... офисът и магазинчето на "нашите" хора...
... сградата на "конкуренцията"...
и типичния местен архитектурен стил...
с остатъци от посткомунистическата епоха...
... и преди нея.
Имаше време бол, поразходихме се, хапнахме по един бюрек при майстор-пекаря Зоран и влязохме да кажем "добройутро" в нашето магазинче. В него ни посрещнаха усмихнати колеги и любимите играчки.
Купата и медалите, коита чакаха да бъдат спечелени.
Посевен материал...
... най-горе - хенд-мейд джъркбейтове. На Митко му изтекоха очите.
Табелата на спонсора.
Лека полека се посъбрахме доста хора, платихме таксите за участие и домакините ни поведоха за настаняване.
Ето нашето хотелче.
Приятна мансарда, която оценихме като "прилична"
Имаше си даже кухненски бокс...
Време беше за обед, салатка и ракийка.
След като зачервихме бузките, въоръжени и готови чакаме стартовата тромба.
На значката пише "СТОП! РИБУ КРАДИ!
Предстартова треска...
Шпагите са извадени...
Местният учител по история Дарио ни беше гид за известно време.
... Тук пропускам състезанието, което беше много напрегнато и бедно откъм риба. Духаше пронизващ студен вятър примесен с дъжд, реката влачеше чукани и клони, течението - доста по-мощно от очакваното, разпилени камъни и закачки по дъното, а състезателите прекалено нагъсто за да може да се избира място. Практически всеки можеше да хвърля само пред себе си, което можеше да донесе рибки само случайно. След като посях половината си джигове опитах всичко друго и в един момент около 18 ч мерна бяла рибка последва 24 гр Мепс Аглиа хеви лонг.
Почти на брега докосна блесната, обърна се и отплува! ШИТ! Явно това беше вечерния заход, защото няколко пъти колеги от другиа край изкрещяха "СУДИЯ, СУДИЯ!" След това повече рибки не се извадиха, само дребни щуклета подгонваха облеца близо до брега. С тракащи от студ и преумора зъби едва дочакахме края на манша и се намъкнахме в "кафаната"... Чира - "старо куче" и един от главните организатори, сладко разказваше...
А Стефко и Митака слушат...
Подлютения джолан на тумбак, салатката, меката бяла погача, хубавата сръбска музика на уше ни отвориха гърло и се поотпуснахме. Яко хранят сърбите...
Синиша от Вуковар поръчва още 4 бири...
Така неусетно в приятелски разговори за вЕлики смуджове и сом, за тактики и тънкости в ползването на ситни силиконови шадове мина вечерта. Спахме един час повече и се впуснахме във втората част на надпреварата.
Времето се беше поукротило, но пък сега водата течеше като от бозаджийница.
Поне вятърът беше по-слаб.
В първия половин час от манша имах силно празно кълване, което ме нахъса да упорствам в тази точка. Разбира се колегите около мен също забелязаха това и започнахме често да се заплитаме, но рибка така и не излезе. Пак някъде от другия край дойде информация за уловена хубава риба. Заедно със сутрешната закуска поднесена на крак от организаторите.
Ейййй... сърбите много хранят!
В следващите часове вятърът съвсем стихна...
но повече рибки не се уловиха. Минути преди края имах силно повличане на лимонен минишад, но не се закачи добре и го извадих разкъсан и надъвкан. Какво да се прави - никой не е по-голям от късмета си....
Пренесохме се отново в "кафаната" за тържествен обяд и награждаване.
Награди получиха най-старият и най-младият участник.
Трето място за Бранко Базина от Нови Сад с 1270 гр.
Второ - за Арпад Тот от Суботица с 1440 гр.
Първо - за Стеван Вукович от Сремска Митровица с 2930 гр.
Тримата медалисти.
Хапнахме яко пуешка чорба и печено месо /на корем за кой ли път/
Побъбрихме с новите ни приятели, получихме подаръци и така, докато дългият обратен път ни изпрати от това хубаво място. Място, където думата "дружение" значи нещо повече от "банкет" И аз искам да благодаря на Митко и Стефан за прекрасната приятелска компания. Момчета, ОГЪН СТЕ!
