Копрински неделен излет
Публикувано на: Сря Окт 28, 2009 11:55 pm
Неделните утрини са хубави,особено ако са съчетани с ранно ставане за риболов и още повече ако преди три часа сме влезли в зимното часово време.
Тъй се получи при мене а и не само с мен като чета и при други е имало това положение, че си премествам предната вечер стреките с един час назад и правя алармата за пет часа. До тук добре но както често се случва в такива моменти има една уловка а тя е умният ми телефон които си връща още един час без да ме пита. Ставам си в пет часа по мои сметки и тръгвам но що да видя, на вън почти се съмнало а моят приятел ме чака навъсен като прогнозата за времето по бТВ. Толкова ядосан че снима само задницата на колата с лодката на нея.

Бързо кафе и потегляме към изгрева който се скрива зад гъстата мъгла след Калофер. На Копринка спускаме лодката и беж към устието където преди един месец проведох фантастичен риболов на воблер. До като минавахме покрай острова от мъглата изплуваха лодки от всякакъв калибър и цвят. Похвърляхме до тях и докато гледахме как си ловеха сулки на час по лъжичка мъглата се вдигна. Решихме че това не е нашто място закачихме пак по ружно паче и продължихме нагоре. Малко след новите садки първи удар както и очаквах и ги почнахме кустурите средна хубост.
Средни, средни ама за сметка на това борбени гарнирани с някоя и друга сулка. Улисани в рибохващане не поглеждаме към брега кадето като шишета в кръчма са се наредили фидеристите от феста на бачо Илия. Ето ги и тях погледнати от друга гледна точка.

На обед хапнахме пиинахме и тъкмо да хвърлим пак примамките и видяхме едно животинче да цепи водата на около 200 метра от брега. Преди няколко години имаше случаи с наши съграждани пак на Копринка покраи които беше преплувал глиган а те не посмели нищо да направят с гумените уфимки. Тъй че сега любопитството в нас натделя и след минута в лодката се озова ловно куче което според моят колега едновременно и ловджия било с много добри ловни качества. Пуснахме го на брега близо до фидерфеста и аз реших да се запозная с участниците. Мого поздрави на всички и дано пак се срещаме често по водоемите. След тази случка риболова продължи в по слаби темпове като не липсваха и изненади.

Тъи като аз не понасям мириса на щуката тя незабавно се оказа зад борд както и повечето сулки които си бяха почти от прогимназията. Разбира се оставихме си по малко рибка колкото да умиришем маалата да не ме вземат комшиите на маитап.

Времето след обед се заоблачи и риболова неизбежно отиде км своя край. Това беше от тази неделя иизпълнена с много емоции и случки
Тъй се получи при мене а и не само с мен като чета и при други е имало това положение, че си премествам предната вечер стреките с един час назад и правя алармата за пет часа. До тук добре но както често се случва в такива моменти има една уловка а тя е умният ми телефон които си връща още един час без да ме пита. Ставам си в пет часа по мои сметки и тръгвам но що да видя, на вън почти се съмнало а моят приятел ме чака навъсен като прогнозата за времето по бТВ. Толкова ядосан че снима само задницата на колата с лодката на нея.

Бързо кафе и потегляме към изгрева който се скрива зад гъстата мъгла след Калофер. На Копринка спускаме лодката и беж към устието където преди един месец проведох фантастичен риболов на воблер. До като минавахме покрай острова от мъглата изплуваха лодки от всякакъв калибър и цвят. Похвърляхме до тях и докато гледахме как си ловеха сулки на час по лъжичка мъглата се вдигна. Решихме че това не е нашто място закачихме пак по ружно паче и продължихме нагоре. Малко след новите садки първи удар както и очаквах и ги почнахме кустурите средна хубост.
Средни, средни ама за сметка на това борбени гарнирани с някоя и друга сулка. Улисани в рибохващане не поглеждаме към брега кадето като шишета в кръчма са се наредили фидеристите от феста на бачо Илия. Ето ги и тях погледнати от друга гледна точка.

На обед хапнахме пиинахме и тъкмо да хвърлим пак примамките и видяхме едно животинче да цепи водата на около 200 метра от брега. Преди няколко години имаше случаи с наши съграждани пак на Копринка покраи които беше преплувал глиган а те не посмели нищо да направят с гумените уфимки. Тъй че сега любопитството в нас натделя и след минута в лодката се озова ловно куче което според моят колега едновременно и ловджия било с много добри ловни качества. Пуснахме го на брега близо до фидерфеста и аз реших да се запозная с участниците. Мого поздрави на всички и дано пак се срещаме често по водоемите. След тази случка риболова продължи в по слаби темпове като не липсваха и изненади.


Тъи като аз не понасям мириса на щуката тя незабавно се оказа зад борд както и повечето сулки които си бяха почти от прогимназията. Разбира се оставихме си по малко рибка колкото да умиришем маалата да не ме вземат комшиите на маитап.


Времето след обед се заоблачи и риболова неизбежно отиде км своя край. Това беше от тази неделя иизпълнена с много емоции и случки
