ТОП 9 от 2009
Публикувано на: Сря Ное 04, 2009 3:57 pm
Здравейте приятели,
С края на месец Октомври за мен приключи и активния риболовен сезон за 2009 година. През есента свободното ми време силно намаля и дойде време да си припомня изминалата година. 2009 беше страхотна година, най-после си купих истинска щека, смених директния, пътувах много и направих няколко запомнящи се риболова.
Ето ги най-силните ми спомени от годината с по няколко снимки.
Новата година дойде, а понтона си беше все там. Януари ми подари поредица от силни излети на яз. Искър с много приятели, риби и красиви гледки. С Цецо, Трънския, Деди, Кърцата, Денис, БКД и други приятели половихме рибоци, хапнахме топла скара и открихме нов животински вид –Котка буркан. Това бяха и едни от последните ми излети с верния ми директен Winner.
С първите топли, пролетни дни се размърдаха и шараните. Решихме да ги потърсим на някой топъл и плитък язовир. Спряхме се на Безден, плитък, изворен водоем недалеч от София. На официалното отваряна на язовира за спортен риболов с Ивака и Цецо се настанихме на перспективно място близо до кръчмата на язовира и направихме уникален риболов на мач. Живарниците се пълнеха един след друг, а бирите изчезваха със същите темпове.
През забраната не останаха много варианти за риболов, но с помощта на Трънския рибар се ориентирах правилно и направих 3-4 силни риболова на директен на язовира край село Веринско. Каракудите кълвяха лакомо и новата зелена кофа предусещаше тежкия сезон. По това време се появи и същество, способно да изяде огромни количества риба, което сериозно намали процента на пуснатите обратно риби.
Най-силния риболов на язовира направихме с Владо фидера.
Серията каракудешки излети продължи с риболов от лодка на язовир Лобош. Въпреки многото измряла риба, съвсем на скоро, в язовира се е запазила много добра популацията на каракуди. За пръв път лових от гумена лодка с директен цяла нощ, в ужасна буря. Отново с Владо направихме най-силния от няколкото риболова там, като напълнихме кофата с дебели каракуди. Тогава хванах и най-дебелата си каракуда.
Щеката пристигна началото на лятото и за сефтето й с Цецо решихме да се разходим до Пловдив и околностите. Посетихме язовирите Леноно и Брягово, видяхме се с приятели открихме страхотни нови места. Разбира се, скарата присъстваше в пейзажа и този път. Тук нямаше, кой знае колко уловена риба, но настроението беше прекрасно, видяхме се със Сони, Камата и Мазнислав, половихме рибоци, намерихме нови приятели.
Апетита идва с яденето, гласи поговорката.
Това лято тя беше съвсем вярна. След пътуването до Пловдив последваха два последователни, тридневни излета в Гърция. Плаж, море, почивка и риболов. Перфектното начало за Август месец. Каквото и да добавя няма да успея да опиша тези шест дни, тъй че спирам и ще пробвам да ви покажа настроението с няколко снимки.
Втората половина на месеца бях отпуска и основно лових риба и мързелувах. Този път отделихме време и на българските реки. Аз, Ники Пернишки, Еминем и разбира се Цецо направихме излет на Баража.
Реката беше благосклонна към нас и ни подари голямо разнообразие от риба и незабравими емоции. Вечерта изпратихме приятелите да се прибират, а ние с Цецо останахме да планираме следващите дни на светлината на газовата лампа. Същата нощ хванах и първия си речен шаран.
На следващата сутрин тръгнахме да търсим непознати места по течението на реката.
От години не бях попадал на такова спокойствие, не ми се беше случвало да ям диворастящи плодове и зеленчуци директно от градината, да ловя риби, да плувам и да спя направо в тревата на брега.
Приятно уморен от пътуванията търсех варианти за риболов някъде на близо. На помощ се притече отново Трънския и ми показа перфектното място, само на двайсетина километра от вкъщи. Последваха 3-4 риболова на Челопечене,
а местните платики пасваха перфектно на плувката ми.
Най-силния риболов направихме с Трънския, а резултатите бяха неочаквано добри. Язовира ни предложи многобройни риби и положителни емоции, но взе и нещо в замяна. Секси чадъра ми не успя на се справи с вятъра и се превърна в есенно цвете.
Всяка година началото на есента се поставя от две паметни събития- сбора на село Джинчовци и рождения ден на Трънския рибар. Тази годена тържествата по двата повода се сляха и продължиха около 10 дни, а кулминацията на празника беше на язовира край Ярловци.
Отново се получи много добър рибилов, а уловените караконджули намериха своя нов дом в язовира на Трънчо.
Фауната продължи да ни изненадва, този път се натъкнахме на острозъбо животно, което яде бели червеи.
Животното не видяхме, но по изядените кутии за стръв определихме приблизителните му размер и коефициент на интелигентност.
Това беше и последния излет попаднал в класацията ТОП 9 от 2009.
С края на месец Октомври за мен приключи и активния риболовен сезон за 2009 година. През есента свободното ми време силно намаля и дойде време да си припомня изминалата година. 2009 беше страхотна година, най-после си купих истинска щека, смених директния, пътувах много и направих няколко запомнящи се риболова.
Ето ги най-силните ми спомени от годината с по няколко снимки.
Новата година дойде, а понтона си беше все там. Януари ми подари поредица от силни излети на яз. Искър с много приятели, риби и красиви гледки. С Цецо, Трънския, Деди, Кърцата, Денис, БКД и други приятели половихме рибоци, хапнахме топла скара и открихме нов животински вид –Котка буркан. Това бяха и едни от последните ми излети с верния ми директен Winner.
С първите топли, пролетни дни се размърдаха и шараните. Решихме да ги потърсим на някой топъл и плитък язовир. Спряхме се на Безден, плитък, изворен водоем недалеч от София. На официалното отваряна на язовира за спортен риболов с Ивака и Цецо се настанихме на перспективно място близо до кръчмата на язовира и направихме уникален риболов на мач. Живарниците се пълнеха един след друг, а бирите изчезваха със същите темпове.
През забраната не останаха много варианти за риболов, но с помощта на Трънския рибар се ориентирах правилно и направих 3-4 силни риболова на директен на язовира край село Веринско. Каракудите кълвяха лакомо и новата зелена кофа предусещаше тежкия сезон. По това време се появи и същество, способно да изяде огромни количества риба, което сериозно намали процента на пуснатите обратно риби.
Най-силния риболов на язовира направихме с Владо фидера.
Серията каракудешки излети продължи с риболов от лодка на язовир Лобош. Въпреки многото измряла риба, съвсем на скоро, в язовира се е запазила много добра популацията на каракуди. За пръв път лових от гумена лодка с директен цяла нощ, в ужасна буря. Отново с Владо направихме най-силния от няколкото риболова там, като напълнихме кофата с дебели каракуди. Тогава хванах и най-дебелата си каракуда.
Щеката пристигна началото на лятото и за сефтето й с Цецо решихме да се разходим до Пловдив и околностите. Посетихме язовирите Леноно и Брягово, видяхме се с приятели открихме страхотни нови места. Разбира се, скарата присъстваше в пейзажа и този път. Тук нямаше, кой знае колко уловена риба, но настроението беше прекрасно, видяхме се със Сони, Камата и Мазнислав, половихме рибоци, намерихме нови приятели.
Апетита идва с яденето, гласи поговорката.
Това лято тя беше съвсем вярна. След пътуването до Пловдив последваха два последователни, тридневни излета в Гърция. Плаж, море, почивка и риболов. Перфектното начало за Август месец. Каквото и да добавя няма да успея да опиша тези шест дни, тъй че спирам и ще пробвам да ви покажа настроението с няколко снимки.
Втората половина на месеца бях отпуска и основно лових риба и мързелувах. Този път отделихме време и на българските реки. Аз, Ники Пернишки, Еминем и разбира се Цецо направихме излет на Баража.
Реката беше благосклонна към нас и ни подари голямо разнообразие от риба и незабравими емоции. Вечерта изпратихме приятелите да се прибират, а ние с Цецо останахме да планираме следващите дни на светлината на газовата лампа. Същата нощ хванах и първия си речен шаран.
На следващата сутрин тръгнахме да търсим непознати места по течението на реката.
От години не бях попадал на такова спокойствие, не ми се беше случвало да ям диворастящи плодове и зеленчуци директно от градината, да ловя риби, да плувам и да спя направо в тревата на брега.
Приятно уморен от пътуванията търсех варианти за риболов някъде на близо. На помощ се притече отново Трънския и ми показа перфектното място, само на двайсетина километра от вкъщи. Последваха 3-4 риболова на Челопечене,
а местните платики пасваха перфектно на плувката ми.
Най-силния риболов направихме с Трънския, а резултатите бяха неочаквано добри. Язовира ни предложи многобройни риби и положителни емоции, но взе и нещо в замяна. Секси чадъра ми не успя на се справи с вятъра и се превърна в есенно цвете.
Всяка година началото на есента се поставя от две паметни събития- сбора на село Джинчовци и рождения ден на Трънския рибар. Тази годена тържествата по двата повода се сляха и продължиха около 10 дни, а кулминацията на празника беше на язовира край Ярловци.
Отново се получи много добър рибилов, а уловените караконджули намериха своя нов дом в язовира на Трънчо.
Фауната продължи да ни изненадва, този път се натъкнахме на острозъбо животно, което яде бели червеи.
Животното не видяхме, но по изядените кутии за стръв определихме приблизителните му размер и коефициент на интелигентност.
Това беше и последния излет попаднал в класацията ТОП 9 от 2009.
Вече споменах как умарах от студ на Искъра,сега е момента да обясня как умирах от жега. Толкова жега не съм брал никога,температурата беше над 40 градуса,както водата и храната също.Ако намериш сянка там седи един облак от комари,готов да те опоска откъм кръв и нерви.Единствено непрестанно кълвящите риби оправяха положението.Няма как и да пропусна хубавият плаж,който си направихме.Това е най хубавият излет за годината,поставям го на първо място,но все пак редя излетите по дата.
