За Бяла риба с морска стръв
Публикувано на: Сря Ное 11, 2009 5:25 pm
Бялата риба – един от най-обичаните и търсени от риболовците съперник. Всички познаваме особеностите на риболова й, бил той на изкуственна или естествена стръв.
Чували сме за тясното й гърло, заради което е добре да избираме за стръв продълговати рибки, ползвали сме силиконови примамки през зимата и пролетта, влачили сме из водоемите през лятото на различни воблери.
Но какво да правим когато по една или друга причина бялата риба е пасивна и не иска да вземе предложените и примамки?
Този въпрос отдавна се върти из главата ми.
Веднъж, докато четях една статия за риболов на щука в Англия, в съзнанието ми се наби едно изречение. А именно използването на морска риба за стръв. Замислих се над написаното. Колкото повече мислех, толкова по логично ми се струваше. Морската риба има особен мирис, по остър от този на сладководните обитатели, по мазна е. Все фактори които биха (евентуално) повлияли за привличането на някой смадок. Отделно от това месото и е по стегнато и предложеното парче за стръв би издържало по дълго без да се размекне, за разлика от това на уклей или бабушка например.
Все пак едно червейче човъркаше съзнанието ми. Състоянието на водоемите в Великобритания и в пъти по добро от нашата действителност в рибни ресурси. Отделно,че в статията ставаше дума за риболов на щука...
Но както казват старите ловци: „Ако не стреляш, със сигурност няма да улучиш”.
След няколко дни на размишления накрая се реших. Минах през един магазин за риба и се снабдих с няколко скумрии. Гръцки, охладени.
Поради липса на време,за поле на тестовете избрах баластиерата край софииското село Негован. Водоем, който навремето, наред с Панчарево, Чепинци, а и язовир Искър се е славел с добра популация от бяла риба. Сега обаче всички тези водоеми лежат на стара слава и популацията и е под критичния минимум. Ма то където има всеки може да хваща.
Реших, че няма смисъл да бързам и да заставам на позиция рано сутрината. Прогнозата за времето бе облачно с превалявания, типично за есента, а и за успешен риболов на бели риби.
На брега набързо монтирах две въдици. Монтажът ми бе стандартен за риболов на бяла риба, 30-грамово подвижно олово, под него вирбел и повод около 50 см. с вързана права, бяла кука №1.Времето бе тихо, почти без вятър, така че поставих по едно стериопорче пред предния водач за сигнализатор и оставих бигелите на макарите отворени. Поводът ми бе монофил 0.16, „Хексан” на „Джаксън” с тест 3кг. Опасявах се че може и някоя щука да налети на примамката, но не исках да плаша евентуалните бели с метален повод. Все пак те бяха обект на теста. А ако удари щука и прегризе... здраве да е, ще я потърся пак зимъска на същата стръв.
На куките закачих опашки от скумриите, като старателно прибрах останалата част от рибите, за да мога при евентуални кълванета да съм запасен със стръв. Оптимист!
Поседнах в стола и зачаках. Дълбоките, зелени води, в които се оглеждаха купестите облаци сякаш ме подканяха да разкрия тайните, които се крият там, под повърхността.
Стъблата на изсъхналите , миналогодишни тръстики шумоляха леко от провирането на птички и мишки през тях и сякаш ми разказваха приказки за големите водни обитатели населяващи езерото. Стоях потопен в съзерцание, а времето неумолимо напредваше.
Минаваше обяд , когато сигнализатора на едната въдица леко трепна. В друго време не бих забелязал, но в безветрието , което цареше днес, дори и най-лекото раздвижване създаваше вълнички. Насочих вниманието си натам, но в следващите две минути нищо повече не се случи. Тъкмо взех да си мисля, че случайна риба се е ударила във влакното и сигнализатора внезапно, подобно на подплашено животинче, се втурна навътре. Скочих, съборих стола в бързината, но се докопах до въдицата и засякох. Приятната тежест отсреща ме изпълни с блаженство. Побори се малко в началото, след засечката, но после покорно тръгна към мен.Това типично поведение за бяла риба ме успокой.
Все продължавах да си мисля за щуките...
Докарах я до брега и я гребнах. Сулка около кило.
Не блести с размери, но важното е че успях да я провокирам на необичайна стръв. Заметнах отново и пак зачаках. Скоро обаче откъм облаците започна да се чува заплашителен тътен, който ми подсказа че е време да се махам, ако не искам принудителен душ или недай си боже токов удар в карбоновите сопи.
Набързо нащраках няколко снимки на рибето и го пуснах обратно да расте, след което събрах и се изнесох, изпреварвайки със стотна от секундата първите капки на напиращия дъжд.
През следващите дни не спрях да мисля за този риболов.
Много „ако?’ се въртяха из главата ми.
-Ами ако кълването е било заради типичното хладно, облачно време и рибата просто е била активна?
-Ами ако, при горното положение, имах и въдица на естествена сладководна стръв, коя ли щеше да избере рибока?
Всички тези въпроси не ми даваха мира. Явно бе че ще трябва да проведа още един излет за доказване на теорията.
Речено сторено.
Седмица по късно съм на същото място. Този път си нося и плувка с която набързо улавям няколко бабушки и замятам едната за стръв. Другата въдица е отново с опашка от скумрия.
Времето също е коренно различно. Облаците и дъжда отдавна са изчезнали нанякъде (може би към Англия, при тамошните щуки) и от небето слънцето щедро разпръсква топлината си над всички земни твари. Сега вече е типичен ден за задържалото се циганско лято.
Отново съм дошъл по-късно. Нарочно исках да пропусна хладните утринни часове и евентуалната активност на хищниците, когато те биха клъвнали просто защото са гладни в момента. По този начин доказването на теоремата ми щеше да пропадне.
Типично за такъв слънчев ден рибата не искаше да кълве. Доказваха го и няколкото рибари, които с унили физиономии се взираха в заспалите въдици, а други вече събираха.
Моите въдици също мълчаха. Единственото движение бе от няколко закъснели водни кончета, явно току що изпълзяли от пашкулите, които сушаха крилата си на върховете на въдиците ми, след което ги използваха за писта за първия си полет към големия свят в който ги очакваха много приключения... или човката на бързокрила птичка... Е лястовичките вече си заминаха, но кацналия на върха на папура врабец зорко бдеше за жертви.
Отново минаваше обяд, слънцето вече немилостиво напичаше и бе успяло да изгони всички хора по брега. Единственото изключение бях аз. Е почти се бях предал и се готвех да събирам. И ето... отново леко помръдване на сигнализатора. Въдицата със скумрията!
Този път вече съм подготвен и веднага скачам и заемам позиция до въдицата, спасявайки стола от обръщане. Сигнализатора плавно пое навътре и щом мина няколко метра, затворих бигела и засякох. Тука е. Напъване и бързо предаване. Бяла риба. До брега пак се опита да се съпротивлява, но бързо я уморих и вкарах в кепа. Този път бе добра риба около две кила.
Закачена бе за устата. Странно впредвид на това че й отпуснах доста аванс преди засечката. Може би голямата стръв я е затруднила с поглъщането. Това ми дава нови поводи за размисъл . А ако ползвам по малка рибка. Може би сафрид ще свърши работа? Ще го пробвам в най-скоро време.
Нащраках фотосесия на рибока и я пуснах да размишлява над опасностите който носи непознатата стръв.
Лично за мен тази стръв носи много нови предизвикателства. Вече градя планове и тактики за следващи риболови с морска риба за стръв.
Всички знаем че каналните сомчета на Овчарица на моменти се ловят много добре на цаца. ЗАщо ли това да не е така и за костура. Особенно на придърпване. А и щуките наесен предполагам, подобно на англииските си посестрими няма да останат равнодушни към непривичния аромат. Изобщо отваря се широко поле за действие в борбата ми с водните хищници. Лично аз занапред винаги ще съм снабден с морска риба при излетите си за хищник.
Чували сме за тясното й гърло, заради което е добре да избираме за стръв продълговати рибки, ползвали сме силиконови примамки през зимата и пролетта, влачили сме из водоемите през лятото на различни воблери.
Но какво да правим когато по една или друга причина бялата риба е пасивна и не иска да вземе предложените и примамки?
Този въпрос отдавна се върти из главата ми.
Веднъж, докато четях една статия за риболов на щука в Англия, в съзнанието ми се наби едно изречение. А именно използването на морска риба за стръв. Замислих се над написаното. Колкото повече мислех, толкова по логично ми се струваше. Морската риба има особен мирис, по остър от този на сладководните обитатели, по мазна е. Все фактори които биха (евентуално) повлияли за привличането на някой смадок. Отделно от това месото и е по стегнато и предложеното парче за стръв би издържало по дълго без да се размекне, за разлика от това на уклей или бабушка например.
Все пак едно червейче човъркаше съзнанието ми. Състоянието на водоемите в Великобритания и в пъти по добро от нашата действителност в рибни ресурси. Отделно,че в статията ставаше дума за риболов на щука...
Но както казват старите ловци: „Ако не стреляш, със сигурност няма да улучиш”.
След няколко дни на размишления накрая се реших. Минах през един магазин за риба и се снабдих с няколко скумрии. Гръцки, охладени.
Поради липса на време,за поле на тестовете избрах баластиерата край софииското село Негован. Водоем, който навремето, наред с Панчарево, Чепинци, а и язовир Искър се е славел с добра популация от бяла риба. Сега обаче всички тези водоеми лежат на стара слава и популацията и е под критичния минимум. Ма то където има всеки може да хваща.
Реших, че няма смисъл да бързам и да заставам на позиция рано сутрината. Прогнозата за времето бе облачно с превалявания, типично за есента, а и за успешен риболов на бели риби.
На брега набързо монтирах две въдици. Монтажът ми бе стандартен за риболов на бяла риба, 30-грамово подвижно олово, под него вирбел и повод около 50 см. с вързана права, бяла кука №1.Времето бе тихо, почти без вятър, така че поставих по едно стериопорче пред предния водач за сигнализатор и оставих бигелите на макарите отворени. Поводът ми бе монофил 0.16, „Хексан” на „Джаксън” с тест 3кг. Опасявах се че може и някоя щука да налети на примамката, но не исках да плаша евентуалните бели с метален повод. Все пак те бяха обект на теста. А ако удари щука и прегризе... здраве да е, ще я потърся пак зимъска на същата стръв.
На куките закачих опашки от скумриите, като старателно прибрах останалата част от рибите, за да мога при евентуални кълванета да съм запасен със стръв. Оптимист!
Поседнах в стола и зачаках. Дълбоките, зелени води, в които се оглеждаха купестите облаци сякаш ме подканяха да разкрия тайните, които се крият там, под повърхността.
Стъблата на изсъхналите , миналогодишни тръстики шумоляха леко от провирането на птички и мишки през тях и сякаш ми разказваха приказки за големите водни обитатели населяващи езерото. Стоях потопен в съзерцание, а времето неумолимо напредваше.
Минаваше обяд , когато сигнализатора на едната въдица леко трепна. В друго време не бих забелязал, но в безветрието , което цареше днес, дори и най-лекото раздвижване създаваше вълнички. Насочих вниманието си натам, но в следващите две минути нищо повече не се случи. Тъкмо взех да си мисля, че случайна риба се е ударила във влакното и сигнализатора внезапно, подобно на подплашено животинче, се втурна навътре. Скочих, съборих стола в бързината, но се докопах до въдицата и засякох. Приятната тежест отсреща ме изпълни с блаженство. Побори се малко в началото, след засечката, но после покорно тръгна към мен.Това типично поведение за бяла риба ме успокой.
Все продължавах да си мисля за щуките...
Докарах я до брега и я гребнах. Сулка около кило.
Не блести с размери, но важното е че успях да я провокирам на необичайна стръв. Заметнах отново и пак зачаках. Скоро обаче откъм облаците започна да се чува заплашителен тътен, който ми подсказа че е време да се махам, ако не искам принудителен душ или недай си боже токов удар в карбоновите сопи.
Набързо нащраках няколко снимки на рибето и го пуснах обратно да расте, след което събрах и се изнесох, изпреварвайки със стотна от секундата първите капки на напиращия дъжд.
През следващите дни не спрях да мисля за този риболов.
Много „ако?’ се въртяха из главата ми.
-Ами ако кълването е било заради типичното хладно, облачно време и рибата просто е била активна?
-Ами ако, при горното положение, имах и въдица на естествена сладководна стръв, коя ли щеше да избере рибока?
Всички тези въпроси не ми даваха мира. Явно бе че ще трябва да проведа още един излет за доказване на теорията.
Речено сторено.
Седмица по късно съм на същото място. Този път си нося и плувка с която набързо улавям няколко бабушки и замятам едната за стръв. Другата въдица е отново с опашка от скумрия.
Времето също е коренно различно. Облаците и дъжда отдавна са изчезнали нанякъде (може би към Англия, при тамошните щуки) и от небето слънцето щедро разпръсква топлината си над всички земни твари. Сега вече е типичен ден за задържалото се циганско лято.
Отново съм дошъл по-късно. Нарочно исках да пропусна хладните утринни часове и евентуалната активност на хищниците, когато те биха клъвнали просто защото са гладни в момента. По този начин доказването на теоремата ми щеше да пропадне.
Типично за такъв слънчев ден рибата не искаше да кълве. Доказваха го и няколкото рибари, които с унили физиономии се взираха в заспалите въдици, а други вече събираха.
Моите въдици също мълчаха. Единственото движение бе от няколко закъснели водни кончета, явно току що изпълзяли от пашкулите, които сушаха крилата си на върховете на въдиците ми, след което ги използваха за писта за първия си полет към големия свят в който ги очакваха много приключения... или човката на бързокрила птичка... Е лястовичките вече си заминаха, но кацналия на върха на папура врабец зорко бдеше за жертви.
Отново минаваше обяд, слънцето вече немилостиво напичаше и бе успяло да изгони всички хора по брега. Единственото изключение бях аз. Е почти се бях предал и се готвех да събирам. И ето... отново леко помръдване на сигнализатора. Въдицата със скумрията!
Този път вече съм подготвен и веднага скачам и заемам позиция до въдицата, спасявайки стола от обръщане. Сигнализатора плавно пое навътре и щом мина няколко метра, затворих бигела и засякох. Тука е. Напъване и бързо предаване. Бяла риба. До брега пак се опита да се съпротивлява, но бързо я уморих и вкарах в кепа. Този път бе добра риба около две кила.
Закачена бе за устата. Странно впредвид на това че й отпуснах доста аванс преди засечката. Може би голямата стръв я е затруднила с поглъщането. Това ми дава нови поводи за размисъл . А ако ползвам по малка рибка. Може би сафрид ще свърши работа? Ще го пробвам в най-скоро време.
Нащраках фотосесия на рибока и я пуснах да размишлява над опасностите който носи непознатата стръв.
Лично за мен тази стръв носи много нови предизвикателства. Вече градя планове и тактики за следващи риболови с морска риба за стръв.
Всички знаем че каналните сомчета на Овчарица на моменти се ловят много добре на цаца. ЗАщо ли това да не е така и за костура. Особенно на придърпване. А и щуките наесен предполагам, подобно на англииските си посестрими няма да останат равнодушни към непривичния аромат. Изобщо отваря се широко поле за действие в борбата ми с водните хищници. Лично аз занапред винаги ще съм снабден с морска риба при излетите си за хищник.
Ще те запозная с колега /да си ходите заедно на Негован/,който експериментира ловенето на сом с малко патенце и привързани троики под крилата 
