Българските щуки...
Публикувано на: Нед Ное 15, 2009 8:30 pm
След фиаското с гръцките щуки миналата седмица, когато врътнах едно запомнящо се откъм щуки капо, (добре че се отсрамихме с друга риба 
) реших че е време да видя какво е настроенирто на българските им посестрими.
Речено сторено. Но поради обезрибения софииски край се налагаше да се търси место нейде по далеч.
Рано сутринта (к'ва сутрин, в четири през ноща тръгнахме) двамата с Мартин (Drakon) вече пътувахме към избраната дестинация.
Защо толкоз рано ли? Ми защото избраното мест се намираше на 250 километра от Софииско.
Ся като се замисля , те гръцките ми идват по-близо. Ма... гъз път да види. Те затова хората са го нарекли ХОБИ.
След три часа каране (Е аз спах де ) се озовахме на брега на водоема. Точно за да хванем разсъмването, когато заспалите води бавно се показват от завивката на сутрешните изпарения, пробити сякаш от копия от клоните на изсъхналите дървета пръснати из водоема.
Бавно се показва и отсрещния бряг, където облякла вече зимния си кожух, махаща с дебелата си опашка, бавно се размотава искрящо червена лисица. отдавна не съм виждал такава. Напоследък все въглищарки ми излизат насреща.
Наблюдаваме я притихнали как спокойно изследва отсрещния бряг, само на 20-30 метра от нас. Внезапно сякаш ток преминава по кожата й, вдига глава и почти виждам как тревожно се движат ноздрите й. После внезапно скача настрани и в бяг се оттегля в близката гора. Усети ни.
Присъствието на хищника, спокойно размотаващ се на светло, ни изпълва с надежди за спокоен риболов на непосещаван водоем.
От София си носим каракудки и набързо замятаме пет плувки. Решаваме че един ще пази плувките, а другия ще обикаля наоколо със спиниг, като периодически се сменяме. Така ще сме точно в законовата норма от по 3 въдици на човек.
Почиваме си на брега, разговаряме тихо и с едно око следим подскачащите от напъните на каракудките да се заврат в шавара каракудки. Идилия. Скоро обаче идилията е прекъсната от изчезването на една от плувките. показва се на метър встрани и замира неподвижно. изчаквам я малко да видя ще има ли развитие и когато такова не последва леко засичам. Съпротивата отсреща не ме изненадва. Скоро първата щука е на брега. На блести с размери, около 700 грама е, но е добро начало за деня. Закачам я на кукана, да чака още свой посестрими за общата снимка в края и отново замятам въдицата. Май е време за спининг. Грабвам го и се отправям на обиколка. Отначало слагам воблер, но пред мен явно е доста плитко и непрестанно го вадя омотан с водорасли тъй че го сменям с плиткогазеща въртушка. СЕга вече проблема с водораслите е решен, но не и сълването на рибите. Упорито откзват да атакуват примамката ми. След половин час изморен се връщам при Дракона, който е закачил една по едра щука на кукана до първата и е изтървал още една, която е пригризала наполовина металния му повов. Явно голямо животно е било.
Сменяме се и сега е негов ред да спинигува. Но след половин час се връща също без удар. И така целия ден се редувахме да спинингуваме , но явно рибите бяха пасивни и не искаха да кълват. Днес бе денят на каракудките. Между другото и на плувките кълвеше до обяд и после престана, като надвечер имахме още два удара.
През деня дойдоха още няколко колеги, но не видяхме никой да вади риба. Късмета беше с нас
Успяхме да уловим по три риби, както и няколко изтървахме. Е то без загуби не може:
(Тук е мястото да кажа, на тези които ще ме обвинят за закачените на кукана риби, че според мен така те се съхраняват много по добре живи, отколкото наблъскани в телен живарник примерно)
Интересното е че се гонехме през целия ден. Хвана аз , после Мартин, после пак аз и пак той...
Задържахме двете най-едри, все пак Никулден наближава, а останалите много секретно, под закрилата на ноща бяха пренесени и пуснати в друг водоем , където се надявам да създадат стабилна популация и да ни радват занапред
) реших че е време да видя какво е настроенирто на българските им посестрими.Речено сторено. Но поради обезрибения софииски край се налагаше да се търси место нейде по далеч.
Рано сутринта (к'ва сутрин, в четири през ноща тръгнахме) двамата с Мартин (Drakon) вече пътувахме към избраната дестинация.
Защо толкоз рано ли? Ми защото избраното мест се намираше на 250 километра от Софииско.
Ся като се замисля , те гръцките ми идват по-близо. Ма... гъз път да види. Те затова хората са го нарекли ХОБИ.
След три часа каране (Е аз спах де
) се озовахме на брега на водоема. Точно за да хванем разсъмването, когато заспалите води бавно се показват от завивката на сутрешните изпарения, пробити сякаш от копия от клоните на изсъхналите дървета пръснати из водоема. Бавно се показва и отсрещния бряг, където облякла вече зимния си кожух, махаща с дебелата си опашка, бавно се размотава искрящо червена лисица. отдавна не съм виждал такава. Напоследък все въглищарки ми излизат насреща.
Наблюдаваме я притихнали как спокойно изследва отсрещния бряг, само на 20-30 метра от нас. Внезапно сякаш ток преминава по кожата й, вдига глава и почти виждам как тревожно се движат ноздрите й. После внезапно скача настрани и в бяг се оттегля в близката гора. Усети ни.
Присъствието на хищника, спокойно размотаващ се на светло, ни изпълва с надежди за спокоен риболов на непосещаван водоем.
От София си носим каракудки и набързо замятаме пет плувки. Решаваме че един ще пази плувките, а другия ще обикаля наоколо със спиниг, като периодически се сменяме. Така ще сме точно в законовата норма от по 3 въдици на човек.
Почиваме си на брега, разговаряме тихо и с едно око следим подскачащите от напъните на каракудките да се заврат в шавара каракудки. Идилия. Скоро обаче идилията е прекъсната от изчезването на една от плувките. показва се на метър встрани и замира неподвижно. изчаквам я малко да видя ще има ли развитие и когато такова не последва леко засичам. Съпротивата отсреща не ме изненадва. Скоро първата щука е на брега. На блести с размери, около 700 грама е, но е добро начало за деня. Закачам я на кукана, да чака още свой посестрими за общата снимка в края и отново замятам въдицата. Май е време за спининг. Грабвам го и се отправям на обиколка. Отначало слагам воблер, но пред мен явно е доста плитко и непрестанно го вадя омотан с водорасли тъй че го сменям с плиткогазеща въртушка. СЕга вече проблема с водораслите е решен, но не и сълването на рибите. Упорито откзват да атакуват примамката ми. След половин час изморен се връщам при Дракона, който е закачил една по едра щука на кукана до първата и е изтървал още една, която е пригризала наполовина металния му повов. Явно голямо животно е било.
Сменяме се и сега е негов ред да спинигува. Но след половин час се връща също без удар. И така целия ден се редувахме да спинингуваме , но явно рибите бяха пасивни и не искаха да кълват. Днес бе денят на каракудките. Между другото и на плувките кълвеше до обяд и после престана, като надвечер имахме още два удара.
През деня дойдоха още няколко колеги, но не видяхме никой да вади риба. Късмета беше с нас
Успяхме да уловим по три риби, както и няколко изтървахме. Е то без загуби не може:
(Тук е мястото да кажа, на тези които ще ме обвинят за закачените на кукана риби, че според мен така те се съхраняват много по добре живи, отколкото наблъскани в телен живарник примерно)
Интересното е че се гонехме през целия ден. Хвана аз , после Мартин, после пак аз и пак той...
Задържахме двете най-едри, все пак Никулден наближава, а останалите много секретно, под закрилата на ноща бяха пренесени и пуснати в друг водоем , където се надявам да създадат стабилна популация и да ни радват занапред
